Банкеръ Weekly

Съдби

БЕРНАР ЛУАЗО НЕ ПРЕЖИВЯ ПРОВАЛА СИ

Ако загубя дори една звезда, ще се самоубия. Човекът, изрекъл тези думи, не се страхувал за звездите върху пагоните си. Великият френски гастроном и кулинар Бернар Луазо се боял да не загуби престижа си, който се измерва със звездички в справочника Мишлен. В него са изброени най-добрите ресторанти във Франция.След като научил, че рейтингът на неговото заведение е спаднал с два пункта в списъка на грандовете на ресторантьорския бизнес, Бернар Луазо наистина се самоубил в дома си, в градчето Солие в Бургундия. Известният ресторантьор бил открит прострелян с ловна пушка. Така империята на Луазо, състояща се от хотели и магазини, осиротя за един миг. Останаха само вдовицата и френската кухня, на които Бернар е бил предан цял живот.Въпреки разпространеното мнение, най-добрите френски ресторанти съвсем не се намират в Париж. Най-прочутите гастрономични заведения на страната по традиция са разположени в Лион и Бургундия. Именно там ходят истинските любители на вкусните ястия, там черпят опит и най-добрите готвачи в света.Бернар Луазо станал известен през 1982 г., когато му поверили ръководството на един от най-старите, но западнал хотел с ресторант - Отел дьо ла Кот д'Ор. Луазо бързо върнал славата на заведението с изисканата му бургундска кухня. Той го реорганизирал така, че му извоювал първото място в справочника Гомийо, където са класирани двадесетте най-добри ресторанта във Франция. Скоро заведението било удостоено с три звезди от друг известен каталог на перлите на френската кухня - справочника Мишлен.Целта ми беше да стана велик гастроном, както футболистите мечтаят да станат като Роналдо или Пеле - казвал Бернар Луазо. Той купил хотела и ресторанта Кот д'Ор и започнал бързо да разширява империята си. Скоро Луазо притежавал още още три известни ресторанта в Париж. Всички те съдържат в името си думата леля - Леля Луиз, Леля Маргьорит и Леля Жан. Луазо внесъл в ресторантьорството елементи на съвременния маркетинг. Той започнал да търгува със собствените си кулинарни тайни, подобно на търговията с технологични новости. Луазо превърнал собственото си име и названията на ресторантите си в търговски марки. Скоро към ресторантите и хотела се добавили магазини за продажба на продукти и сувенири с неговото име. Кулинарните книги на Луазо излизат в милиони екземпляри в цял свят. През 1998 г. Луазо пръв сред френските ресторантьори излиза на борсата. По онова време той вече е натрупал дългове в размер на 4.5 млн. евро. Чрез борсата той успял да акумулира капитал от 5 млн. евро. Луазо непрекъснато разширявал империята си и дори започнал обзавеждането на разкошен хотел с елитен ресторант в покрайнините на Тулуза. Но напоследък делата на компанията му на борсата не се развивали добре. Аз приготвям добре жабешки бутчета, но не съм специалист по борсови операции - признава си кулинарят. Но истинското нещастие дошло оттам, откъдето Луазо изобщо го не очаквал. В класацията на френските ресторанти за 2003 г. неговият ресторант заел едва 17-то място. Луазо не могъл да понесе това. Загубата на престиж го накарала да рухне. Два пункта надолу в справочника и две-три статии във вестниците - това уби Бернар Луазо - сигурен е един от най-известните френски ресторантьори Пол Бокюз.Френската кухня и ресторантският бизнес са изключително сложен свят, изпълнен с противоречия. В него славата и гордостта не са абстрактни понятия, а въпрос на живот и смърт. Мястото в класациите означава известност и богатство. А загубата на определена позиция - край на кариерата и на самия живот. Петдесет и две годишният Луазо успя да се добере до върха на тази гастрономична пирамида. Но не можа да преживее падането си оттам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във