Банкеръ Weekly

Съдби

БЕН БАРКА, УЧИТЕЛЯТ НА СВОИТЕ УБИЙЦИ

Политик помага на друг да дойде на власт.След това се превръща в негов опонент и загива при неизвестни обстоятелства. Неотдавна френският министър на отбраната Мишел Алио Мари обеща да разсекрети 73 папки, съдържащи информация за гибелта на Мехди бен Барка. Те може би най-после ще хвърлят светлина върху тайното сътрудничество между специалните служби на Франция, САЩ, Израел и Мароко и около едно от най-шумните политически убийства на ХХ век. Приятелят на краляМехди бен Барка се родил през 1920 г. в бедно мароканско семейство и още като младеж станал активен участник в движението за независимост на Мароко. Той е и един от основателите на партията Истиклял (Независимост). До голяма степен благодарение на нея, както и на дейността на Демократичния фронт за национално освобождение, начело с мароканския султан Мохамед V, през 1956 г. Мароко получава независимостта си. След като застанал начело на държавата, Мохамед не забравил съюзниците си. Той се отнасял търпеливо към съществуването на опозиционни партии и дори разрешил провеждането на парламентарни избори. През 1956-а било създадено Национално консултативно събрание, а монархът назначил за негов председател учителя на сина му по математика, социалиста Мехди бен БаркаТъкмо според съвета на Бен Барка султанът обявил за свой наследник сина си Хасан. Дотогава в Мароко султанът бил избиран от съвет на старейшините. След като осигурил идването на власт на ученика си Хасан, Бен Барка се надявал, че той ще продължи реформите на баща си по пътя към конституционна монархия.Мохамед V умрял през 1961 г., а Хасан II наистина въвел конституцията, за което се борели левите партии. Те се надявали да създадат държава, съчетаваща исляма, социализма и конституционната монархия. Както обаче бързо се изяснило, конституцията на крал Хасан изобщо не отговаряла на интересите им. Провъзгласявайки монарха за повелител на правоверните и върховен главнокомандващ, тя му гарантирала неограничена власт.Опонентът на монархаМахди бен Барка започнал да критикува новата власт. Така Хасан и бившият му благодетел, който го направил крал, постепенно започнали да се превръщат във врагове. През лятото на 1963-а Бен Барка организирал в Рабат първите протестни акции срещу управляващите. По заповед на Хасан II те били жестоко потушени. Участниците в митингите били разстрелвани с картечници и прегазвани с танкове, а лидерите на опозицията - арестувани. Все пак вдъхновителят на тези прояви успял да избяга зад граница. Послушните на краля марокански магистрати осъдили Бен Барка задочно на смърт. В многобройните си изявления зад граница бившият наставник на Хасан II разобличавал зверствата на своя ученик. Благодарение на него целият свят научил, че кралят лично е разработил система от седем изтезания, символизиращи седемте кръга на ада. Отначало биели несъгласните с властта с железни прътове и ги провесвали за краката от таваните. После потапяли главите им във варели с урина, пропускали ток през половите им органи, правели прорези върху телата им и ги посипвали със сол. Но най-страшното изпитание се състояло в това, че затворниците били измъчвани пред очите на жените и децата им. Хасан често се отбивал в затвора Дар ал Мукри, построен близо до двореца му, за да се полюбува на създадения от самия него ад.Търпението на краля се изчерпало през март 1965 г., когато в страната се надигнала нова вълна от антиправителствени демонстрации. Хасан бил убеден, че ги е организирал Бен Барка. Той пък се криел от мароканските служби в Египет и Швейцария. На 29 октомври 1965-а Бен Барка взел самолет от Женева за Париж и след като се приземил на летище Орли, наел такси за квартала Сен Жермен дьо Пре. Там живеел неговият приятел - режисьорът Жорж Фаранжу. Двамата се подготвяли да снимат филм за зверствата на режима в Мароко и в други държави от третия свят.Пред къщата на Фаранжу Бен Барка бил пресрещнат от двама жандармеристи, които му показали удостоверенията си и учтиво го помолили да дойде с тях в колата им. В нея имало хора на френския криминален главатар Жорж Бушесейе, притежател на съмнителни заведения в Париж и Рабат и агент на френското военно разузнаване. Бен Барка бил натикан в автомобила, който според показанията на случайни свидетели се отправил към предградието Фонтен льо Виконт, където се намирала вилата на Жорж Бушесейе. Повече никой не видял Мехди бен Барка жив.Изчезването на толкова известен политик предизвикало голям резонанс. Във Франция избухнал огромен скандал. И левите, и десните започнали в един глас да обвиняват правителството в съучастие в отвличането и убийството на мароканския дисидент. Президентът Шарл де Гол създал специална следствена комисия. А след като проучил резултатите от следствието, френският съд признал за виновен за убийството шефа на вътрешното министерство на Мароко - Мухамед Офкир, и го осъдил задочно на доживотен затвор. За виновни били признати и двама френски офицери, участвали в отвличането. В резултат на това дипломатическите отношения между Мароко и Франция били прекъснати в продължение на три години - от 1966 до 1969-а. Подробностите около убийството обаче, както и имената на неговите организатори така и не станали достояние на широката публика. Изминалите почти 40 години от случая не внесли допълнителна яснота. Но откъслечните сведения, които понякога се появявали в печата, все пак позволяват да се изградят две версии.Неприятелят на ИзраелСпоред първата версия , поръчител на убийството на Бен Барка бил основният му враг - крал Хасан. Веднага след бягството на новоизпечения опозиционер монархът създал специална група от 30 човека, която трябвало да следи всяка негова крачка. Тя била оглавена от шефа на министерството на вътрешните работи и началник на тайните служби на Мароко Мухамед Офкир, когото наричали кралския палач. Само че независимо от всички старания на генерал Офкир той не успявал нито да залови Бен Барка, нито да го примами обратно в родината му. Кралят започнал да нервничи.Тогава Офкир потърсил помощ от израелското разузнаване Мосад. През 1965 г. той се срещнал в Париж с тогавашния му шеф Меир Амит и го помолил да окаже съдействие за залавянето на личния враг на краля. Амит не можел да откаже. През 60-те години Израел много ценял приятелските отношения с Мароко. Хасан II бил първият арабски лидер, който признал Израелската държава. Освен това в Мароко се намирала най-голямата еврейска диаспора в арабския свят - около половин милион човека. Хасан разрешил свободното репатриране на евреите, за което, в интерес на истината, получавал по 250 долара от израелското правителство за всеки заминал.В крайна сметка двете страни се договорили, че Мосад ще помогне за примамването на Бен Барка в Париж и ще съобщи на генерал Офкир за местонахождението му. По-нататък щяло да се включи и френското разузнаване, чиито агенти трябвало да задържат Бен Барка и да го предадат на мароканския генерал. Така дисидентът бил доставен във вилата на Жорж Бушесейе, където го изтезавали дълго. На другия ден в Париж пристигнали Мухамед Офкир и заместникът му Ахмед Длими, за да се уверят, че смъртната присъда на Бен Барка, произнесена в Мароко, е изпълнена. Трупът на личния враг на крал Хасан бил заровен някъде в градината на вилата.Врагът на АмерикаПривържениците на тази версия твърдят, че Мехди бен Барка е станал жертва на израелско-американски заговор. А мароканският крал Хасан II е бил само оръдие в ръцете на ЦРУ и Мосад.През 1965-а Бен Барка се занимавал с подготовката на Конференцията на трите континента. Идеята в нея да участват партийни лидери от Африка, Азия и Латинска Америка му хрумнала в Египет. Един от вдъхновителите за организирането на форума бил и приятелят му - египетския лидер Гамал Абдел Насър.По онова време идеите на арабския национализъм и панарабизъм били много популярни в Близкия изток. Главното оръжие на арабите, разбира се, бил нефтът. Затова Насър се стремял да установи контрол върху залежите в страните от Персийския залив. В отговор на призива на Насър през 1958 г. Сирия се присъединила към Египет и двете държави образували Обединената арабска република. Тя получила контрола върху транзитния пренос на близкоизточния нефт благодарение на Суецкия канал и саудитските и иракските тръбопроводи в Сирия. В тази ситуация конгресът на бунтарите, организиран от Бен Барка, можел да отслаби още повече позициите на САЩ, Англия и Франция в района. С унищожаването на Бен Барка се решавали едновременно две задачи - подпомагането на Мароко да се избави от главния си опозиционер и ликвидирането на най-влиятелния привърженик на Насър.През декември 1975-а в ръцете на репортери от списание Тайм попаднало писмо на Мухамед Офкир, написано през 1964 година. В него той молел американския посланик в Рабат Хенри Тоска да съдейства за залавянето на Бен Барка. Дипломатът предал искането му в европейския щаб на ЦРУ. Около 30 години след изчезването на Бен Барка - на 29 юни 2001-ва, френският вестник Монд публикувал интервю с бившия офицер от мароканската тайна полиция Ахмед Бухари. В деня на изчезването на дисидента той бил дежурен в щаба на мароканската тайна полиция в Рабат. По думите му в периода 1960-1967 г. в мароканското разузнаване работели няколко американски агенти на ЦРУ. Единият от тях - полковник Мартин, отговарял за успешното изпълнение на операцията по доставянето на Бен Барка в Рабат. Заповедта на крал Хасан била той да бъде докаран жив. По време на изтезанията във вилата на Бушесейе обаче врагът на краля умрял. Научавайки за това, полковник Мартин започнал да нервничи и заповядал на Ахмед Бухари да поръча цистерна от неръждаема стомана с височина 1.5 м и широчина 2.5 метра. Цистерната била поставена в затворническия двор на Дар ал Мукри и напълнена с киселина. За да се създаде у Хасан впечатление, че Бен Барка е още жив, мъртвият дисидент бил влачен под мишниците през целия път от самолета до затвора. Той все още бил с дрехите, с които го отвлекли, на главата му поставили шапка, а на очите - тъмни очила. Фотографиите на тази сцена още се пазят в архивите на мароканските специални служби. Заснет бил и филм как тялото на Бен Барка се разтваря в цистерната с киселина, чийто единствен екземпляр получил крал Хасан.Неудобният за специалните службиВластите във всички въвлечени в тази история страни грижливо криели материалите около делото на Бен Барка. След смъртта на Хасан II през 1999-а семейството на Бен Барка получило разрешение да се завърне в родината си. Според бивши марокански офицери днес са живи най-малко трима участници в убийството на дисидента, но синът на Хасан - крал Мохамед VI, отказва да съобщи имената им. Във Франция пък станало модно кандидатите за президентския пост да искат по време на кампанията си създаването на комисия по делото Бен Барка, да обещават публикуването на всички документи и наказание за виновниците. Първият изпълнил частично обещанието си бил Франсоа Митеран. През 1982-ра той издал указ за публикуване на документи по делото. През 2001 г. Жак Ширак разпоредил да се извадят на бял свят още няколко документа. И в двата случая обаче публиката не научила нищо ново.Дори френският министър на отбраната Мишел Алио Мари сега да изпълни намеренията си и да разсекрети изцяло папките, те със сигурност няма да дадат отговор на главния въпрос. А именно кой е заповядал Бен Барка да бъде ликвидиран. Защото специалните служби, които са и непосредствени участници в убийството, знаят как да не оставят улики срещу себе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във