Банкеръ Weekly

Съдби

Божидар Димитров: БЕРАТ СЛИВИ-ДИВАЧКИ В ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА

Божидар Димитров (1945) е роден в Созопол. Преди да завърши история в СУ Климент Охридски, е бил моряк. В Националния исторически музей извървява целия път от уредник до директор, за какъвто неотдавна бе назначен за втори път след спечелен конкурс. Автор е на много научни и научнопопулярни книги. Министърът на културата Божидар Абрашев фукливо заяви в медиите, че сред законодателните инициативи е включен и регламентът за изграждането на частни музейни сбирки. Същевременно напоследък се наблюдава засилена активност и по посока на ново законодателство за опазване на културните ценности. По информация на в.БАНКЕРЪ върху нов закон вървят поне две групи в сянка - и двете под егидата на заинтересовани частни колекционери. Точно това ни заведе при Божидар Димитров, новия-стар директор на Националния исторически музей.Г-н Димитров, какво според вас е това частен музей в България?- Музей, който създава частно лице със свои собствени капитали. Какъв ще бъде той - художествен или общоисторически - при демокрацията зависи само от самия него.Кой ще лицензира един такъв музей?- Ето това е въпрос, който трябва да се реши. Вероятно ще бъде Министерството на културата, но веднага казвам, че предвиденото в проектозакона на предишното правителство - слава Богу, той не мина - няма да го има и в сегашния. Колекциите да се описват от музейни служители, те да следят движението на колекцията... - това практически е невъзможно. Необходимо е да има други правила. Истинския колекционер трябва да има каталог и не може да бъде лицензиран, докато не покаже каталога. А изработването му ще става от специалисти срещу заплащане. Ако пък колекционерът е негодник, ще го хване властта, ще го съди и т.н. Но музейните работници не могат да се превърнат в полицаи.Законът ще предвижда ли подобна форма на лицензиране?- Да.Известно е, че съществуват поне два филтъра за преразпределяне на културни ценности, извлечени при разкопки. Единият е под контрола на бивши висши офицери от службите...- Който е нарушил закона, да си носи последствията. Музейните работници нямат право да притежават колекции, нямат право да се занимават извън служебната си дейност с подобна работа.Точно музеите обаче, главно в провинцията, са вторият филтър за отклоняване на ценности към частните колекции...- Това, което смятам, че трябва да стане, е директорите и самите музеи - двадесет и седем, плюс Музея на София - да се превърнат в държавни музеи. И те да очертаят периметъра на държавния ангажимент. А дали някои нарушават сега действащите закони, дали извършват престъпления - предполагам, че да! - да си носят отговорностите пред законите. Каквото и да го направиш, ако човек е склонен да направи престъпление, той пак ще го стори. Независимо дали е в държавен, регионален, местен или частен музей. Пак повтарям - периметърът на държавата трябва да се определи от НИМ, двадесет и седемте регионални музея и още няколкото с по-различен предмет на събирателство.А как ще се прекъсне връзката на иманярите с нелегалния пазар?- По принцип и за иманярите съм измислил нещо. В Германия, Израел и други страни съществуват частни археологически фирми - каквито смятам да предложа. Те могат да копаят под концесия и винаги при наблюдение на държавен служител. А инак нарушителите и сега се знаят, но е неизвестно защо полицията, следствието, прокуратурата и съдът не работят срещу тях. Отнасят се снизходително към това явление, макар да имат и обективно оправдание - полицията не може да тури ред в градовете, та ще го стори по поля и балкани.Говори се, че съществуващите частни колекции ще се организират в частни музеи. Само че как ще става запознанството с тях?- Частните колекции наистина не са социализирани. За една сбирка като тази на Боян Радев е необходима доста голяма сграда - той притежава хиляди картини. Това е и проблемът на частните колекции! Предполагам, че ако законодателят строго постанови какво е това частен музей, какви са условията за съществуването му, това ще позволи на много хора да инвестират в такива сгради. Боян например искаше да вземе една изгоряла вила на Министерството на културата в Бояна, заедно с 3 дка площ. Срещу това беше съгласен да даде иконите и стотината релефа, които да бъдат оценени и евентуално да покрият стойността на вилата. Но предишните министри на културата не направиха нищо. А ефектът е двоен - иконите на Боян Радев са от ХVI и ХVII век, много ценни, стотината каменни релефа - също. Държавата можеше да ги придобие срещу една изгоряла вила, която и до днес не й носи никакъв приход.В една ваша статия неотдавна ставаше дума за историческите паметници. Какво е за вас исторически паметник, каква епоха обхваща, колко години назад? Правите ли разлика между културна ценност, културен паметник и исторически паметник?- Исторически паметник е всичко, сътворено до вчера от ръката на човек. Един ръкопис, да речем, на Антон Дончев, написан вчера на ръка, вече е културен паметник. Който е умен, ще го купи, за да притежава след сто години нещо много скъпо. А разликата между понятията естествено правя. Дори винаги съм привеждал примера с Паисиевата история - като художествено произведения, т.е. като културен паметник, тя е с много малка стойност, но историческото й значение и цена са огромни. В чл.3 на проектозакона Москова, който не мина в Народното събрание, е написано: археологията е публично-държавна собственост...- Ето, аз не съм съгласен с това. Деветдесет процента от паметниците нямат голяма историческа и културна стойност. Това са хиляди полуизтрити монети, счупени примитивни фибулки, керамични съдове, които се срещат в стотици хиляди екземпляри. Откъде-накъде една икона на Захари Зограф няма да е публична държавна собственост, а споменатите предмети ще бъдат? Нека се разберем - главната цел на археологията като наука е да проучи и информира за миналото на нашите земи. Това е обществената функция на археологията - да служи на обществото, а не на хората, които работят в нея. Аз смятам, че ако при разкопките на една крепост излезе нещо, появят се предмети от типа, за които говорех, частникът, поел и платил разноските по разкопките, трябва да има право да ги притежава. Те и без това няма да отидат в музеите - там ще се приберат само няколко паметника, които имат истинска културна стойност.Кой ще определя тази стойност?- Държавният музей, който прави разкопките. А иначе това е начин да се активизира частният капитал. Защо разкопките да бъдат само с държавни средства или в най-добрия случай с милостинята, отпусната от ФАР? Защо нещата да не се поставят на търговска основа и да не се позволи и на частника да участва в тях, като му се предоставят всички неща, които нито един музей няма да постави във витрините си? Защо Захари Зограф може да бъде притежание на Националния исторически музей и същевременно на един бизнесмен, а една римска петала не?Значи музеите ще определят кое е ценност и кое не е?- Аз ще защитавам тази концепция.Означава ли това, че музеите ще поемат ангажимента и да купуват тази ценност?- Естествено. Те трябва да я откупят, ако някой друг е платил разкопките.След като разрешения за разкопки дава само Археологическият институт при БАН, вероятно той и неговият музей имат приоритет за придобиване на експонати.- Това е една точка, по която, предполагам, се водят диви спорове. Знам, че има хора, главно от Института за паметници на културата (НИПК), които искат по-решаващо участие. Частично те имат право. Археологическият институт по свое усмотрение издава годишно над сто и петдесет открити листове за разкопки и вади на бял свят недвижими паметници, за които обаче НИПК и не подозира, за да предвиди пари в годишната си задача. Да не говорим, че и Министерството на културата не предвижда такива пари! И затова всяка година стават скандали от типа: защо министерството не дава пари за гробницата в Старосел? Обикновено отговорът е: защото не са предвидени в бюджета! Но една по-гъвкава институция би създава авариен фонд точно за такива случаи, тъй като не само археолозите могат да извадят такива недвижими паметници - правят го и иманярите, и при строително-изкопни работи...Споменахте Националния институт за паметниците на културата, който е без структури под себе си, а над себе си има само един наблюдаващ заместник-министър. Как ще работи този институт, още повече че през последните десетилетия там са свикнали да се занимават само с архитектурно проектиране?- Те и да искат тази година няма да има какво да проектират. Държавната субсидия за 2002 г. достигна до смешната сума от 250 хил. лева. С нея не може да се направи нищо! Аз казах да напишем едно писмо до министър-председателя, че това е абдикация на държавата от задълженията й по опазване на паметниците на културата. Да, знаем, че при промяна на законодателството могат да се прехвърлят 3/4 от паметниците на частния капитал. При определени условия, разбира се. Но докато се приеме подобно законодателство, аз ще бъда много упорит. Вече изложих в един вестник принципите си: максимална либерализация на закона, за да се привлече частният, общинският, общественият, а защо не и чуждестранният капитал за опазване на паметниците на културата. Да отпаднат всички ограничения - естествено под държавно наблюдение и опека върху всички тези процеси. Но докато това стане, държавата е длъжна да отпусне значителни средства по държавната задача и заявките на общините за състоянието на техните паметници. Това са около 5 млн. лева.Проблемът е, че в общините в момента няма специалисти, защото структурите на НИПК в страната рухнаха...- Според мен, поне теоретично, общините съобщават своите проблемни паметници. Преценката се извършва от общинарите и местните музеи.Да, но държавната задача се определя не от Народното събрание, а от НИПК.- Точно така. Един архитект тези дни съобщи броя на паметниците - само броя. А има ли ги в заявките на общините такива паметници като Плиска, Преслав? Там от години не е работено, появиха се иманяри, плочите са разбити, а в Голямата базилика растат десетгодишни сливи-дивачки и хората си ги берат.Запознат ли сте с прогнозата за развитие на художествената култура до 2010 г., изготвена през есента на 1989 г. от екип на проф. Аксиния Джурова?- Не, не съм. Това сигурно е във връзка с идеята за мегаминистерството, заради което проф. Александър Фол беше майтапен, че е като фабрикант, станал такъв на 9 септември 1944 година.Позволете да цитирам някои от констатациите... в музеите е набран огромен мъртъв фонд. Част от него има само ориентировъчно-исторически характер. Друга част стои, без да е в състояние да влезе в контакт с публиката. Това съотношение за НХГ е около 20:1, за другите галерии се движи между 10:1 и 15:1...- А за Националния исторически музей съотношението е 60:1...Продължавам с цитата: голяма част от натрупания фонд е похабена. галериите не се ориентират към тематично колекционерство. Само НХГ и галерията в Кюстендил имат каталози на експозицията и част от фонда си...- Всичко е съвсем вярно и днес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във