Банкеръ Weekly

Съдби

БИЗНЕССГРАДИ АТАКУВАТ ЧИТАЛИЩНИ ИМОТИ

В София в момента се наброяват 128 читалища, пръснати къде по-нагъсто, къде по-рядко из всички столични общини. Двайсет от тях са обявени за приватизация (ДВ бр.66/2002 г.) с претекста, който предлага много плъзгавото и податливо на интерпретация определение - клубове. Рекордьор сред общините е Лозенец, чиито всичко три читалища (клубове?) са включени в списъка. Предвид разположението им на много апетитни, скъпи и престижни поновата ценностна скала терени (на ул. Св. Наум, срещу хотел Хемус и срещу хотел Кемпински-Зографски), и повишеният интерес, и домогването до тях са разбираеми. И ако този интерес се интензифицира едва сега, то е защото всички свободни общински или частни терени околовръст вече са застроени, преимуществено с бизнесцентрове. Просто сега е редът и на читалищата, т.е. на сградите с културно предназначение, които са апетитна хапка, наръфана от бизнесградите още при кмета Янчулев.Читалището П. Славейков на бул. Черни връх, току до трамвайната спирка и фронтално срещу хотел Кемпински-Зографски, изглежда е най-привлекателният обект. Това читалище, малко тесничко по днешните стандарти (не и по тези от 1921 г., когато е открито, видимо не дава мира на собствениците на застрашително надвесилите се наоколо нови сгради. В началото на ХХ век двама родолюбиви българи ипотекират къщите си в Лозенец, за да получат заем от Лозенската популярна банка за строеж на читалището. Следва и получаването на нотариален акт за собственост. Но той липсва в архивите на читалището. Липсва и в кметството, където ни обясниха, че в началото на 90-то години едно наводнение е унищожило част от архивите, сред които - вероятно - е и нотариалният акт на читалище П. Славейков. Така вратата към приватизацията вече е открехната е и въпрос само на време, за да се пристъпи към нея. При това тя е обявена много хитро през юли, т.е. в разгара на ваканционния сезон. По тази причина някои от секретарите и членовете на настоятелствата на лозенските читалища научават новината едва през септември. Съществува и друг аргумент: в кадастъра на района читалището е обозначено като кв. 212, парцел 2, който заедно с парцел 3 на ул. Кричим (съседната) е включен в градоустройственото решение като терен за бъдещ бизнес и търговски комплекс. На единия план този кв. 212, парцел 2 е обозначен като читалище, но в друг подобен план той е фиксиран само като... терен за бъдещо строителство. Така към обраслото с чиновнически бурени и хитри уловки читалище се прибавя още един корен.Междувременно и кандидатите за терена на читалище П. Славейков - фирмата Буларко - вдигнала своите кули и бойници зад гърба на читалищната сграда - настоятелно напомнят за себе си. Въпросната фирма вече е офертирала замяна на читалището срещу няколко новопостроени апартамента, за да може да овладее по-голяма част от предвидения бизнес и търговски център. Кметът на Лозенец Тодор Николов е поставен в деликатно положение - хем изчаква резултатите от обявената приватизация, хем сякаш вече е отписал читалището и нехае за протеклия му покрив. Но съществува и друга подробност: салончето на читалище П. Славейков с неговите сто места и залата на ВИАС са единствените салони в общината, които могат да се използват за различни публични инициативи, в това число и за общинските сесии. В шахмата подобна позиция се нарича цунгцванг, т.е. липса на печеливш ход.Настоятелството и ръководството на читалище П. Славейков (обхванало в своите дейности около 500 млади хора!) са писали отчаяни писма до девет от заинтересованите институции и ведомства. В отговор получават окуражителни думи и обещания, че поне до следващите местни избори през 2003 г. ще се запази съществуващото статукво. Вестник БАНКЕРЪ не успя да пробие до кмета Николов, но в общината - лозенската, а и в голямата софийска - чухме същите уверения: до есента на следващата година читалището може да бъде спокойно за съществуването си. В Агенцията по приватизация бяха още по-категорични - в следващите две-три години възелът на този проблем няма да бъде нито развързан, нито разсечен. Но ние, обръгнали на празни приказки и голи обещания, далеч не сме склонни към успокоение. Защото до момента няма нито един случай, в който хората с парите да не са постигнали своето. Старата софийска градска библиотека (първото кметство на София) бе само началото. На тъмно се придвижва бизнесцентърът до Руската църква на бул. Руски. Временното обиталище на театралната работилница Сфумато на същия булевард отдавна отстъпи мястото на друг бизнесцентър. Бързата обиколка из някои от изброените 20 столични читалища показа, че и тях ги заплашват бизнесцентрове. Прави ли ви впечатление, че потърпевшите са все сгради с културно предназначение? И че на тяхно място израстват като по правило бизнесцентрове, които или не работят (де го този бизнес?), или са усвоили малък процент от предполагаемия капацитет.На всички кандидати да погълнат читалищни и други културни сгради в. БАНКЕРЪ напомня, че техните предшественици от началото на ХХ век са били хем по-умни, хем по-отговорни към обществените потребности. Те са строили т.нар. доходни здания, в които е постигнат отличен баланс между личните или корпоративни бизнесинтереси и културната обществена поръчка. Този урок на старите български бизнесмени нито е прочетен, нито е усвоен от техните днешни внуци и правнуци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във