Банкеръ Weekly

Съдби

БЕЗСПОРНИЯТ ПРОФЕСИОНАЛИСТ ЧЕРТОФ

Професионалната репутацията на Майкъл Чертоф - министъра на вътрешната сигурност в новия кабинет на президента Буш, е толкова висока, че дори подозренията за връзките му с Ал Кайда не можаха да му навредят. Когато през юни 2003 г. Чертоф - тогава заместник-министър на американското правосъдие, се съгласи да стане съдия в апелационния съд, много от приятелите му бяха шокирани. За амбициозен и напорист обществен деец като него тази работа изглеждаше съвсем неподходяща. Но както стана ясно, всички, които предричаха края на кариерата му, са избързали. Отличният ученикСинът на Гершон и Ливия Чертоф - Майкъл, роден през 1953 г. в Елизабет, щата Ню Джърси, бил първият мъж в семейството, който не спазил традициите. Предполагало се, че детето на един от лидерите на еврейската общност в Ню Джърси и внук на виден талмудист трябва да стане равин. В частното религиозно училище обаче Майкъл почувствал, че религията е важна, но не бива да е основна част от живота му.Вместо в нюйоркската теологичната семинария, която завършили баща му и дядо му, Майкъл постъпил в исторически факултет на Харвардския университет, а след като го завършил, се записал и в юридическия. Колегите и преподавателите му и до ден днешен си го спомнят като един от най-добрите студенти в курса. Известният американски писател Скот Тароу, който се прочу с романа си за живота в юридическия факултет на Харвард 1L, не крие, че Чертоф е първообраз на двама негови герои. Най-голямото признание за способностите на Чертоф било, че още като студент станал редактор в Харвардски юридически преглед - едно от най-влиятелните и авторитетни юридически издания в САЩ.Борецът срещу мафиятаМайкъл завършил Харвард с червена диплома и изкарал юридическата си практика не къде да е, а при члена на Върховния съд на САЩ Уйлям Бренън. Това му позволило да си създаде много полезни контакти. След Харвард Чертоф работил за кратко в една вашингтонска юридическа фирма. После го забелязал Рудолф Джулиани, който по онова време бил окръжен прокурор на Ню Йорк и вече имал заслуги в борбата срещу мафията. Той веднага предложил на младия и почти неизвестен юрист да стане негов заместник.Работата с Джулиани донесла на Чертоф популярност в цялата страна. Бъдещият кмет на Ню Йорк още тогава се занимавал сериозно с политика, така че воденето на процесите срещу мафиотски босове като Тони Салерно или Тони Корало до голяма степен легнало на плещите на Чертоф. Младият помощник на окръжния прокурор се справял отлично с работата си. И не след дълго заел длъжността окръжен прокурор в родния си щат Ню Джърси.През 1991 г. Чертоф се справил блестящо с шумното дело Народът срещу Джералд Макканън, когато кметът на Ню Джърси бил обвинен в корупция. Макканън, един от най-влиятелните хора в щата, бил убеден в собствената си недосегаемост и излъчвал доброта и спокойствие пред публиката в съдебната зала. Той твърдял, че след края на процеса няма да запази лоши чувства към прокурора. И че ако Чертоф остане без работа, след като загуби делото, властите на Ню Джърси няма да го оставят в беда. Мисля, че мога да намеря място за него - например като шофьор на боклукчийски камион, казвал Макканън. Кметът обаче бил признат за виновен.Не по-малко шум предизвикали и други дела на прокурора Чертоф - срещу корумпирания съдия Сол Уотклър и срещу похитителите и убийците на високопоставения мениджър от нефтената компания Ексон Сидни Ресо.Обвинителят на президентаСред първите решения на Бели Клинтън в качеството му на президент през 1993 г. било да се уволнят всички прокурори, служили при неговия предшественик. С едно изключение - прокурорът на Ню Джърси Чертоф запазил поста си, защото заслугите му към държавата били неоспорими. Само година по-късно обаче Клинтън и Чертоф станали врагове. През 1994-а във Вашингтон се разразил скандал, в центъра на който се оказал президентът. Клинтън и съпругата му били обвинени в корупция. Обвиненията датирали още от времето когато Клинтън бил губернатор на Арканзас. Сенатът, който се намирал под контрола на републиканците, създал специална комисия по случая. Чертоф станал неин главен юридически съветник и човекът, който практически водел разследването. За целта той подал оставка от прокурорската си длъжност. Покрай обвиненията в корупция Чертоф разследвал и загадъчната смърт на юрисконсулта на президента Винсънт Фостър. Работата по случая продължила няколко години. Чертоф не успял да открие никакви неопровержими улики срещу президентското семейство, затова пък разкрил маса несъответствия в показанията на свидетелите. Така било положено началото на цяла поредица от разследвания, които едва не завършили с импийчмънт.Семейство Клинтън на забравили това. Много по-късно, по време на гласуването в Сената за назначаването на Чертоф като апелационен съдия, срещу кандидатурата му имало само един глас - този на младшия сенатор от щата Ню Йорк Хилари Родъм Клинтън.Адвокат на дяволаСлед като сенатската комисия завършила работата си, не можело да става и дума за продължаване на държавната кариера на Чертоф. Той се върнал към частната адвокатска практика и едва не поставил кръст върху по-нататъшното си професионално израстване. В края на 90-те години към един от най-известните американски адвокати се обърнал за помощ Магди Еламир.Египтянинът доктор Еламир бил твърде известен в Ню Джърси. Като един от водещите невропатолози в страната и един от най-богатите лекари в щата, името му не слизало от светските хроники на вестниците. Но през 1998-а докторът бил обвинен във финансови машинации. Според версията на следствието Еламир издавал фалшиви справки за травми и изпращал на застрахователните компании и властите на щата сметки за уж извършени операции. Така той спечелил няколко милиона долара, които превел по сметките си в офшорни зони. Стотиците хиляди долари, които според слуховете доктор Еламир платил на Майкъл Чертоф, не били похарчени напразно. Следствието се проточило необикновено дълго и завършило едва през 2001 година. При това с резултат 0:0, защото по онова време адвокатът на доктор Еламир вече бил заместник министър на правосъдието. Той оглавявал департамента за углавните дела, в чиято компетенция влизало всичко свързано с нарушаването на федералните закони. На практика Майкъл имаше последната дума по всички дела. Той можеше да спре всяко наказателно производство на всеки етап, отбелязва един от тогавашните му колеги.Когато американското министерство на правосъдието взело решение да не преследва Еламир, агентите на ФБР вече имали приблизителна представа с какво всъщност се занимава известният лекар. Някои данни навеждали на мисълта, че е бил агент на Осама бин Ладен в САЩ. Родственикът на доктора - Мохамед Ата, стана световноизвестен след 11 септември 2001 г., когато беше посочен за лидер на групата, унищожила Световния търговски център в Ню Йорк.Майсторът на законотворчествотоНа 11 септември 2001-ва обаче тъкмо Майкъл Чертоф се оказал главният чиновник в министерството на правосъдието, отговарящ за борбата с тероризма. Докато началникът му Джон Ашкрофт бързал да се върне във Вашингтон, Чертоф вече издавал заповеди. Министърът одобрил всичките му действия. Следствието по делото за терористичните актове, както и мерките, предприети за незабавно противодействие на тероризма, били възложени на Чертоф. Притежавайки богат опит от работата си в съда и като прокурор, и като защитник, Чертоф, както никой друг, разбирал, че при действащите тогава закони борбата с тероризма е невъзможна. По негова инициатива за разследванията по обвинения в тероризъм били приети специални правила. Правата на следствието били разширени, а на обвиняемите и защитата - орязани.Правоохранителните органи например получили правото да задържат за неопределен срок чужденци, живеещи в САЩ. Така за няколко месеца стотици хора, най-вече араби, били задържани под стража, без да имат никаква юридическа помощ. Правозащитниците се възмущавали. Дори щатният ревизор на правосъдното министерство разкритикувал методите на Чертоф, още повече че те не дали никакви резултати. Наложило се всички арестувани да бъдат освободени, защото се изяснило че нито един от тях няма отношение към терористичните актове от 11 септември.Освен това наказателният департамент разгледал и приел за допустими специални методи за водене на разпитите на обвинени в тероризъм. Те на практика разрешавали изтезанията. Същият департамент участвал в съставянето на документ на правосъдното министерство, резрешаващ воденето на следствие срещу адвокати, представлящи обвинени в тероризъм, което обезсмислило понятието адвокатска тайна. Почти всички най-непопулярни мерки, одобрени от министерството по време на войната с тероризма, бяха приети под влиянието на Майкъл Чертоф, подчертават запознати с тези събития.Впрочем Чертоф се занимавал не само с тероризма. Той участвал пряко и в делото за банкрута на корпорацията Енрон. Благодарение на него то влязло в съда. Просто министърСъобщението, че един от главните борци с тероризма и финансовите машинации напуска поста си, се оказва изненадващо за повечето наблюдатели. През юни 2003-а Джордж Буш представя кандидатурата на Майкъл Чертоф за длъжността съдия в Трети окръжен апелативен съд, занимаващ се с разглеждането на апелации на присъди, издадени от федералните съдилища на Ню Джърси, Делауер, Пенсилвания и Вирджинските острови. За юриста Чертоф по-добра работа не може да се измисли, казвали някои от приятелите на Майкъл, припомняйки невероятната му работоспособност и вниманието, с което се отнася към детайлите. За човека Чертоф това не е работа, а каторга, твърдели други, припомняйки колко важно е за него не просто да коригира чуждите решения, а сам да взима най-правилните. Всички обаче били единодушни, че от кабинета на апелационния съдия има само два пътя - към Върховния съд или към пенсията. Като апелативен съдия Чертоф не направил нищо, което да накара обществото да си спомни за съществуването му. Името му не беше споменато нито веднъж и във връзка с очакваните промени в администрацията на президента след изборната победа. Първият кандидат за поста министър на вътрешната сигурност бе бившия шеф на нюйоркската полиция Бърнард Керик. Но малко преди да бъде утвърден, Керик сам оттегли кандидатурата си. Разбра се, че домашната му прислужница е нелегална емигрантка. Човек, така цинично нарушил имиграционното законодателство, разбира се, не би могъл да оглави министерство, което освен всичко друго е длъжно да охранява границите на САЩ. Точно тогава президентът Буш си спомни за съдията Чертоф - герой от войните с мафията и с незаконните машинации на корпоративна Америка, както и безкомпромисен борец с международния тероризъм. Изборът на Буш предизвика нова вълна от въпроси около връзките на Чертоф с Еламир и следователно с Ал Кайда. Само че повечето демократи бяха склонни да забравят миналите грехове на юриста. Те са доволни, че министърът е изцяло аполитичен. Трябва да му се отдаде заслуженото. Дори когато се занимаваше с Клинтън, той се изказваше не като политик, а като юрист, изтъква един виден демократ.В последна сметка единствените противници на новоназначения министър се оказаха такива противоположни по възгледи движения като правозащитниците и активистите от Бялата нация. Едните не могат да простят на Чертоф нарушаването на човешките права в борбата с тероризма, а другите - произхода му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във