Банкеръ Weekly

Съдби

БЕЗСМЪРТНИТЕ КЛЕТКИ НА ХЕНРИЕТА ЛЕЙКС

В студения и сив 4 октомври на 1951-ва 31-годишната Хенриета Лейкс умира от рак в отделението за чернокожи на университетската болница Джон Хопкинс в Балтимор, щата Мериленд. Покойната била потомка на роби, които работели по тютюневите плантации на Вирджиния. Съпругът й изкарвал по 30 цента на час като докер. Стопилото се тяло на Хенриета било транспортирано до родния й Юг и погребано близо до починалите й родители. Тогава никой от опечалените така и не разбрал какво искал да каже лекуващият я лекар Джордж Гей, произнасяйки думите: Нейните клетки ще я направят безсмъртна.Лекарят имал право. Хенриета продължава да живее и днес, защото клетките й, наречени ХеЛа (от първите две букви на името и фамилията й), могат да бъдат открити в изследователските лаборатории по целия свят. Нещо повече, в момента общото тегло на клетките ХеЛа е 400 пъти по-голямо от това на донорката.Неотдавна Дебора Пълъм, дъщерята на Хенриета, успяла да види част от тленните останки на майка си в една от лабораториите на Джон Хопкинс. Те се съхранявали в огромен хладилник, изпълнен с ампули, съдържащи течност. През последните 50 години благодарение на Хенриета са направениреволюционни открития в медицинатаНейните гени, заразени от рак, имат направо митична сила и до ден днешен продължават да са в основата на баснословни печалби. Но нито съпругът й, който вече е покойник, нито четирите й живи деца са получили някакъв облага от това. Те дори разбират за голямата научна стойност на ХеЛа едва 20 години след смъртта й. Разочарованието на семейството на Хенриета Лейкс от отношението на учени и бизнесмени е отразено и в книгата, посветена на тази невероятна история, която ще бъде издадена през тази година.Клетките ХеЛа преобразиха медицината - казва госпожа Рут Фаден, професор от университета Джон Хопкинс. - Приносът на тази жена, макар и отдавна починала, е изключителен. Колегата на Фаден - Виктор Макюзик, е на същото мнение: Това е един от най-впечатляващите случаи в досегашната история на науката.Научната стойност на клетките на Хенриета е в скоростта, с която те се възпроизвеждат. Учените обикновено извършват опитите си върху мишки заради ускорения им жизнен цикъл. Процесите, които в човешкия организъм отнемат 50 години, при гризачите протичат за една-две седмици. Да, но клетките ХеЛа се развиват със същата скоростИ въпреки че са нестабилни и се променят спонтанно, тъй като са заразени с рак, се оказали твърде ценни за изследването на други болести. Джордж Гей установил това, докато правел тестове на лекарства, които да използва срещу рака. След 25 неуспешни опита той от канцерогенната тъкан на Хенриета, за да направи биопсия. Точно тогава открил, че клетките не само оцеляват в епруветките, но и се възпроизвеждат на всеки 20 часа, което било нещо невиждано до този момент.Оттогава ХеЛа започнали да се множат с шеметна скорост. През 1954 г. група изследователи използвали клетки на Хенриета, за да изпробват ваксина срещу полиомиелит, която на практика слага край на широко разпространеното до този момент заболяване - възпаление на гръбначния мозък, водещо до паралич. Когато учените се заели с изучаването на въздействието на радиацията върху човешкия организъм, отново им помогнали клетките ХеЛа. През 1960 г. в Космоса били изпратени две мишки, на които имплантирали тъкани от тялото на Хенриета. Експериментът недвусмислено показал, че хората могат да оцелеят в извънземното пространство.Само че изследванията с клетките ХеЛа невинаги са преследвали толкова филантропски цели. Представители на компании, произвеждащи козметични препарати, в буквалния смисъл на думата се редят на опашка, за да получат този безценен за тях материал. С негова помощ се правят тестове, които трябва да установят, дали козметичните продукти не предизвикват алергични реакции. Дори фирми, не само от САЩ, но и от много други страни, бълващи на пазара всевъзможни лепенки и лепила, са успели да се сдобият с клетъчни мостри, за да проверят дали съставките, които използват, не застрашават човешкото здраве.От цялата тази история обаче роднините на Хенриета Лейкс не са получили нито цент. Законодателството в Щатите разрешава да се патентоват живи човешки клетки, но пациентът-донор няма никакви праваНезависимо от това някои фармацевтични компании са плащали суми от близо 3 млн. евро, за да получат изключителни права върху набор от клетки ХеЛа. Адвокатът на семейство Лейкс се свързал с водещите биотехнологични фирми и установил, че повечето от тях използват биологичен материал от Хенриета. Но как да предяви съдебен иск, след като донорката била починала отдавна? Биотехнологичната промишленост трупа астрономични печалби от една бедна негърка, а нейните близки не са възмездени по никакъв начин, отбелязва Ребека Склут, авторка на книгата за семейство Лейкс.През нощта, в която Хенриета починала, доктор Гей се появил по телевизията, за да оповести резултатите от изследванията си. Негова сътрудничка по онова време била Мери Кубичек, която все още живее в Мериленд. Когато я попитали дали Гей се е възползвал от една необразована жена, за да се облагодетелства професионално, тя категорично отрекла: Той беше един от най-добрите хора, които някога съм познавала. Работеше с много малко пари и правеше изследванията си само за доброто на науката. В онези времена не е ставало и дума да се иска съгласието на пациентите, а бюджети за научни изследвания не съществуваха.След като направил откритието си, доктор Гей не получил дължимото признание и започнал сам да разпределя клетките ХеЛа. Кубичек разказва, че Гей пътувал из Щатите с епруветките във вътрешния си джоб, за да поддържа телесната им температура. В крайна сметка той се уморил да кръстосва страната и предоставил клетките на организацията със стопанска цел Американ Тайп Калчър Колекшън (American Type Culture Collection), чийто централен офис се намира в Роквил, щата Мериленд. Именно тази организация започнала да предоставя мостра от ХеЛа срещу близо 100 щ. долараПри нестихващото търсене на клетките на Хенриета лесно може да се пресметне колко далновидни са били шефовете на Американ Тайп Калчър Колекшън, поемайки щафетата от доктор Гей.През 1997 г. семейство Лейкс получи първото признание за приноса на своята роднина за прогреса на медицината - възпоменателен плакет. На него е написано: Нейните клетки я направиха безсмъртна. Безброй хора бяха спасени благодарение на изследванията, направени с тях. Първоначалният план бил тази плоча да се постави на бъдещия музей на Хенриета Лейкс, чието изграждане щяло да струва близо 30 млн. щ. долара. Днес, пет години по-късно, фондът, ангажиран с набирането на средствата, все още не е постигнал целта си. Самата плоча известно време била изложена в кварталния супермаркет в Балтимор, но семейство Лейкс вече си я прибрало. Запознати със случая са убедени, че едва ли някой ден ще бъде вдигнат музей в памет на Хенриета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във