Банкеръ Weekly

Съдби

БИТ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА

Преди 100 години се случило едно незабелязано от мнозина събитие, което напълно променило света. Нюйоркският търговец Томас Съливан предложил чай в хартиено пликче. Така започнала епохата на вещите за еднократна употреба. Истинският им бум настъпил през 20-те години на миналия век. Потребителите били във възторг, изтъквайки че те избавят човека от досадата на бита и му осигуряват повече свободно време за много по-важни дела.Чаят в пакетчесе появил на бял свят съвсем случайно. Това станало в Ню Йорк през 1904 г. благодарение на търговеца Томас Съливан, който търгувал с кафе и чай. По онова време вносителите изпращали образци от своята стока на клиентите си - големи ресторанти и магазини - в метални кутии. Икономичният Съливан решил, че това далеч не е икономично, защото самите кутии тежали много и пощенските разходи му излизали доста солено. В същото време бизнесът на Съливан се разраствал и той трябвало да изпраща все повече и повече образци. Търговецът излязъл от трудната ситуация, като започнал да опакова съвсем малки количества чай не в кутии, а в малки пакетчета от муселин и коприна. Клиентите пък решили, че е още по-удобно да запарват чая, както си е в опаковката. Така се появило чаеното пакетче. По-късно платовете били заменени от специална хартия, а самото пликче претърпяло многобройни трансформации. Но и до ден днешен най-скъпите чайове за колекционери понякога се опаковат в малки копринени торбички. Чаеното пакетче за еднократна употреба придобило съвременния си вид през 50-те години на ХХ век. То било патентовано през 1952-а от компанията на друг преуспяващ производител на чай и конкурент на Съливан - ирландеца Томас Липтън. Тъкмо той измислил и новата опаковка за пакетчетата - картонените кутии, които заменили металните. През 1897 г. британската кралица удостоила Томас Липтън - търговец на чай и син на селски кръчмар - с рицарско звание за заслуги в пропагандирането на английския начин на живот.Безопасната чашаПрез 1908 г. американският лекар Алвин Дейвидсън публикувал изследването си за смъртността сред учениците. Като една от причините за нея той посочил използването на нехигиеничните обществени метални чаши. През същата година младият канзаски студент по право Хю Мур, който работел като журналист във вестника на производителите на хранителни продукти, написал разобличителна статия за нехигиеничността на посудата, използвана от железопътните инженери. Нещо повече - той организирал кампания срещу обществената метална чаша. След това измислил и безопасната чаша (safe cup), която представлявала конус от картон. Мур запознал с изобретението си чикагския предприемач Лоурънс Луелън, който веднага оценил перспективността му. През 1910 г. Луелън не само патентовал изобретението, но основал в партньорство с Мур и Индивиджуъл Дренкинг къп къмпани (Individual Drinking Cup Company). Двамата измислили и автомати за продажба на чашите за еднократна употреба и снабдили с тях влаковете и много обществени места. През 1960 г. само в Америка годишно са се продавали хартиени чаши за 50 млн. долара.Еднократната пеленаПървоначално идеята за еднократните пелени претърпяла пълен провал. Тяхната изобретателка - американката Марион Донован, била не само литературен критик и заместник-редактор на списание Вог (Vogue), но и многодетна майка. Тя страдала от катастрофален недостиг на време за пране на пелените и решила да усъвършенства процеса на грижите за новородената си дъщеря. Марион изрязала няколко парчета от мушамена завеса за баня и измислила непромокаеми детски гащички, които се обували върху обикновена пелена. През 1949 г. гащичките се продавали с толкова голям успех в един голям нюйоркски универсален магазин, че Марион получила един милион за правата върху нейното изобретение. Изобретателката обаче не спряла дотук - тя решила да пришие вече измислената конструкция към обикновени детски гащички, като вместо мушама използвала специална абсорбираща хартия. Освен това заменила безопасните игли, с които се закрепяла пелената, с метални катарами. Донован патентовала това си изобретение през 1951 г., но така и не успяла да го продаде на нито една фирма. Потребителите се отнесли предпазливо към новата й идея - еднократното използване на пелената им се струвало непрактично. Едва десет години по-късно интерес проявила компанията Проктър енд Гембъл (Procter Gamble). Нейният служител Виктор Милз използвал идеята на Донован и изобретил пелените Памперс. Първият бил произведен през 1961-ва. Според различни данни съвременният пазар на памперси е от 4.5 млрд. до 10 млрд. долара.ПрезервативътИмето на човека, измислил презерватива, не е известно. Самите презервативи обаче се използвали от дълбока древност. Те съществували още в Древния Египет. През ХVI век италианецът Габриеле Фалопий изобретил предпазителите от лен и направил изследване на 1100 мъже, използвали нововъведението. Нито един от тях не бил заразен със сифилис! Съдейки от някои сведения, такъв презерватив е използвал и Казанова. Предпазителите били изработвани също от животински черва, от жлъчни мехури на бикове и т.н.Сред като през 1840 г. Чарлз Гудиър открил процеса на вулканизация на гумата, презервативите станали еластични. През 1921 г. Алфред Троджън открил начин за вулканизиране на латекса и те започнали да се произвеждат масово. Въпреки това през 40-те и 50-те години на миналия век предпазителите продължавали да се употребяват многократно - т.е. измивали ги и ги съхранявани в малки кутийки.Презервативите за еднократна употреба се появили през 60-те години. По-късно започнали да губят популярността си, защото се появили хормоналните противозачатъчни средства. Но в средата на 80-те продажбите отново нараснали заради епидемията от СПИН. Днес в света се използват от 10 до 15 милиарда предпазителя.СпринцовкатаНовозеландецът Колин Мърдок - фармацевт и ветеринар, е регистрирал 45 патента през живота си. Но изобретението му с най-голямо значение е спринцовката за еднократна употреба. Откритието трябвало да улесни ваксинирането на животните. Идеята хрумнала на Мърдок през 1956-а в самолета, когато бил на 27 години. По-късно се сетил, че спринцовката за еднократна употреба може да се използва и в лекарската практика, с което рискът за предаване на инфекция от един пациент на друг намалява до минимум. Мърдок е изобретателят и на специалната пушка, с помощта на която могат да бъдат инжектирани големи животни от разстояние. Масовото производство на пластмасовите спринцовки за еднократна употреба започва през 1961 година.Химикалки, самобръсначки и запалкиНай-голяма изгода от нежеланието на потребителите да използват една вещ втори път успели да извлекат производителите на канцеларски принадлежности. Главен герой в тази сфера станал французинът Марсел Бик, основател на фирмата Бик (Bic). Той започнал бизнеса си през 1945 г. с покупката на съвършено празна малка фабрична сграда. И с много малко пари - около 5 хил. фр. франка. Бик решил да започне производството на химикалки за еднократна употреба. Те пък били измислени от унгарците Ласло и Георг Биро, които по време на Втората световна война емигрирали в Аржентина. Тяхното изобретение обаче се оказало недотам успешно - химикалките били скъпи и пишели само във вертикално положение. Не вървял добре бизнесът и на конкурентите им, които купили правата върху технологията или просто я откраднали. Братята Биро се разорили, но научилият за откритието им Бик заминал през 50-те години за Аржентина, където тримата заедно доразработили и усъвършенствали химикалките. През 1951-ва фирмата Бик продавала по 50 хиляди броя седмично. Три години по-късно вече продавала по един милион дневно.През 1972 г. компанията започнала производството и на запалки за еднократна употреба. Днес вече малцина си спомнят кой точно ги е изобретил, преди с тях да се заеме предприемчивият французин. Едни твърдят, че първоначално те били изработвани от компанията Дюпон (Dupont), а други - от погълната от Бик фирма Фламинер (Фlaminaire). Междувременно Марсел Бик пуснала на пазара и еднократните самобръсначки, като по този начин стеснил пазарния дял на Жилет (Gilette).Днес Бик продава всеки ден по 22 млн. канцеларски принадлежности, 11 млн. самобръсначки и 4 млн. запалки в целия свят. Самият Марсел Бик, който никога не е взимал кредити и не е давал интервюта, почина преди 10 години.Вещите за еднократна употреба дълги години предизвикваха възторга и ентусиазма на хората, защото са хигиенични, лесни за употреба и не представляват някаква ценност. Но тяхната мода също отминава. Все по-често вече се говори, че те са рожба на глобализацията, че са лишени от индивидуалност и че се превръщат в милиони тонове боклук, които са заплаха за околната среда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във