Банкеръ Weekly

Съдби

Боян Коцев: КОГАТО ЧОВЕК ИМА МЕРАК, НАМИРА НАЧИНИ

Един от най-славните български колоездачи от близкото минало - Боян Коцев, е роден на 24 април 1930 г. в село Враждебна (днес квартал на София). Състезавал се е активно от 1950 до 1960 година. Коцев е бил капитан на националния отбор по колоездене. Участвал е осем пъти в Пробега на мира - най-голямото състезание за аматьори, и е печелил негови етапи. Три пъти е бил победител в Обиколката на България, има десетки отличия. Коцев е бил треньор на националния отбор, на Локомотив, на Левски-Спартак, работил и няколко години в Гърция. Той е създал такива известни колоездачи като Петър Петров, Ненчо Стайков и др. След завръщането си от Атина през 1992 г. Боян Коцев решава да произвежда хляб и открива фурна в столичния квартал Люлин. Коцев има син, дъщеря и две внучки.Г-н Коцев, известен сте като човек с отлична памет. Казват, че помните детайли от всеки етап, стотици имена на състезатели и треньори. Нека се върнем, да речем, в далечната 1955 година...- 1955-а! До тази година българските колоездачи не бяха имали толкова много състезания. През януари бяхме в долината на река Нил, участвахме в обиколката на Египет. Като че ли беше днес. На 12 януари сутринта от площада пред храма на Амон-Ра (град Луксор) поехме 70 състезатели от 13 страни. Многохилядна публика бе дошла да ни изпрати и хора, пристигнали чак от долината на Горни Нил. В челото бяхме с Ненчо Христов, Янко Огненски, Димитър Колев, Димитреску и Мойчану от Румъния, Шепенс (Белгия)... Нил ни смайваше със своя внушителен вид. Коритото й беше широко не по-малко от 10 км и отсрещният бряг се губеше в далечината. В обиколката на Египет съм участват четири пъти, около 30 пъти съм обличал жълтата фланелка, но в крайното класиране все оставах втори.И Мими Балканска ви е била фен?- Да, даже като се връщахме от Египет, тя беше сред посрещачите. Пуснаха и една шега - бил съм й казал, че мумията питала за нея... Поздравяваше ме, но не сме били много близки. По онова време всички се интересуваха от колоездене. Караха ме да напиша книга за нашите приключения в чужбина. Аз съм я започнал, но какво ще излезе - не знам. Спомените ми са пресни, а случките - много...Навремето генерал Владимир Стойчев не криеше симпатиите си към вас. - Той беше светла личност, възхитителен човек! Често идваше при нас, тъй като беше председател на тогавашния Върховен комитет за физкултура и спорт. Освен за любимия си конен спорт ген. Стойчев се грижеше и за колоезденето. Самият той имаше състезателен велосипед и зиме, и лете не слизаше от него. На тренировките на хиподрума отиваше с него, на работа също. Беше много спортна натура. Знаеше перфектно 7-8 чужди езици и когато държеше реч, муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Започваше на български, после на руски, френски... Другите партийни функционери изобщо не ги слушахме. Ние, състезателите, често бяхме уморени, а по онова време много речи се изнасяха... Защо към колоезденето сега няма почти никакъв интерес? - Наистина колоезденето в момента е на дъното. Надявам се обаче нещо да се промени. В управлението му вече влязоха млади хора, с големи амбиции като Хубенов, Лозев... Аз съм винаги на линия и ще им помагам с каквото мога. Защото наистина е жалко да загине спорт с такива славни традиции. Преди 15-тина години само в София имахме осем отбора, а сега няма и осем състезатели. През 1989 г., когато напуснах Локомотив и заминах за Гърция, оставих 32 мъже и 75 юноши... Сега имат един състезател, който е професионалист във Франция - Ивайло Габровски, и никой друг. Няма треньори. Всички се оплакват с лошото материално положение, с липсата на пари. Не съм много съгласен с това по простата причина, че когато човек има мерак, намира начини. Вече не ходя в Локомотив, защото ме боли за цялата тази разруха. И не само там е така. В ЦСКА е същото положение, а на времето излизаше с шест отбора... Спортните училища се закриха, а именно те бяха люпилнята на талантливи колоездачи. С какво ви плени колоезденето и какво пропускат младите, като пренебрегват този спорт днес?- В колоезденето наистина можеш да се изявиш като личност. Да не говорим за мъжеството, което трябва да притежаваш в много голяма степен. Освен това в този спорт имаш посредник - велосипеда, който в някои случаи ти е приятел, в други - враг. За мен винаги е било много важно да съм свързан с природата, да съм сред нея. Трябва да обичаш шосетата - вечния противник на колоездача, нещото, което той трябва непрестанно да преодолява, да покорява. Не току-така познавам България като дланта си. Имам и приятели навсякъде. Хората не ме забравят.Получили сте покана от гръцките власти да участвате в подготовката на техните колоездачи за Олимпиадата през 2004 година. Защо сте отказали?- Гърция познавам почти колкото България. И мога да прекарам там поне две години, без да похарча и лев, но вече съм приключил с треньорството. Сега съм се отдал на хлебарския бизнес и ще карам, докато мога. Защо решихте да се заемете точно с хлебарството?- Наистина е чудно, защото освен всичко друго аз дори не ям хляб. За да не пълнеят, на колоездачите не им даваха да ядат хляб и супа. Но като бях треньор в Гърция, ми влезе тази муха в главата. Запали ме един приятел, който произвеждаше хляб в Атина. Много ми помагаше в началото. Мъките обаче са големи - голяма конкуренция и много силна мафия. Има момчета, които се сдобиха набързо с по няколко хлебозавода. Те подбиват цената, играят нечестно, но нищо не може да се направи. Наемът ни е много висок - 700-800 лева, зависи от курса на долара. Преди зареждахме Софийския затвор, както и ТВУ-тата в Кремиковци и Казичене... По хляба, който искаха от нас, винаги разбирах колко затворници има зад решетките. Произвеждахме по 5000 хляба на ден, а сега около 600. Само че за да съществуваме нормално, трябва да продаваме по 1500 хляба. Работя със сина ми Константин и още един съдружник. Давам заплати на 17 души, но вероятно ще ги намалим. През десетте години, в които съществува фурната имахме много тежки периоди. Теглихме кредит от 50 000 щ. долара и фактически три години работихме, за да върнем парите. Издължихме се до стотинка, купихме няколко автомобила, а оборудването ни сега е модерно.Какво ви е най-необходимо, за да оцелеете?- Пласмент. В Бургас белият хляб от 750 грама върви на едро по 64 стотинки, а ние го продаваме по 43. Търговците имат сметка, ние им закараме хляб - 50 или 100 броя например. Това, което им остане, ни го връщат на другия ден. При тази конкуренция сме принудени да го взимаме обратно. Продаваме го на намалени цени за животни, правим го на сухари, само и само да се спаси малко от загубата. Участвахме в търг за снабдяване на Пирогов. Нашата оферта бе с 4.5 стотинки на хляб по-малко, в сравнение с предложеното от другите участници и с 10 стотинки по-малко при закуските. Но, не спечелихме. Ако бяха избрали нас, в Пирогов щяха да имат 30-40 хил. лв. годишна икономия, ала избраха други. В същото време докторите все се оплакват, че нямат пари. Значи тук има нещо гнило... Добре че цената на брашното засега не се вдига, дори леко спада. Причината е, че конкуренцията и там е много силна. Но като се случи некачествено брашно... загиваш. В Люлин има 20 фурни и два хлебозавода, как да пробиеш? Ако имах къде да изнеса фурната, щях да го направя, независимо че оборудването тежи седем-осем тона. Така че засега ще се мъчим тук. Всеки живее с надеждата, че ще дойдат по-добри времена.Вярвате ли на новата власт?- Самата смяна на властта ми харесва, но според мен е много трудно да усетим промяната по простата причина, че държавата ни досега само е разграбвана. Ако имаш един разбит апартамент, как ще го оправиш с ограничени ресурси и за броено време? Така е и с държавата ни, само че в други мащаби. Съмнявам се, че тия 800 дни ще стигнат, но дано поне в близките години се стабилизираме. Нищо няма да стане обаче, ако виновниците за разрухата не влязат в затворите. В това съм сигурен. Ако Симеон и хората му не го сторят, ще загубят. Жалко, че Бойко Борисов е само един, трябват ни още като него, защото се съмнявам, че ще издържи. Той е много смел, спортист е, як е, но никак не му е леко и все по-тежко ще му става.Карате ли още велосипед?- Много рядко. Нямам състезателно колело, но си купих едно туристическо за Герман. Имам вила над Герман, още е недоправена, но като се кача горе, не ми се слиза, защото цяла София ми е в краката. А късно вечер, като се появят светлините, все едно че съм в самолет, представям си, че летя над Париж, Москва... Чист въздух, тишина, спокойствие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във