Банкеръ Weekly

Съдби

БИЗНЕСДАМАТА, КОЯТО ВЪРНА КОПНЕЖА ПО МАТРИАРХАТА

СИМОНА МОЛЛОВА СТРОИ ЖИЛИЩА И ЛЕКУВА ФИРМИКак мислите, че изглежда жена, която заради безсънието си става в три през нощта, работи до сутринта и после отива на работа? И на всичкото отгоре има четирима мъже в къщата си - съпруг и трима синове, от които най-големият на 18, а най-малкият на две години? Същата жена е едноличен собственик на голяма строителна фирма, в която силният пол има абсолютно мнозинство. По цял ден тича от строеж на строеж, бие плоча след плоча, разправя се с целия свят и до късна вечер не подвива крак. А като капак на всичко има силна алергия към цимента и бетона.Е, сигурно е някаква подвижна развалина, ще кажете вие и веднага си представяте възгруба мъжкарана с глас, пресипнал от викане, прахоляк и цигари.Нищо подобно. Симона Моллова изглежда така, сякаш току-що е станала от сън, взела си е душ и се чуди в кой козметичен салон да прекара деня. Енергична, витална и в същото време женствена, в други праисторически времена тя вероятно би властвала над съдбите на цели родове. Днес обаче, в ХХI век след Христа, тя управлява само 150 човека, предимно мъже. Един матриархат в бизнеса, за който мнозина биха им завидели.От година Симона е управител и собственик на SM group Имовина, една от първите частни строителни компании в България. Когато я купува, фирмата е на крачка от фалита: дължи 600 хил. евро на СИБАНК, на нож е с данъчните, с НОИ, с клиентите... Вместо готови жилищни сгради обектите й в столичните квартали Младост, Витоша и Люлин са дупки, руини и стърчащи железа. Заварих доста странни неща - предварителни договори, част от които бяха изплатени, но парите ги нямаше. Започнаха да изскачат договори на хора, за които изобщо не знаехме. Оказа се, че парите им са били вземани с някакви ордери и изобщо не са влизали във фирмата, казва днес Симона Моллова.Какво обаче би могло да накара бизнесдама като нея да купи дружество, изправено пред неизбежен фалит? Симона е пълно отрицание на една от отработените схеми, по които се развива българският преход - съсипват се предприятия, за да бъдат по-късно изкупени на безценица. Но вместо да ги съсипва, тя ги лекува, като последният й пациент сега е SM group Имовина.Някога ми беше безкрайно чудно как може да се купи фирма, която има огромни дългове, да бъде изправена на крака и после продадена, отбелязва тя. Но след като завършва индустриален мениджмънт в Нотингам и банково дело в Оксфорд, престава да се чуди.Знаех, че на Запад може да се печели добре от изкупуването на компании пред фалит и че този бизнес може да бъде печеливш в цял свят. По-късно осъзнах, че не бива да се купуват дружества, които единствено имат натрупани дългове. Големите компании фалират не поради липса на печалби, а заради отсъствието на парични потоци или заради неправилно преценени инвестиции. Когато разбрах това, схемата ми се изясни бързо. Реших да я приложа в България с ясното съзнание, че скачам в огъня. За това обаче трябва да имаш железни нерви.И, разбира се, енергията на г-жа Моллова.Подписала е декларация за конфиденциална тайна и не казва имената на оздравените от нея дружества. Но признава, че от 1994-а до днес е била консултант и е помогнала да се изправят на крака на 16-17 фирми. Сред тях има хлебозавод, предприятие за преработка на дървен материал, за безалкохолни напитки и захарни изделия... В момента е обявила поредната оздравена от нея компания за продан. А като всеки добър доктор си има една голяма слабост - силно се привързва към пациентите си. Собственик на фабриката за захарни изделия беше едно невероятно работливо и кадърно момче - спомня си Симона. - След като я купих от него, той си остана главен майстор. Работеше като дявол, ден и нощ, и накрая успя да я изкупи обратно. Страшно много го уважавам. Но не обичам да му ходя на гости, защото като влеза в цеха, става страшно - ела да пробваш това, опитай онова, казва тя със смях.Изглежда обаче, голямата й любов е Имовина, защото говори за нея почти като за живо същество. Първата й работа била да сформира перфектен екип. Искала да сглоби сложен пъзел от творчески мислещи хора, с голям опит, познания и хъс за работа. Днес твърди, че е успяла: Не искам зомбита около мене, искам да чувам нови идеи, това е най-важното. И явно не си поплюва, защото сама си подбира работниците - кофражисти, шпакловчици, зидари. Първо ги взема за месец на граждански договор, за да види какво могат да правят, да се харесат взаимно. После ги назначава на трудов договор - на твърда заплата, не на надница. И не ходи по обектите да ги надзирава, не пита кой колко работи, знае, че са там най-малко по десет часа на ден.Опитах се да направя нещо, което в България го няма - накарах и директорите, и работниците да разберат, че това е тяхната фирма. Затова при нас няма интриги и скандали. Убедих и клиентите в това. За времето, откакто притежава Имовина, са достроени зарязаните по-рано обекти в Младост, Витоша и Люлин. Строи само с тухла, не признава итонга. Хвърля доста пари за проучване на този материал, който е силно хигроскопичен и според нея не е най-неподходящият за нашия климат. С изрядните клиенти се разбира по най-интелигентния начин - взаимно си дължат неустойки, но си стискат ръцете и се разбират да започнат на чисто. Създава затворен цикъл, като регистрира още три фирми. Има собствена агенция за недвижими имоти, която изкупува терени и строи жилища върху тях, посредничи при теглене на банкови кредити, управлява имоти, консултира. Симона предпочита т.нар. суперфиция - отстъпено право на строеж срещу процент от построеното.SM group лизинг пък предлага жилища на изплащане по различни схеми. Българинът много обедня, много е лъган и затова никога не е сигурен за парите си. Никой вече не плаща в брой цялата сума - освен тези, които купуват жилища със заем от банка, изтъква Симона. Затова предлага на клиентите гъвкави варианти на изплащане. Един от тях предвижда начална вноска 50 на сто от цялата сума, а останалите 50% се изплащат на 60 еднакви месечни вноски. Има още по-гъвкава схема - клиентът плаща на равни части, пропорционално на построеното. При нея първите 50 на сто се внасят на еднакви траншове, например на всеки две излети плочи. Когато покривът е готов, започва изплащането на вторите 50%, също на 60 равни месечни вноски. По този начин гаранциите за клиента са далеч по-големи, смята бизнесдамата, за която най-големият проблем у нас си остава корупцията.В България корупцията е над всичко друго. Почти няма институция, в която да влезеш и да не ти поискат пари под различни форми. Къде точно отиват тези пари не знам, споделя Моллова.Категорична е, че в България все още няма истински пазар на недвижимите имоти. Няма ги големите инвеститори на пазара, който според нея си остава хаотичен. Във всяка нормална западна държава можеш да се договориш с банка да финансира строежа ти. В нашата страна това е невъзможно. Банките хем казват, че са готови да дават кредити, хем искат обезпечения от построените жилища. Това много ни затруднява, защото у нас няма свежи пари. Те се въртят само на книга.Въпреки всичко смята, че българските закони са много добри. Има само една малка подробност - не се спазват. Симона Моллова е от онази порода хора, които не могат да стоят на едно място. Следи публикациите на най-добрите консултанти по мениджмънт в света. Стреми се винаги да е в час. Постоянно ври и кипи, търси начини да подобри управлението на фирмената дейност и в крайна сметка е нещо като самостоятелен мозъчен тръст. Не ме интересуват мащабите на фирмата, а възможностите й за развитие - обяснява начина, по който екипът й решава да закупи едно или друго дружество пред фалит. - Предпочитам фирма, която се отличава с нещо уникално, независимо дали то е жилище или торта. Сядаме на оперативка и започваме да оглеждаме активите и пасивите - кое е плюс и кое минус. Ако се съгласим да я купим, даваме си 15 дни за размисъл. После искаме от досегашния й собственик да ни даде печатите, касовите апарати, документацията, както и да подпише декларация, че от този момент няма право да подписва и подпечатва документи на дружеството.За личния си живот е доста лаконична. В това голямо мъжко предприятие се чувствам повече от всичко жена, казва Симона, на която й е трудно да си представи, че може да работи с жени. Освен английски, руски и турски говори цял куп странни езици - татарски, цигански, гагаузки... Но цялата грейва, когато заговори за тримата си синове. Снимката им е на бюрото й - Рашко е на 18 години, Били на 13, а най-малкият, Дейвид, е само на две. Симона го нарича енергийното дете - истинско чудо, което според нея вече се опитвало да чете: Когато го взема на ръце и се вгледам в очите му, завива ми се свят и трябва да седна. При такава майка това звучи доста правдоподобно. Странното е, че след по-дълъг престой в кабинета на Симона Моллова човек си тръгва бодър и свеж, зареден с позитивна енергия. Може би това е пряко следствие на нейната карма - да лекува фирми и хора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във