Банкеръ Weekly

Съдби

БОЯТ, КОЙТО БРУНО НЕ МОЖА ДА СПЕЧЕЛИ

През 1995-а той бе на върха - световен шампион по бокс, притежател на завидно състояние, щастливо женен и с три прекрасни деца, любимец на цяла Великобритания и кандидат за рицарско звание. Осем години по-късно обеднелият, разведен и забравен от всички Франк Бруно бе откаран в психиатрия, навлечен в усмирителна риза. Последния път, когато Франк Бруно стъпи на боксовия ринг, миризмата на страха му бе по-силна дори от комбинираното ухание на пот, мехлеми и афтършейв, което обикновено се носи между въжетата. В онази вечер и последните останки от стереотипа на невъзмутим веселяк, който Франк бе изграждал с години, изчезнаха безследно. Вместо очаквания супергерой на сцената се качи един човек с ограничени възможности, изправен пред ужаса на пълната безпомощност. На 16 март 1996 г. Бруно се качи на ринга все още като световен шампион в свръхтежката категория. Поне така пишеше на рекламните плакати за боя. Но едва ли имаше и шепа хора в огромната Гранд Гардън, които наистина да вярват в шансовете на англичанина да запази титлата. Не и срещу Майк ТайсънСамият Бруно, стигнал върха след 13 години непосилен труд, изглеждаше най-малко уверен в силите си. Колко различен бе този човек само шест месеца по-рано, когато на Уембли победи Оливър Маккол и се окичи със златния пояс. Беше нещо като концерт на Майкъл Джексън, Павароти, Майка Тереза и Деня на ветераните на едно място, каза тогава Бруно, показвайки неочаквано добра обща култура за човек от гетото, пробил си път в живота само със силата на собствените си юмруци. Биографията му бе като от поучителен филм за младежта - син на проповедник, израснал по мръсните улички на Уондсуърд, пратен в училище за трудни деца, след като само 13-годишен пребил един от учителите си. За разлика от повечето си съученици обаче, Франк не стана престъпник, а се насочи към спорта и благодарение на волята си - защото специалистите са категорични, че не е имал особен боксов талант - стигна върха. Шумен патриот и убеден привърженик на Тачър, Франк Бруно бе гражданин на новата Великобритания, но вярващ в старите ценности. Това го превърна в обединителна фигура, в символ, безкрайно различен от останалите тъмнокожи от карибски произход, преуспели в спорта: като спринтьора Линфорд Кристи, който непрекъснато скандализираше обществото с разюзданото си поведение, или като боксьора Ленъкс Люис, толкова безразличен към всичко извън собствения си свят. За разлика от тях Бруно положи много труд, за да бъде обикнат, и тези усилия не останаха без резултат. Станете сър Бруноизписа с гигантски букви на първата си страница Сън в деня след победата му над Маккол. Действително в онзи ден Орденът на Британската империя не изглеждаше никак далеч за този нов всенароден любимец. Симпатиите на хората обаче нямаше как да помогнат на Франк, когато се озова на ринга срещу Тайсън 197 дни по-късно. Боксьорите в най-голяма степен от всички спортисти се нуждаят от самочувствие и от твърда решимост да устоят срещу противника си. Но когато Тайсън го предизвика да защити титлата си, Бруно едва намери сили да извърви пътя от съблекалнята до ринга. Подкрепата на хиляди англичани, пропътували хилядите километри до Америка, не можеше да помогне на този човек, безвъзвратно изгубил самоувереността си. По онова време самият Тайсън се бе устремил отново към върха, след като излежа присъдата си за изнасилване на непълнолетна победителка в конкурс за красавици. До боя с Бруно той се бе изправял само срещу еднодневки, чиято единствена функция бе да ги изстрелят достатъчно нагоре в ранглистите, за да предизвикат шампиона.Двамата се бяха срещали и преди - в същия град, но седем години по-рано. Тогава Тайсън, безспорният номер 1, прати противника си в нокдаун още в 12-ата секунда, а в петия рунд окончателно го отказа. При втората им среща ролите бяха разменени: сега Бруно бе световният шампион, което съвсем не промени хода на събитията. Англичанинът устоя два рунда, но в третия бе буквално пребит и реферът трябваше да спре мача, за да го спаси от тежки травми. Това бе краят за Франк Бруно. Той смъкна ръкавиците и усети торбичката с лед върху лицето си за последен път. За двайсетината минути на ринга бе спечелил 6 млн. щ. долара - несравнимо по-малко от 30-милионния хонорар на Тайсън, но все пак завидна сума за един английски боксьор. С нея и с припечеленото по-рано Бруно трябваше да преживява съвсем прилично, след като лекарите го предупредиха, че при нов бой рискува да загуби зрението сиЗа съжаление боксьорите най-малко от всички атлети са подготвени за живота след спорта. Почти няма голям шампион, успял да запази славата и богатството си и след пенсия. Едно от малкото изключения е сър Хенри Купър, който обаче признава, че го дължи изцяло на своя мениджър. Явно мениджърът му още навремето е бил решен да не допусне човека, нокаутирал Мохамед Али, да стигне до просяшка тояга. Затова сега 69-годишният Купър се наслаждава спокойно на старините си. Но не крие, че спартанският живот на боксьора и блясъкът на прожекторите му липсват почти болезнено. Бруно нямаше подобен наставник. А и животът му започна изведнъж да се разпада след 1996-а. Пресата следеше отблизо влошаващите се отношения между Франк и неговата съпруга Лора. Накрая тя го напусна, като взе със себе си трите им деца и солиден дял от спестяванията му. Месец по-късно Джордж Франсис, личният треньор и най-близък приятел на Франк, почина от пневмония и го остави съвсем сам в огромното имение в Есекс. Все пак Бруно не се предаде веднагаБезбройните му опити да осмисли живота си включваха участия в трупа за пантомима, благотворителна дейност и даже една набързо пропаднала кандидатура за депутатско място от листата на торите. Накрая Франк бе толкова отчаян, че се реши дори да пренебрегне лекарската заповед и да се върне на ринга. Само че Одли Харисън, новата звезда на британския бокс, категорично отказа да се изправи срещу 20 години по-възрастния Бруно. И окончателно тласна бившия световен шампион по пътя, отвел го в психиатричната клиника Нортуудс. Към една битка, която Франк Бруно няма право да загуби. КАРЕСЪДБАТА НА БОКСЬОРАБоксьорите, от които се очаква да са най-твърдите човешки същества, се оказват неочаквано уязвими извън ринга. Най-известният пример е с Майк Тайсън, многократния световен шампион, смятан от мнозина за най-талантливия състезател в историята на бокса. Арестуван за джебчийство като 14-годишен, Тайсън открива истинското си призвание между въжетата и за броени години натрупва фантастичното състояние от 380 млн. долара. Краят на идилията идва през 1992 г., когато е признат за виновен в изнасилването на 17-годишната Дезрий Уошингтън и осъден на 6 години затвор. През 1995-а е освободен за добро поведение (в килията си чете Достоевски и Толстой) и отново тръгва към върха. В боя за титлата с Ивендър Холифийлд обаче побеснява и отхапва ухото на противника си. Лишен е от права за 12 месеца, после пребива двама мотоциклетисти след пътен инцидент и пак се озовава в затвора - този път за година. През 2002-ра опитът му да си върне титлата е спрян от Ленъкс Люис. Междувременно свръхразточителният начин на живот и двата развода стопяват богатството на Майк и през пролетта на 2003-а той обявява фалит. За да преживява, се съгласява да участва в мач без правила срещу 200-килограмов кикбьоксор в Япония. Медиите винаги са следели с огромен интерес лудостите на Железния Майк, но в неговата сянка остават и много други големи спортисти, които не успяват да се влеят в обществото след края на кариерите си. Така например Оливър Маккол, човекът, от когото Франк Бруно отне световната титла, се пристрасти към кокаина и вече седем години се мъчи да се излекува. Пуерториканецът Уилфрид Бенитес пък, спечелил първата си титла едва на 17 и после станал шампион в още три категории, днес живее в клиника за душевноболни в Калифорния и е съвършено неконтактен. А някогашният първенец на планетата в полусредна категория Джими Пейъдж излежава присъда в САЩ след серия банкови обири. Затворник е и Пол Уийр, бившият шампион в категория перо - той бе осъден в Глазгоу като дилър на канабис. Ридик Боу, някогашният съперник на Тайсън, също е зад решетките, след като в пристъп на умопомрачение отвлече бившата си жена и едва не я уби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във