Банкеръ Weekly

Съдби

БЕЗПЛАТНИТЕ (?) ЛЕТНИ ФЕСТИВАЛИ

Отдавна е известно, че нашият културен живот се гради върху принципи и механизми, точно обратни на световната практика. Вестник БАНКЕРЪ нееднократно е писал, че в България общуването с живото изкуство (театър, музика, балет и др.) е поне двойно по-евтино от контакта с културните индустрии (филм, видео, звукозапис и т.н.). Напомняли сме и че субсидирането на изкуството, било то от държавни или частни източници, все още не поставя ясни и точни финансови изисквания. Подсказвали сме и че българският почитател на изкуството не е научен да плаща за доказано високото качество на продукта и няма никакви изгледи скоро да култивира в себе си подобно отношение. Но случилото се през това лято надмина всичко познато.Стана така, та бедна България, в която интелектуалците (със или без кавички) непрекъснато припяват рефрена за липсата на средства, си позволи невиждания лукс да направи фестивалите си безплатни за посетителите. Най-напред многосегментният Варненско лято обяви това свое решение и изненада всички - и разнородната интернационална публика, и същинските художествени ръководители на различните прояви. Сетне Международният джазов фестивал в Банско, както винаги (!), изведе програмите си на мегдана в напълно свободен панаирен режим. Две седмици по-късно същото се случи и в Бургас, който възстанови прекъснатия през 1999-а блус форум. Информацията от други краища на страната потвърждават общата тенденция, която разрушава всички норми и представи за фестивалната практика по света. Мотивацията и аргументите са различни.Във Варна безплатният обяд мой ще е еднократен акт. В навечерието на парламентарните избори общинските съветници от левицата успяха да наложат идеята си Варненско лято да е със свободен вход. Но изборните резултати отдавна са известни, популистките жестове сменят своя характер и конкретен адрес, та по всяка вероятност догодина, когато ще се празнува 80-годишнината на този голям музикално-театрален фестивал (един от първите в света), финансовото статукво ще бъде възстановено.В Банско джазовият фестивал от самото начало се провежда по споменатата българска формула като средство за привличане на туристи през летния сезон. Общината далеч не е най-големият финансов донор (както във Варна) и бюджетът се набира от спонсорство на банки, фирми и чуждестранни културно-информационни центрове. За модел е избран големият фестивал в Монтрьо, Швейцария, но побългаряването му е факт. Няколко собственици на хотели, българи и чужденци, използват своя авторитет сред бизнес средите, за да осигурят финансовата подкрепа на културното събитие. По индукция в Банско се нароиха и други подобни прояви, също безплатни за банскалиите и гостите. Отликата от Монтрьо е в това, че истинският фестивал в швейцарското градче се провежда в двете специално построени за целта зали Игор Стравински и Майлс Дейвис, в които уважението и респектът към класическата музика и джаза се поддържат чрез много високите цени на билетите. Което не изключва и серията градински концерти в околността, които наистина са безплатни, но са финансирани от големите туроператорски фирми, участващи в деловата туристическа борса на Монтрьо. Така фестивалът получава истински музикален център (платен), съпътстващи концерти на открито (безплатни) и строго прагматична бизнес програма, която остава извън вниманието на обществеността и медиите.В Бургас частната инициатива, за съжаление, не е подкрепена от съвременен мениджърски подход, което прави блус фестивала уязвим във времето и го превръща в случайна, неустойчива част от културния календар. В конкретния случай финансирането е осигурено от предприемачите братя Диневи и Бургаската община, но проблемът за рецепцията отново е оставен без решение и смислен отговор. Неслучайно през 1999-а този фестивал изчезна след опит на София мюзик ентърпрайсиз да го превърне в платено събитие. Към споменатите примери може да прибавим и серията от безплатни рок концерти в Каварна, които наистина носят моментни активи на амбициозния кмет, но са напълно лишени от визия за перспективата. Известно е, че пребогатото финансиране на тези концерти, превърнали се в медийна сензация, не е минало без подкрепата на предишното правителство. Предполагаемите суми варират в много широки граници и са се превърнали в притча во язицех за околните по-големи и по-малки крайморски селища. Не друг, а кметът на Каварна обяви, че бюджетът за култура на града надхвърля в пъти този на Пловдив, и то при положение че Каварна няма особени разходи за поддържане на свои културни институти и администрация.В крайна сметка се налагат няколко сериозни извода. Най-парадоксалният от тях е, че бедна България на места си позволява изключителна щедрост в предлагане на културни събития. И то в момент, в който откъм центъра все по-високо звучат гласове, призоваващи към по-динамично и логично обвързване на международния туризъм с интереса към културното ни наследство. Съвсем очевидно иде реч за неглижиране на някои от съвременните форми на изкуството за сметка на митичните тракийски съкровища и гробници. От друга страна, практиката, на която се позоваваме, подсказва отсъствие на съвременно художествено и финансово мислене, което е в еднаква степен обидно и за двете съставки на проявите. От трета посока можем да открием анархия в консуматорските настроения, защото взаимовръзките между слушателя-зрител и изкуството са изоставени изцяло на личната инициатива и дори не са мотивирани от пазарни аргументи. Така се оформя сериозно, дори фатално разделение между сцена и публика - първата непрекъснато се оплаква от липса на пари и ги търси във всички посоки, а втората привиква към безплатното общуване. Ако използваме терминологията на политолозите, ще трябва да установим, че днес ние залагаме бомба със закъснител в територията на българското културно общуване. Но никой не забелязва това.Всъщност дори популизмът на политиците ни не хваща корен в средите на българското изкуство. Докато по БНТ на порции се излъчваха мегаконцертите на Боб Гелдоф в подкрепа на гладуващите по света, докато у нас хаотично се говореше за необходимост от подпомагане на потърпевшите от наводненията, никой от организаторите на споменатите безплатни за публиката фестивали не се сети да ги посвети на пострадалите българи. Поне като символична морална подкрепа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във