Банкеръ Weekly

Съдби

БОЯНСКАТА ЦЪРКВА СЪБУДИ СТАРИ СТРАСТИ

Минат не минат година-две, и Боянската църква току палне фитила на медиите. И писанията са все горещи, страстни и неизменно съпроводени от апокалиптични видения. Запознатите безпогрешно разпознават източника на новото напрежение и още по-добре различават онези интереси, по дефиниция несъвместими с обществените, раздухали поредния конфликт.Боянската църква за пореден пък изплува като тема след посещение на заместник-министъра Бисера Йосифова и нейни чуждестранни гости в храма. Г-жа Йосифова, която е единственият компетентен човек в ръководния екип на министерството, уви, не е запозната с много от парливите проблеми на продължаващата повече от половин век реставрация на църквата, нито пък с разположението на силите и амбициите около нея. Тя вижда реставраторското скеле в църквата, запознава гостите си с историята и значимостта на стенописите и се зарича да развърже възела и да реши проблема. Така преди две седмици се стига до решение на Министерския съвет, с което Боянската църква се превръща в част от Националния исторически музей (НИМ) и преминава под негово ръководство. И никой не забеляза една дребна подробност - пренебрегнат бе законът. Според действащото законодателство, т. нар. недвижими паметници на културата са в компетенцията на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) и всички проблеми, свързани с тези паметници, се решават от него. Е, с решение на правителството законът може да се заобиколи. Макар досегашният ред да е възприет от повечето страни в света, и това е бял кахър. Стига да предполагаше някаква полза за страната. Но не. Прехвърлянето на Боянската църква към НИМ има едно, макар и не единствено, първоначално обяснение - Министерството на културата иска да се оттърве от проблема и да изживее оставащия му мандат в повече комфорт. Поне тази църква да не му виси на шията. Нека напомним, че същия ход направи и предишният министър на културата г-жа Емма Москова. Точно на средата на своя мандат тя прекрати реставрационните работи в Боянската църква и обяви двегодишен мониторинг.Мониторингът, сиреч наблюдението, продължава пет години.Какво са забелязали наблюдателите и какви решения предлагат от МК поне официално и до днес не казват.Решението на МС за предаването на църквата към НИМ бе съпътствано от публикации във всекидневния печат, зад които освен некомпетентност и недобросъвестност личи и недобронамереност.Многотиражен вестник с лека ръка обяви, че раставрационните работи са несполучливи. По-малкотиражен вестник се престара и опъна цял разтвор (две страници) по темата, в който отиде още по-нататък: обяви, че стенописите са на път да загинат. Слава Богу, и двете твърдения са напълно неверни.Вестник БАНКЕРЪ, който следи темата отблизо и редовно информира своите читатели за премеждията в Боянската църква, още в броя си от 23 февруари 1998 г. и в броя от 21 юни 1999 г. подробно и с позоваване на много документи доказа, че никой в МК и НИПК няма интерес реставрацията да бъде завършена. В новопоявилите се публикации във всекидневната преса и Божидар Димитров, директор на НИМ, потвърждава това, повтаряйки казаното от в. БАНКЕРЪ - малките, но редовни парични потоци, които текат към Боянската църква, са гарантирали вечна архитектурно-проектантска, изследователска, наблюдателска, климатологична, химикоизследователска и пр. съпътстваща дейност за шепа хора. Сиреч, осигурили са им пожизнено препитание. Забележете - най-малко пари, при това нередовно отпускани, са предназначени за реставрацията на стенописите. Тарифата никога не е надхвърляла 200 лв. за квадратен метър, а министър Москова възложи 40 кв. м за реставрация, като при това все още половината не е платена. Но Божидар Димитров с лека ръка включва реставраторите на стенописите към числото на онези, които десетилетия наред преживяват от съпътстващи проектантски дейности. Казаното от него се авторизира в репортерските писания.Изводите на медийната атака, щедро подкрепени от тежки епитети и сравнения, са официално опровергани с писмо до главните редактори на ангажираните издания от секция Реставрация при Съюза на художниците. Може и да ги публикуват.Колкото до истината, ако някой се интересува, тя е следната. Боянската църква престава да бъде действаща през 1952 г., след което работа по реставрацията на стенописите започват трима души: Любен Прашков до 1965 г., Здравко Баров до 1975 г. и Лозинка Койнова до 1998 година. За този период е привършена архитектурната реставрация, монтирани са климатичните инсталации и отчасти е изолирана подпочвената влага, която е най-големият враг на стенописите. Междувременно г-н Баров заминава за САЩ и става главен реставратор в музея на Пол Гети, т.е. той отпада от амбициозния кръг специалисти, които са си поставили за цел да овековечат себе си в Боянската църква. Етичната и естетическа концепция на г-жа Койнова е основана на вярност към оригиналите и запазване на автентичния вид на живописта в най-голяма възможна степен. Това е дълъг процес, който предполага наблюдения, сравняване, изравняване на общото внушение и окончателно изпипване на детайлите при завършване на естетическия модел. Четирима от работещите сега на щат в НИМ реставратори са работили в нейния екип и са споделяли концепцията на г-жа Койнова. В процеса на работа от 1992-а до 1998 г. годишното отчитане на работата винаги е приключвало с висока оценка. До онзи момент, в който ексминистър Москова сякаш се уплаши от възможността за окончателното завършване на работата. И от последващото пресъхване на паричното ручейче. Едва тогава мнението се обръща на 180 градуса, което е и поводът за прекратяване на работата и обявяване на двегодишния (вече петгодишен) мониторинг. Работата остава в недовършения си вид, т.е. на отделни площи, които за сравнение съжителстват с други, непипани площи. Нито някой в пресата, нито Божидар Димитров знаят кои са тези петна, за да обобщават с лека ръка и да дават оценки за реставрацията.И тук излиза на преден план главната тема - НИПК никога, или поне много рядко е отделял средства за поддържане на обекта. Но пари за Боянската църква е имало. И пак ще има - било от ЮНЕСКО, било от предприсъединителни фондове, било от общоевропейски програми за културен туризъм, та дори от нашия държавен бюджет. И те ще се разпределят чрез друго ведомство и от други хора! Което, в крайна сметка, е дребната причина за толкова шумни акции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във