Банкеръ Weekly

Съдби

БИЗНЕС КРАЙ ГИЛОТИНАТА

Дубайската държавна инвестиционна компания Дубай Интернешънъл Кепитъл (Dubai International Capital) придоби неотдавна Тюсо Груп (Tussauds Group), в която влизат и прочутите галерии на восъчни фигури на мадам Тюсо. Самата мадам едва ли си е представяла, че нейната рожба ще я надживее над век и половина и в края на краищата ще попадне в ръцете на араби. Възпитаничката на анатомаПрез 1802-ра, 13 години след началото на Великата френска революция, в страната вече се зараждала нова монархия, начело на която щял да застане император Наполеон. По това време притежателката на подвижна изложба на восъчни бюстове и фигури мадам Тюсо напуснала завинаги неспокойния Париж. Във Франция тя изоставила връзките си и съпруга си. Със себе си взела единствено експонатите от своята изложба, двамата си синове - на две и четири години, и писмо до главния палач на Единбург, Джон Уилямс. В него главният палач на Париж молел шотландския си колега да приеме сърдечно мадам Тюсо и да й помогне да снема посмъртни маски от телата на екзекутираните. Тази препоръка открила пътя на французойката към най-известните престъпници на Великобритания и към световната слава.Мари Гросхолц се родила на 1 декември 1761 г. в Страсбург. Родителите й били от Швейцария. Баща й Йохан-Жозеф си изкарвал хляба с правенето на гравюри, а майка й Ана-Мария била слугиня. Любопитното е, че Мари дошла на бял свят, докато Йохан бил на война. Впрочем по този повод не възникнали никакви семейни сцени, защото мъжът просто не се върнал от битката. След като изчакала да мине традиционния траур, Ана се омъжила втори път и сменила името си на Саверни. Скоро обаче и вторият й съпруг починал. Тогава Ана-Мария работила като икономка в дома на Филип Кюрте - лекар, който правел гипсови и восъчни маски. Вдовицата не се решила на трети брак и скромно съжителствала с господин Кюрте до края на живота си. Когато докторът се преместил в Париж, той зарязал окончателно лекарската си практика и изцяло се съсредоточил върху създаването на восъчни скулптури. Филип Кюрте внесъл своята лепта в развитието на това изкуство, приспособявайки го към нуждите на живите. В оенези години фотографията още не била изобретена, а поръчката на портрет или бюст при художник не била по джоба на всеки. За сметка на това Кюрте изработвал на желаещите восъчни бюстове на прилични цени. За по-голям реализъм те били обличани със сюртуци и дантели. В работата се включила и Мари. Отначало тя шиела дрехи за фигурите, а после започнала да помага при правенето на ескизи на клиентите. Скоро Кюрте забелязал художническия й талант и започнал да обучава момичето на всичко, което сам знаел за това изкуство.Фигурите на бившия анатом ставали все по-популярни. Печалбите от поръчките стигнали на Кюрте, за да наеме къща в престижен аристократичен район на Париж. През 1771 г., когато се състояло бракосъчетанието на бъдещия крал на Франция Людовик ХVI и Мария Антоанета, вдъхновеният Филип Кюрте изработил восъчни фигури на новобрачните и ги изложил на витрината си. Успехът на идеята му надминала всички очаквания. Тълпи се стичали, за да видят бюстовете на августейшите съпрузи. Тъкмо това го накарало да се замисли за създаването на колекция от фигури на прочути хора.Подготовката отнела няколко години. Но в късната есен на 1776-а целият Париж бил изпъстрен с афиши: Посетете восъчния театър на прочутия доктор Кюрте! Потресаваща изложба! Всички фигури са като живи - бал във Версай! Смъртта на Клеопатра! Много знаменити личности в цял ръст - херцогът на Орлеан, господин министърът Фулон, философът Русо, поетът Молиер и много други. Мари продавала билети за изложбата. Парижани били направо сразени от експонатите. Централна фигура в изложбата бил самият крал. Заинтригуван от слуховете, Людовик ХVI скоро посетил лично галерията на Кюрте. И бил толкова възхитен, че дори пожертвал един мундир и един медал, за да бъде облечена фигурата му. Родена от революциятаКогато Мари навършила 16 години, Кюрте започнал да й позволява да моделира собствени фигури. През февруари 1778-а двамата снели маска от философа Волтер. Два месеца по-късно ученият умрял. Предприемчивият Кюрте незабавно направил восъчен бюст на великия французин и взел доста пари от демонстрацията му пред публика.Постепенно Мари станала добър скулптор, художник, моделиер, гримьор и фризьор. Тя купувала лично всичко необходимо за създаването на восъчните фигури и водела финансите на втория си баща.Кралят също не забравил Мари. През 1780 г. я поканили във Версай, за да преподава изобразително изкуство на сестрата на Людовик - принцеса Елизабет. Така Мари била придворна гувернантка девет години, докато през 1789-а парижаните не разрушили Бастилията и не арестували кралското семейство. В затвора се озовала и Мари. Известно време тя била в една килия с бъдещата съпруга на Наполеон - Жозефин Богарне. Но Мари се разминала с гилотината. Спасил я обикновеният й произход и след няколко месеца тя се върнала при восъчните си кукли. Семейният бизнес вървял твърде зле - на революционно настроените французи не им било до изкуство. Тогава Мари решила да предложи уменията си и на революционерите. Та нали и те са хора - разсъждавала тя. - И на тях не им е чуждо тшеславието и искат да се увековечат за потомците си. Младата жена се обърнала направо към водача на якобинското правителство Робеспиер с молба да й позира и да й разреши да снеме маска от лицето му. Сметките й се оказала верни. Поласканият диктатор веднага се съгласил. Мари развила бурна дейност, изработвайки восъчните маски и на други вождове на революцията.Сякаш разбирайки важността на момента, Мари се стараела да запечата колкото се може повече хора. Посмъртната маска на Марат, убит от привърженичката на краля Шарлот Корде, се превърнала в кулминация на дейността й. Тя без колебание прибавила към вече готовата фигура на Марат восъчната кукла на неговата убийца, като отишла да я види лично в затвора. Особено полезни се оказали връзките й с надзирателите и палачите, които си създала по време на своето затворничество. Само след няколко дни в работилницата на Кюрте отново започнали да се стичат тълпи от народ. Веднъж поела бизнеса в свои ръце, Мари повече не го и изпуснала. Палачите й доставяли материал за нейните изложби и й позволявали да бръсне главите на екзекутираните. В зависимост от политическия вятър това били глави на аристократи, или на революционери. Мари правела собственоръчно посмъртните им маски и само след няколко дни всеки желаещ можел да види на живо екзекутирания в галерията й.Мадам ТюсоФилип Кюрте починал през 1794-а, когато Мари била на 33 години. Учителят й оставил цялото си имущество, включително и колекцията от восъчни фигури. Година по-късно, през октомври 1795-а, тя си омъжила за инженер Франсоа Тюсо. Сега вече я наричали не мадмоазел Мари, а мадам Тюсо. През април 1798-а родила първото си дете, което нарекла Жозеф. Две години по-късно на бял свят се появил и вторият й син Франсоа. Точно тогава Жозефин, съпругата на Наполеон и бивша съкилийничка на Мари, я поканила да направи восъчна фигура на императора на Франция. Така Мари добавила към колекцията си още една знаменитост. В любовта обаче не й провървяло. След като прекарала с Франсоа Тюсо седем години, тя за цял живот се разочаровала от мъжете, Франция и революцията. През 1802-ра, зарязала мъжа си и емигрирала в Англия с двете си деца, колекцията от восъчни фигури и препоръчително писмо до британските палачи. Така на 41 години Мари започнала нов живот. За миналото й напомняли само куклите на убитите френски революционери и фамилията на съпруга й.В Англия мадам Тюсо водела живот на странстващ артист, пътувайки из цялата страна заедно със своята работилница и колекцията си, която стремително се увеличавала. С помощта на местните палачи попълнила експозицията си с фигури от английската и шотландската история - Ричард Лъвското сърце, Хенрих VII, Мария Стюарт и Кромуел. Британците оценили труда на Мари по достойнство и славата на куклите й непрекъснато растяла. Последвали дълги години на спокойна работа в непознаващата социални сътресения Англия. Когато децата на Мари пораснали, тя ги посветила в делото на живота си. По-големият Жозеф станал специалист по костюмите, а малкият - Франсоа, водел финансовите отчети. С времето мадам Тюсо започнала да отделя все по-голямо внимание на детските скулптури - на принцове, принцеси, наследници на корони... През 1833-а изложбата й била посетена от тринадесетгодишно момиче с големи сини очи, от което Мари взела всички необходими мерки. След четири години то било коронясано като кралица Виктория. Междувременно мадам Тюсо и нейната колекция се превърнали в една от най-големите забележителности на Великобритания. За изложбата й например писал младият журналист Чарлз Дикенс.Прочутата и вече богата мадам Тюсо водела скитнически живот до 74-годишна възраст. Най-накрая, през 1835-а, тя си купила къща на Бейкър стрийт в Лондон и окончателно се настанила в нея, заедно с работилницата и колекцията си. Независимо от преклонната си възраст тя продължила още дълго да се занимава лично с музея си. А последната си восъчна фигура - своя автопортрет - направила на 81 години. На старини Мари се увлякла от нов за нея жанр - карикатурата. И доста често развличала близките си с твърде дръзките си пародии.Мари Тюсо починала в лондонския си дом на 16 април 1850-а на 88 годишна възраст. Нощта на кошмарите за 100 фунта стерлингиОсобено популярна в Музея на мадам Тюсо винаги е била и е Стаята на ужасите. Тя съдържа средновековни сцени на изтезания, екзекуции и портрети на прочути убийци. С времето куклите се научили да стенат и да хриптят убедително. Ценителите на насилието пък срещу 100 лири стерлинги могат да прекарат в стаята на ужасите цяла нощ.Няколко години след смъртта на мадам Тюсо синовете й изобретили начин да укрепват восъка, което удължавало живота на фигурите. Преди това майка им била принудена да ги създава отново на всеки две години. Всъщност тяхното изработване съвсем не е евтино. Куклата на американската киноактриса Никол Кидман, да речем, е струвала на музея на Мадам Тюсо 56 хиляди щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във