Банкеръ Weekly

Съдби

БЕРНАР ТАПИ Е НА ПЪТ ДА ВКАРА ЗЛАТЕН ГОЛ

Бернар Тапи се завърна в Марсилия. Пак като президент на все още прочутия, но от няколко години западащ футболен клуб Олимпик.
Последваха сцени от един вече гледан филм. Тапи слиза от самолета. Тапи застава пред тълпата фотографи. Лицето му, усмихнато, бавно се удължава и с въпросите на журналистите става замислено. Както преди, той е с черни очила и държи по един GSM във всяка ръка.
Завръщането стана в началото на април. Още същата вечер бившият депутат, бизнесмен и президент на Олимпик си припомни с удоволствие времената на предишната слава. Телевизионната програма Те Еф 1 го интервюираше, докато в същото време по Франс 2 вървеше репортаж за него, сниман няколко часа по-рано.
И по двете програми Тапи повтаряше същите смирени фрази: Промених се, сега само искам да съм полезен. Вече никога няма да се занимавам с политика, това ми докара толкова мъка и болка!. Разбира се, малцина бяха онези, които му вярваха.
Завръщането на Бернар Тапи бе подготвено по-отрано. Политиците в Марсилия, както и хората в града знаеха, че предишният президент на Олимпик Робер Луи-Дрейфюс е решил да хвърли кърпата. Заради отвратителните резултати на футболния отбор, бурната атмосфера в него и финансовата катастрофа на клуба. Така желаният преди време от Дрейфюс пост вече му бе коствал 150 млн. долара и той нямаше намерение да продължава да си трови живота.
Освен това в Марсилия не забравяха, че още от миналата есен привържениците на Олимпик редовно скандираха на мачовете на отбора името на Тапи. И след като тази година минаха общинските избори във Франция, вече нищо не можеше да се изправи пред неговото завръщане. С рядко срещано единодушие марсилските общински съветници, и от левицата, и от десницата, му пожелаха Добре дошъл!. Разбирайки, че в най-добрия случай Тапи ще повдигне морала на Олимпик, с това и на Марсилия, а в най-лошия - ще се провали и ще разруши собствения си мит.
Нормални задни мисли. Такива обаче има и Тапи. Съзнаващ трудността на залога, той си дава сметка, че ще уплаши някои хора, ако още със завръщането си заговори за политически амбиции: Знам, че политиците са заели места по покривите с пушки, снабдени с прибори за нощно виждане, за да следят всяка моя стъпка. Не са прави. Нямам никакво желание да се занимавам с всичко това.
Всичко това е историята на няколко изборни битки, по време на които Тапи много страда, много лъга и на много се научи. Той печелеше често, но и се разочароваше често: загуба на парламентарните избори през 1988 г.; победител през следващата след неочакваното анулиране на тези избори от френския Конституционен съвет; отстранен въпреки волята си от общинските избори през 1989 и 1995 г.; преизбран за депутат през 1993 г., но не от Марсилия, а от съседен избирателен район; претърпял поражение на регионалните избори през 1992 година... След всичко това Тапи наистина имаше възможност да опознае тънкостите и сметките, присъщи на политическия живот в Марсилия.
В книгата си Свободно обаче, прочувствен репортаж за шестте месеца, прекарани в затвора, той без никаква скромност заявява: Ето с какво бих могъл да се занимавам. С политика, със спорт, с бизнес. И ще продължа да смесвам тези неща, защото самият живот ги смесва, без да държи никаква сметка къде хората биха искали да бъдат. И независимо че това смесване доведе до моето осъждане, готов съм да го повторя.
През миналата година Олимпик започна да се свлича в шампионата на Франция. Зрителите освиркваха играчите и ръководството на всеки мач. Според Тапи, тогава той се замислил за завръщането си. Първият му контакт с Робер Луи-Дрейфюс завършва срамно - предложените от него услуги са отхвърлени веднага и категорично. Моментът не беше избран добре, признава сега Тапи. Но за желанието му да поеме пак клуба били предупредени и други влиятелни хора. Високопоставен служител в марсилското кметство го предупредил доброжелателно: Гледайте да поддържате контакт с града до общинските избори. След това ще видим какво може да се направи. Затова близките на Тапи никак не се изненадали, когато неговият театър пристига в Марсилия, за да изиграе пиесата Полет над кукувиче гнездо. С Тапи в главната роля.
Обичам Олимпик. От всичко, от което бях лишен, когато ми дойдоха злините на главата, Олимпик най-много ми липсваше, кълне се Тапи. Вярно ли е това? Някои вярват, други - не. Така или иначе, той пак е начело на клуба.
Бернар Тапи вече спечели един сет, казват в града. И припомнят, че кметът на Марсилия прекъснал дискусия за общинския бюджет, за да направи изявление във връзка с неговото завръщане. Направо в общината.
Това е първият личен реванш на Тапи. Поставен в персонална юридическа ликвидация през 1996 г., свален от всички свои многобройни постове, той пак започва да живее със спорта, бизнеса и, макар засега, не толкова явно и с политиката. Прожекторите на обществения интерес пак са насочени към него. За това му помогна не само фактът, че отново е президент на Олимпик, а и внезапно показаните заложби на автор, на артист, на режисьор, на водещ в радио- и телевизионни програми. Сега обаче ще му е необходимо нещо повече от чист обществен интерес. Тапи знае, че трябва да накара хората да имат нужда от него, ако иска да извлече печалба от новата ситуация. И че разработвайки плановете за спасението на Олимпик, той всъщност работи за своето собствено възраждане. Защото ако времето постепенно забулва в забрава неговото президентство на клуба от 1986 до 1994 г., самият Тапи не може да забрави как спортните успехи подготвиха политическите му завоевания. И финансовото му спокойствие.
Щом победите на Олимпик са добри за нашата партия, да живеят Олимпик и Тапи, беше възкликнал при посещение в Марсилия през 1991 г. Пиер Мороа, по онова време генерален секретар на френската Социалистическа партия. Тогава Елисейският дворец разтвори над Тапи политически чадър, което препъна съдебните власти, вече надушили за съществуването на черни каси на клуба в Швейцария и получили сведения за купени мачове. По същото време тогавашният министър на финансите Пиер Береговоа се държеше с Тапи така мило, че да подскаже дебело на големите инвеститори, сред тях и известната банка Креди Лионе, че могат да имат пълно доверие в Олимпик и президента му.
Всъщност тази банка е най-голямата цел на реваншизма на Тапи, за който вече се говори. Да се притече на помощ на Робер Луи-Дрейфюс, който му отмъкна компанията Адидас през 1993 г., достави голямо вътрешно удоволствие на Тапи. Но да триумфира над Креди Лионе за него е станало необходимост. Житейските изпитания не са го променили с нищо и той все така иска да живее на широка нога. Дълговете обаче му пречат да се развихри. По силата на споразумение с кредиторите, те вземат голяма част от всички негови сегашни приходи. А Креди Лионе е най-големият му кредитор - има да й дава над 150 млн. долара. На всичко отгоре принудителното скъсване на връзките с Креди Лионе през 1994 г. се превърна в основна причина за стоварилите се върху Тапи удари на съдбата. Първо, от това той загуби нещо повече от лични пари - загуби големия си кредитор. Второ, финансовият развод му докара запор върху недвижимото имущество и бе поводът да започне официално разследване по обвинение в банкрут, чрез прикриване на активи, а след това и в опит за фалшификации.
Засега Тапи смята да се разправи с Креди Лионе, като използва случая Адидас. Осем години след като компанията за производство на спортни артикули бе продадена и така в касите на банката кредитор влязоха над 300 млн. долара, Бернар Тапи все така води дела срещу нея, обвинявайки я в гигантска машинация. В тази битка е ангажирал други свои кредитори, както и дребни акционери в Бернар Тапи Финанс, неговия холдинг от времето на благодатните години.
Между две радиопредавания, позиране за фотографи и четене на пиеси, каквито сега му изпращат с тонове, съдебната схватка с Креди Лионе поглъща всичкото свободно време на новия президент на Олимпик. В нея той ангажира даже американското правосъдие, като започна процес срещу банката в един нюйоркски съд. Убеден в успеха си, Тапи довери пред журналисти: Само гледайте! Ще им видя сметката на онези в Креди Лионе.
Поне днес той е щастлив, че се е завърнал в Марсилия. Вкусва всяка секунда от получената свобода след амнистията, радва се на хубавите думи за него. Той е катализатор, емблематична фигура, изтъква Жерар Бургоен, председател на френската Национална футболна лига.
Измами, заплахи, корупция? Хайде, не ме занимавайте с това! Правил съм толкова много други неща в моя живот, за които хората си спомнят с добро, отговаря Тапи, когато се чуят подобни обвинения. След толкова лоши пасове, сервирани в живота му, той пак пое топката. И с отворилата се пред него нова перспектива Бернар Тапи май наистина е на път да вкара златен гол.


По материали на чуждестранния печат

Facebook logo
Бъдете с нас и във