Банкеръ Weekly

Съдби

БИЗНЕСЪТ НА ПОЛКОВНИК САНДЪРС

Харлан Сандърс е първият, който се сетил да превърне пържените пилета в многомилионен бизнес. Той едва успял да завърши шести клас. Първите си пилета обаче изпържил още когато бил на шест години. Сандърс открил собствен ресторант на 47-годишна възраст, а неговият специалитет се превърнал в кулинарен символ на щата Кентъки. През богатата на събития 1945-а фашистка Германия капитулирала, американците хвърлили атомните бомби над Хирошима и Нагазаки, а откривателят на пеницилина Александър Флеминг получил Нобелова награда. Животът на 55-годишния Харлан Сандърс, който държал малко ресторантче в щата Кентъки, всичко било спокойно. Сандърс преминал през доста житейски изпитания и сега се наслаждавал на покой и стабилност. Той обичал да готви, а храната му се смятала за най-добрата в щата. Мечтата на Харлан да има свой дом се изпълнила блестящо - той живеел в собствен мотел и цялото му семейство обожавало приготвените от него пилета. Тщеславието му било изцяло удовлетворено от почетното звание кентъкски полковник (нещо като почетен гражданин). Така че Сандърс благоразумно смятал, че би било самонадеяно да иска нещо повече от съдбата. Когато доволните му клиенти питали Харлан дали няма да открие втори ресторант, той се усмихвал и казвал, че е твърде стар за подобни авантюри.Кондуктор, редник, огняр, товарач, шлосерХарлан Сандърс се родил на 9 септември 1890 г. в малкото градче Хенривил в американския щат Индиана. Баща му работел за местните фермери, не печелел много, но все пак жена му можела да си позволи да стои при децата си в къщи. Внезапно умрял, когато Сандърс бил на шест години, и всичко се променило. За да изхрани децата си, се наложило майката да работи и Хенри трябвало по цял ден да наглежда по-малките си брат и сестра. Така животът го принудил да изяви истинския си талант в приготвянето на храна. Само за няколко месеца Сандърс се научил да готви най-популярните в семейството гозби. За училище почти не му оставало време. На 10 години Харлан започнал да работи в близката ферма с месечна заплата от два долара. След две години майка му се омъжила повторно и новоизпечените съпрузи изпратили Харлан да работи във ферма в съседното градче Грийнуд, за да е по-далеч от семейното гнездо. На 14 години момчето зарязало окончателно училището. От този момент Сандърс заживял почти като скитник, сменяйки хаотично работата и местожителството си. На 15 години той зарязал селскостопанската работа и станал кондуктор на трамвай в Ню Олбъни, щата Индиана. Година по-късно вече служел като редник от американската армия в Куба. Харлан избягал оттам след шест месеца, за да стане помощник ковач. Заплащането обаче му се видяло мизерно и той започнал работа като огняр на влак в железопътна компания. Нещата потръгнали толкова добре, че Сандърс събрал смелост да поиска ръката на приятелката си Клаудия. Скоро се появило първото им дете и точно тогава Харлан бил уволнен. Впрочем Клаудия го обичала достатъчно, за да понася постоянните му мятания от една работа към друга. В един момент съпругът й дори се записал в задочни юридически курсове и станал практикант в съда. След няколко месеца обаче и това му доскучало. Докато навършил 40 години, Харлан вече е изпробвал още професиите на застрахователния агент, товарач на мебели, капитан на параход по река Охайо и шлосер.Орденът на кентъкските полковнициСандърс посрещнал 40-ия си рожден ден в дълбока депресия - младостта му отминавала, а той нямал нито собствен дом, нито постоянна работа. Веднъж чул по радиото известния по онова комик Уил Роджърс да казва, че животът започва едва след навършването на 40 години. По-късно Харлан твърдял: Това радиопредаване преобърна живота ми. Той решил занапред да работи единствено за себе си, като използва за целта малките си спестявания. През 1930 г. Сандърс открил в град Кърбин, щата Кентъки, собствена автоработилница. Изборът на мястото не бил случаен - предприятието му се намирало край федерална магистрала 25, свързваща северните щати с Флорида. Това му осигурявало постоянен поток от клиенти. Харлан и семейството му живеели в няколко стаи, пристроени към работилницата. Постепенно нещата потръгнали и Сандърс решил да предлага на уморените от пътуването посетители нещичко за ядене, още повече че обожавал да готви. Той приготвял храната в домашната си кухня, а в стаята за клиенти имало голяма маса с шест стола. Основното блюдо в скромното му меню било пържено пиле, което Харлан приготвял много добре. Не след дълго Сандърс се сдобил с постоянни клиенти и година по-късно с учудване установил, че импровизираната гостилничка носи лъвския дял от доходите на предприятието му. Тогава той нарекъл специалитета си Кентъкско пържено пиле на Харлан Сандърс, приготвено по специална рецепта и овкусено с 11 билки и подправки и закачил табела с този надпис на входа на работилницата си. За първи път в живота си Харлан бил напълно доволен от работата си - плащали му за кулинарното му хоби и никой на света не можел да го уволни. А славата на неговите пилета непрекъснато растяла. В средата на 30-те години всички пътници по шосе 25 вече ги възприемали като националното ястие на щата Кентъки. През 1935 г. губернаторът на щата Кентъки Руби Лафън го направил член на почетния Орден на кентъкските полковници с формулировката за принос в развитието на крайпътното обществено хранене. Званието полковник, макар и почетно, разгоряло дълбоко скритото в Харлан тщеславие и той започнал да строи в близост до автоработилницата си мотел и ресторант със 142 места. Заведението до голяма степен напомняло немски чифлик. Откриването се състояло през 1937 година. Сандърс се явил пред гостите в разкошен бял костюм и черна папионка. Носталгичният образ на истински полковник от робовладелския Юг се допълвал от белоснежната му буйна коса и клинообразната му брадичка. Видът му спечелил одобрението на публиката и от този момент Сандърс се появявал в ресторанта си само в бял костюм.Сега вече клиентите прииждали на тълпи. За количествата продадени пилета може да се съди по това, че компонентите за прочутата подправка на Сандърс се доставяли с чували. В онези дни приготвях подправката така, както се забърква цимент - разказвал Сандърс. - Върху чистия бетонен под в задната стая на кафенето размесвах подправките и брашното с лопата. Това било златно време за Сандърс, а неприятностите само го ободрявали. Когато през 1939 г. заведението изгоряло, Харлан го построил отново за два месеца. През същата година прочутият кулинарен критик Дънкан Хайнс за първи път го споменал в своя пътеводител за ресторантите В търсене на добра храна. Там пилетата на полковника били специално отбелязани като забележителност на Кентъки.Състояние от пет центови монетиГодини минавали, изпълнени с приятни грижи и Сандърс вече мечтаел за спокойна старост, когато животът за пореден му поднесъл неприятна изненада. В самото начало на 50-те години завършило изграждането на новото федерално шосе 75 от северните щати към Флорида, което минавало встрани от Кърбин. Бликналият преди 20 години поток от клиенти пресъхнал за едно денонощие. Сандърс се опитал да удържи положението още година, но през 1952 г. парите вече не му стигали и той продал ресторанта, за да се разплати с кредиторите си. На 62 години Сандърс отново се оказал без работа, без дом и пари. Единственото, на което можел да разчита, била държавната пенсия за старост в размер на 105 долара месечно. За чест на Харлан той приел катастрофата като възможност да се почувства с 22 години по-млад, връщайки се към предишния си чергарски живот. Отначало започнал да обикаля близките кафенета и ресторанти, а после се отдалечавал все повече от дома си.Сандърс носел със себе си торбичка с магическата си подправка и молел собствениците да приготви пред очите им прочутото кентъкско пиле. След това им предлагал да го включат в менюто си, обещавайки редовно да им доставя своята смес от подправки. В замяна искал да му плащат по пет цента за всяко продадено кентъкско пиле. Сандърс не подписвал никакви договори - сделката се сключвала с ръкостискане.Пътуването с кола от град на град съвсем не било лесна работа, още повече че далеч не всички заведения приемали предложението. Сандърс намерил първия си партньор едва в Солт Лейк Сити. Това бил собственикът на ресторант Пит Хърман.Но Харлан продължавал да обикаля упорито все нови и нови ресторанти. През това време жена му си стояла в къщи, за да приготвя подправката и да я разпраща до заведенията за хранене. Клаудия приемаше поръчките, опаковаше подправките в малки торбички и ги изпращаше на поръчителите с нощния влак - разказва Сандърс. В края на 50-те години кентъкските пържени пилета се предлагали в над 200 закусвални в САЩ и Канада. Отначало бизнесът вървеше вяло, но с времето започна да се оживява. Започнах да разбирам как мистър Улуърт е успял да организира толкова голяма верига от своите магазинчета със стоки за пет цента. - казвал със смях Сандърс. - Тези монети постепенно се натрупват и нарастват до цяло състояние.Защо му е на милионерът да работиИзграденият от Сандърс бизнес обаче имал и един съществен недостатък - той се опирал на самия Сандърс, който вече бил на 70 години. Полковникът продавал лично франчайзингите, занимавал се с маркетинга на веригата и дори се стараел да проверява всяка торбичка с подправки. Така че когато през 1964 г. му предложили да продаде бизнеса си Kentucky Fried Chicken (Кентъкски пържени пилета), той се съгласил. Купувачите били групи инвеститори, водени от Джон Браун-младши, бъдещ губернатор на щата Кентъки. За компанията си Сандърс получил 2 млн. долара. В този момент фирмата имала над 600 франчайзинга в САЩ и Канада. А Харлан станал публичен представител на компанията със заплата от 250 хил. щ. долар годишно. Макар че полковникът вече приличал на нещо като дядо Коледа в бял костюм, той изпълнявал честно работата си. Пътувал до всички краища на страната, където се откривали заведения на KFC, а разкошният му автомобил често бил виждан на детски празници. Когато го питали защо му е да работи на стари години, след като е милионер, той отговарял с усмивка: Няма причини да бъда богат човек в гробищата. Докато лежа там, няма да мога се занимавам с бизнес. На 84 години Сандърс издал автобиографична книга. След като изпълнил успешно този едва ли не свещен за всеки успял американец дълг пред обществото, той спокойно изживял още шест години, отдавайки се на безобидни удоволствия. Сандърс починал на 16 декември 1980 г., на 90-годишна възраст. Полковникът бил погребан в прочутите си бял костюм и черна папионка.Впрочем интересът към тайната на прочутата пилешка подправка на Харлан Сандърс от 11 билки и подправки не намалява. Компанията KFC официално твърди, че пълната рецепта е известна само на няколко човека от ръководството, а самият списък никога не напуска специално охраняван сейф.

Facebook logo
Бъдете с нас и във