Банкеръ Weekly

Съдби

БИРГИТ МОШИЦ УПРАВЛЯВА С РАЗУМ И ЧУВСТВА

Биргит Мошиц е симпатична австрийка, която работи в Райфайзенбанк (България). Управлява човешките ресурси и отговаря за цялостното развитие на персонала на кредитната институция в страната. С други думи, тя преценява кой от кандидатите за работа в банката отговаря на изискванията, както и как трябва да бъдат развивани неговите умения, за да изпълнява най-пълноценно своите задължения. Осъзнала съм, че на каквито и тестове да подложиш един специалист, много е трудно да разбереш дали той е подходящ за определена длъжност - споделя австрийката. - Разчитам единствено на собствената си преценка.
Биргит Мошиц е родена в градчето Малниц в Австрийските Алпи, близо до италианската граница. От малка кръстосва ски-пистите в планината, дори е работила като ски-инструктор в планинските курорти в близост до родния й дом. Завършила е френска и руска филология във Виена. По-късно защитава докторска степен по Терминология на руския език.
Биргит Мошиц пристига в България преди две години и половина. Изборът не е неин, а е свързан с професионалното поприще на съпруга й, който е служител на Европейската комисия и е изпратен на работа в София. Двамата живеят на тиха и спокойна улица в близост до хотел Плиска.
И у нас Биргит не е изоставила ските, обича да се разхожда на Витоша и да обикаля страната с приятна компания. Тя е живяла в Брюксел, Токио и Москва, но смята, че София е най-приятната столица за пребиваване. Градът е малък и хората тук са усмихнати - обяснява Мошиц.
Преди време Биргит придружава съпруга си и в руската столица. Повече от три години тя работи като редактор на новините в Студио Москва на германската телевизия ARD. Освен това там тя се занимава и с организацията на международни конференции, превежда на делови срещи и помага на чуждестранни бизнесмени.
Сред любимите занимания през свободното й време е киното, а най-голямата й слабост са филми във френски стил. Именно такива тя успява да види в кино Одеон. Мошиц посещава рядко българските ресторанти - предимно когато има гости от чужбина. Водим нашите приятели в При орлите, там гледката е страхотна - добавя тя и пояснява, че всички, които са й гостували в София, са останали запленени от страната ни.
В София не започва веднага работа. Исках да работя в сферата на развитието на персонала и затова в началото трябваше да опозная пазара - казва Мошиц. Оказва се, че в България почти няма професионалисти, които да са специализирани в подбора на кадри или поне не такива, от каквито имат нужда чуждестранните компании. Започва сегашната си работа в кредитната институция през февруари 2000 година. Тогава нашият отдел беше малък, Райфайзенбанк (България) нямаше много клонове в страната, така че моите умения и знания растяха заедно с развитието на банката - припомня си Мошиц.
Биргит говори отлично английски език, но с лек австрийски акцент. Никога не съм изучавала английски, обяснява тя, но след Москва, със съпруга ми се преместихме на работа в Токио, а там това е единственият достъпен за чужденците език за общуване. В Страната на изгряващото слънце тя за първи път се запознава с тънкостите на управлението на човешките ресурси. В Токио работих за американска компания, която се нуждаеше от най-добрите кадри - обяснява Мошиц. - Трудно е да работиш с японци в тяхната страна, без да ги разбираш. Веднъж при мен дойде американец, топмениджър на просперираща компания, който имаше страхотен проблем - всички негови подчинени се усмихвали широко, щом се опитвал да говори с тях по работа. Човекът бил холерик и това го изнервяло адски много. След подходящ съвет бизнесменът разбрал, че в Япония служителите реагират на изнервения си началник, който крещи и се опитва да наложи неоспоримото си мнение, единствено с вежлива усмивка, която обаче не помага на неговата работа.
Натрупаният в Япония опит помогнал на Мошиц да приложи своите принципи в работата като оценител на качествата на служителите и в България. Особено при установеното положение у нас, при което мениджърът по човешки ресурси има големи отговорности, но малки правомощия. Мениджърът няма достатъчно власт да налага своето мнение, няма и пряка връзка с управляващия екип на компанията - така Мошиц описва статуквото на дейността си при нейното идване в страната. - Но аз се отчитам пряко на директора за страната на Райфайзенбанк (България). Не знам как е устроена йерархичната стълбица в другите чуждестранни банки в страната ви, но ако над мен имаше много посредници до висшето управление на банката, моята дейност щеше да бъде изключително трудна.
За назначенията по върховете на банката Биргит Мошиц е лаконична: Назначенията на изпълнителните директори и членовете на управителните органи на Райфайзенбанк (България) се извършват от департамента за човешки ресурси в централата във Виена. Ние работим само по набирането и обучението на средното управленско, на изпълнителното и оперативното ниво на специалистите. За повторното привличане на Момчил Андреев като изпълнителен директор на банката, след краткото му пребиваване в БУЛБАНК, Мошиц е по-конкретна. Разбира се, че от Виена искат и моето мнение за кандидата, но контактите с него се правят на по-висше управленско ниво.
Според Мошиц, разликата между модерното управление на човешките ресурси и отделите Труд и работна заплата в България се забелязва едва през последните две години с въвеждането на критериите за подбор и обучение на персонала. Биргит не пропуска да подчертае благотворната роля на Комитета по човешките ресурси към Международната бизнесасоциация в България и лично на неговата бивша ръководителка Таня Бояджиева.
Биргит Мошиц описва принципа си на работа с персонала така: Преди всичко аз трябва да бъда отговорна към богатата информация, която имам за нашите служители и кандидати за работа, тъй като тя е конфиденциална. За да отсееш нужните специалисти и да обучиш добре своите банкери, според Мошиц, трябва да познаваш отлично изискванията за техните длъжности.
Това, с което кредитната институция привлича най-добрите служители в страната, е на първо място добрата работна атмосфера. Друг привлекателен фактор за кандидат-служителите на банката е възможността да растат в йерархията. Когато банкерът покаже, че може да се справя отлично със задълженията си, следва израстване нагоре.
Според Мошиц, българските специалисти и западните им колеги имат различна ценностна система. У вас често се случва служител, на когото са предложили с петстотин лева по-голяма заплата, да напуска предишната си фирма - учудва се тя. - Това се прави, без да се отчитат условията, които до момента е предлагала неговата работа, възможностите му за израстване и взаимоотношенията му с колегите. Факторите, от които един човек трябва да са влияе, са по-скоро предлага ли новият работодател специални програми за обучение, допълнителните улеснения и бонуси, както и има ли приятелска и колегиална обстановка в офиса.
В България е трудно да се сравняват нивата на заплатите в отделните банки, смята Мошиц, тъй като липсват адекватни данни. У нас не се правели и широко разпространените в западните страни salary surveys (изследвания на заплащането), твърди тя. Засега в България съм виждала такова изследване единствено на фирмата Снелинг (Snelling), но то не може да даде отговор на въпроси, които би задавал специалист като мен - пояснява Биргит. Такива анализи били нужни, за да се прилага подходяща политика спрямо персонала, за да се следват най-новите тенденции при възнагражденията на банковите служители. На въпроса за нивото на заплащане в Райфайзенбанк (България) тя запазва дискретност. Мога да ви кажа, че доста от специалистите, които кандидатстват за работа при нас, получават в досегашните си фирми значително по-висока заплата. Особено тези, които работят в сферата на външната търговия и спедиция - споделя Мошиц.
Борбата за привличане на качествени професионалисти принуждавала големите компании в България и по света да дават допълнителни стимули на служителите си, като пари за храна, транспортни разходи и почивка. За жалост, според Биргит, тези пари се облагат със същия данък, както и останалите възнаграждения, и това донякъде обезсмисляло тези похвати.
Биргит Мошиц ще живее в България може би още около година. Всичко зависи от новото място, където ще изпратят съпруга й. Професионалното предизвикателство, пред което е изправена в момента, е да намери специалист, който да е достатъчно добър, за да заеме нейното място след заминаването й от София.

Facebook logo
Бъдете с нас и във