Банкеръ Weekly

Съдби

Бежанците в Сеул се връщат у дома

Разплаканата Лим Чи Юн.

До неотдавна Лим Чи Юн беше ярък пример за успешна интеграция на бежанците от Северна Корея. След като се отървава от тоталитарния режим през 2014-а, животът на 26-годишната жена се подрежда твърде успешно. Лим участва в три телевизионни предавания, учи в Сеулския университет и гради амбициозни планове да стане актриса. Но изведнъж всичко се променя. При неизвестни обстоятелства Лим отново се озовава в Северна Корея, където според местните медии живее със семейството си в град Анджу.

Пропаганда и загадъчно изчезване

Сега Лим може да бъде видяна в пропагандистки видеоклипове на режима на Ким Чен Ун. "Всеки ден на юг за мен беше ад. Примамиха ме там с лъжи", разказва ридаейки младата жена във видео, публикувано на севернокорейския сайт Uriminzokkiri. Лим признава, че е мечтала за лесните пари, които можела да спечели в Южна Корея. Но в началото била принудена да работи като хостеса в бар, за да свързва двата края. От живота й в съседната страна й останали само "психически и ментални страдания". "Всеки ден плачех и мислех за моята родина", твърди тя.

Трудно е да се провери истината в тази история. В клипа Лим нарича себе си Чон Хе Сонг. Смяната на името е обичайна практика сред бежанците от КНДР, които се успели да се доберат до Южна Корея. Така те се опитват да предпазят семействата си.

Полицията в Сеул не изключва хипотезата, че момичето е било отвлечено от севернокорейските специални служби. Носят се слухове, че Лим е била шантажирана и заплашвана с разправа над нейните роднини, което я принудило да се върне. Казват, че дори планирала да уреди бягството на родителите си. Доказателство за това било голямото жилище, което Лим взела под наем, и пътуването й в началото на годината до Китай, където трябвало да се договори с посредници да помогнат на семейството й да мине границата. 

Някои избират обратния път

От 30 хилядите севернокорейски бежанци, живеещи в южната част на полуострова, броят на желаещите да се върнат вкъщи непрекъснато расте. Министерството на отбраната фиксира около 12 такива случаи годишно. Но по думите на един парламентарист точното число не е известно.

Много от бежанците се намират в плачевна ситуация. Въпреки че имат южнокорейски паспорти, социални помощи и общински жилища, много от тях са принудени да живеят в нищета, защото са платили огромни суми на контрабандистите, за да избягат от КНДР, и сега трябва да връщат дълговете си.

Без необходимата квалификация севернокорейците могат да разчитат единствено на най-нископлатената работа. Не са малко тези, които страдат от депресия, самота и посттравматичен синдром. Те правят три пъти повече опити за самоубийства в сравнение с местните жители.

Мечтата за свобода

Експертът по Северна Корея Стефен Дени от Университета на Торонто и Кристофер Грин от холандския университет в Лайден са анкетирали 352 бежанци от Северна Корея, за да стигнат до неутешителния извод, че колкото по-дълго живеят в Южна Корея, толкова по-негативни са представите им за тази страна.

Впрочем през последните години броят на желаещите да изберат свободата намалява заради усилването на граничния контрол от КНДР. По данни на изследването през 2001-ва две трети от севернокорейците са търсели възможност да избягат от нуждата и глада в южната част на полуострова. Сега те са малко над 12 на сто. Причината за бягство при една трета от анкетираните е била мечтата да живеят в свободна държава.

Родината ги посреща с наказание

До неотдавна всички севернокорейски бежанци, завърнали се в родината си, отиваха в изправителен лагер. По време на управлението си Ким Чен Ун принуди 25 от тях да се разкайват публично пред телевизионните камери и да благодарят за подарения им втори шанс да живеят в Северна Корея.

Откакто гражданите на КНДР започнаха да получават повече информация за случващото се в чужбина, Пхенян често използва завърналите се изменници за пропагандистките си цели. Разказите им трябва да внушат, че макар южните им съседи да живеят богато, бежанците са подложени на дискриминация и социална изолация. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във