Банкеръ Weekly

Съдби

БЕГЛЕЦЪТ, КОЙТО СЕ СГОДИ ЗА ВНУЧКА НА РОКФЕЛЕР

Животът му прилича на шокиращ трилър, който почти винаги завършва с бягство.Главният му герой е българин, роден в гр. Перник през 1924 година. Наблюдавайки Ботьо Тачков отблизо, човек може да прочете в очите му разочарование - огромно, колкото наклонената кула в Пиза...Американският икономист и борсов експерт д-р Ботьо Тачков е зодия Близнаци. Непрекъснато търси промени, вярва в късмета, в собствените си способности и в жилавия си балкански корен. С интелигентни светкавични транзакции и с малко шанс прави милиони долари печалба на Уол Стрийт като брокер и дилър. Там регистрира и собствена инвестиционна банка и е неин президент от 1978 до 1984 година. Влюбва се от пръв поглед и се сгодява за внучка на Джон Рокфелер, катери се по социалната стълбица, попада в клуба на 20-те най-богати фамилии в света. Достига най-високите кръгове на американската финансова аристокрация, но все пак си остава нувориш. Възпитан в непокварено от пари и кариеризъм патриархално семейство. През 60-те години разбрах, че всички хора, работещи в Министерството на външната търговия, са и неофициално на служба към Държавна сигурност - си припомня днес проф. д-р Тачков. - Тогава ми предлагаха да ме направят министър, ако им сътруднича. Бях завеждащ сектор Износ на земеделски продукти от България. След като отказах, ме уволниха и работих в мините, за да се издържам. В Америка пък всички се стремят към парите. Когато толкова хора се стремят към едно и също нещо, ги очаква жестоко съревнование, настървена борба, вероломство. И разбрах: където има големи пари, има големи престъпници.Завършва икономика в Софийския университет. В началото на 60-те години вече направил успешна кариера в Министерство на външната търговия. Държавна сигурност се опитва да вербува 38-годишния висш чиновник, като го заплашва с унищожение. Собственият му нравствен кодекс обаче не му позволява да се занимава с подлости и той е принуден да премине през лагер за бежанци в Австрия , а неспокойният му амбициозен дух го отвежда в страната на неограничените възможности - без обратен билет.Започва с по 10 щ. долара на ден като гастарбайтер с неграмотни чернокожи в предградията на нюйоркска фабрика за козметика. Не владее добре английски език. Желанието му да учи го мотивира всяка нощ да осъмва в библиотеката на Колумбийския университет. Става научен сътрудник, а впоследствие и доктор на Колумбийския университет по специалност Икономическо развитие. Много трудно Ботьо Тачков осъществява първите си стъпки към големите печалби на Нюйоркската борса, където по онова време достъпът е труден. Когато приятелите ти са милионери с огромни капитали, те ще влагат огромни пари, а ти ще печелиш тлъсти комисиони - споделя той. - Ако си беден емигрант, твоите клиентите също ще са бедни хора. Ако си наемен работник в Америка, никога не казвай, че си уморен, напротив, дори да си капнал, казвай, че си бодър и можеш да работиш като никой друг. В противен случай ще имаш отрицателни финансови резултати - реди наблюденията си Тачков.Спестява от скромните си доходи на научен сътрудник 600 щ. долара, които инвестира на Уол Стрийт, а след няколко месеца ги удвоява. Продължава да търгува с акции, капиталът му нараства. Нещо повече, колегите му започват да инвестират под неговото ръководство. А той започва почти на шега със забележителен усет към играта, репутацията му расте и постепенно се превръща в Уол Стрийт-гуру. Тогава решава да направи сам от удоволствието професия и от професията - удоволствие. И става финансист. Имаше едно нещо, което ми пречеше да се изкача и да властвам в това общество - споделя Тачков. - Липсваше ми богатство - без него те намират за симпатичен, но не принадлежиш към висшата класа. Америка все още дава възможност - ако човек е решил, да може да стане милионер, стига да е готов да плати цената за това.Първата фирма, в която работи като дилър, е Дау Джонс и Жорж - малка и непретенциозна, на пъпа на Уол Стрийт, в съседство с могъщите в банковото дело компании. Негов шеф тогава е юристът по образование и син на основателя на фирмата Андрю Джонсън, който доста по-късно ще изиграе съществена роля в съдбата на Тачков. Припрян и свръхамбициозен по природа, българинът ускорява успеха си и през 1978 г. при драстичен спад на индекса Дау Джонс успява да купи огромно количество акции за клиентите си за себе си. В следващия момент при покачването на борсата продава успешно, рискува и отново реализира големи печалби. Капиталите си му поверяват цели италиански фамилии и малцинствени групи, като например унгарците от Ню Брунсуик. Работата му набъбва дотолкова, че започва да отказва на по-несъстоятелните клиенти.През 1978-а решава да регистрира собствената си банка Варош Инвестмънт Банкърс, наречена на квартала, в който е отрасъл в гр. Перник - Вароша. Офисите й са на 12-ия етаж в гигантския небостъргач от стъкло и стомана Чейз Манхатън Банк. Той е единственият й собственик и президент.На въпросите какво представлява печалбата на една банка на Уол Стрийт, как се постига, съществуват ли борсови клопки и машинации Тачков отговаря, че те са множество. Когато си на такава позиция, парите текат като вода, защото комисионите са огромни - около 5% от сумата на финансирането. Освен това фирмата, която ще консултираш, те назначава за съветник за няколко години, което носи доход от 50 хил. щ. долара годишно. Инвестиционните банки на Уол Стрийт се занимават с финансиране на корпорации от цял свят. Понякога се случва да идват клиенти, поставят капани, за да присвоят парите. Тачков си спомня случая с двама английски благородници - Лорд Хардуик и някой си Ърл оф Лондон, които искали финансиране от порядъка на няколко милиона долара за идеята си да правят ресторантьорски бизнес в Ню Йорк с английски пъбове. Тогава банката им отпуска само 600 хил. щ. долара, които по-късно двамата благородници профукали за забавления със своите шведски секретарки.На Уол Стрийт съществува принципът на всеки да се дава само един шанс - твърди Тачков. - Провали ли се, той вече не може да направи никакъв бизнес. Като българин обаче реших да дам втори шанс на изпадналия в неплатежоспособност г-н Андрю Джонсън, човекът, който ме вкара в бизнеса. Това беше моята най-неразумна постъпка и моята най-голяма болка и до днес. Няколко години след като Тачков го подслонил в личната си инвестиционна банка като заместник-президент, Джонсън се превръща в злият му гений, като брутално присвоява работния капитал на банката, инвестиран в акции. Това става през 1982 г., когато на банкера му се налага да отпътува за десет дни до Европа, за да помогне на своя братовчедка и на дъщеря й да емигрират, и упълномощава своя заместник да изпълнява функциите му. Когато се връща, намира празен сейфа си в търговската банка Чейз Манхатън. Там под строга охрана се съхраняват притежаваните от клиентите и от фирмата ценни книжа. Съгласно закона всяка банка трябва да поддържа известен минимум капитал за да й бъде разрешено да функционира. Щом спадне под определения от оборота минимум, банката трябва моментално да спре дейността си и да уведоми властите. По онова време банките не се застраховали срещу кражба от вътрешен служител. От този момент нататък за Тачков започва истинско ходене по мъките на американската бюрокрация. Нещастието на един емигрант е, че когато попадне сам в Америка, се доверява на случайни хора - твърди българинът. Седмица след като установил кражбата и изпратил нареждане за отнемане пълномощното, дадено на Джонсън, и за закриване на сметката му, той получава съобщение от Чейз Манхатън банк, че заместникът му вече е изтеглил всичко и го е депозирал в сметката на жена си в малка банка в Ню Джърси.Прехвърлят го от един полицейски участък в друг, като отказват да му сътрудничат за залавяне на крадеца. В прокуратурата се оказва абсолютно същото лутане в омагьосан кръг. Напразни са опитите му да потърси правосъдие - и полиция, и адвокати, и прокуратура, и Асоциацията за търговия с ценни книжа се оказват корумпирани до мозъка на костите. В един момент Тачков губи надежда в институционалната защита и му минава налудничавата мисъл за собствена вендета.Започнах да разбирам, че се докосвам до един свят на престъпност и корупция, за чието съществуване не бях подозирал - си припомня нашенецът. Поредната прокурорка, към която се обръща за правосъдие, нагло му заявява: Полицаите не правят нищо без подкуп. Върхът на сладоледа е, когато плаща за съвет на един известен и скъп нюйоркски адвокат, който явно работи с мафията, защото го съветва да се отнесе към тях. Те са единствените честни хора - каквото обещаят, свършват го! И без да ги е търсил, те сами пращат парламентьор - младо хубаво момиче. Предлагат му помощ, за да си върне банката. Отказва им, но се опасява дали няма да го премахнат, като междувременно със секретарката на бившия му съдружник. Тези две съмнителни убийства на приближени до крадеца го карат да проумее, че Андрю Джонсън е маша на мафията и следващата мишена ще бъде самият той.Тогава скоростно се изнася от САЩ - без обратен билет.Междувременно разбира, че Джонсън е изчезнал някъде в Калифорния, а братята му пропадат и са пред банкрут. Много по-късно, след като източват парите на Тачков, те възстановяват банката и според него допреди пет-шест години тя е контролирала около 30 млрд. долара.Когато го питам колко пари всъщност е загубил, бившият банкер само прошепва: Тези неща не се казват, бяха от порядъка на милиони долари.По време на 20-годишния си живот в САЩ работи към Държавния департамент, икономически съветник е към Световната банка и ООН. Познава блестящи умове от Америка и Европа, тогавашния външен министър на САЩ Кисинджър, индустриалния гений на ХХ-век Кайзер, известния английски журналист Дъдли Фриман. Професор е в университети в САЩ и Германия, автор е на повече от дузина англоезични научни книги, носител на наградите Елеонор Рузвелт на ООН и на най-високото отличие за американски учен по икономически науки - Фулбрайт. Владее няколко езика - английски, немски, полски, сръбски и български.Преживял богатство, любов, надежда, но сега, тръгвайки си от тоя свят, имам само небето над мен и пътя под краката ми. И тръгвам сам, защото който върви сам, стига по-бързо до целта - разсъждава авторът на наскоро отпечатания у нас биографичен роман Бягство от Уол Стрийт.В началото на 90-години той се завръща в България и става декан на Института по бизнес мениджмънт Максуел в София. Консултира политици и експерти при създаването на Българската фондова борса и на Комисията по ценни книжа, издава научни книги по финанси.Интересен е и любовният роман на тогава 56-годишния Ботьо Тачков (разведен с дете в България) с 30-годишната Мери , внучка на Джон Рокфелер.Почти като в приказка, в нощта преди Коледата на 1980 г. банкерът се загубва в снежната виелица на път към Моорис таун в Ню Джърси и изминава близо 400 км в погрешна посока. Връща се ядосан обратно в Ню Йорк и към полунощ случайно попада на парти в съседен на неговия дом на Пето авеню. Там се запознава с Мери, средна на ръст с кестеняви коси, пъстроока и с доста позакръглена фигура. Неподозиращият за потеклото на партньорката си нашенец не спира да танцува с усмихнатата жена. Тя го кани първо в своето жилище на 72-ра улица , а по-късно и в Клуб 20 на най-богатите финансови магнати на Америка, където той се запознава с родителите й. След време, вече сгоден за Мери, им гостува и в имението Грин ъ уей, щата Кънектикът, където го настаняват в къщата за гости, защото не е женен за Мери и не може да прекара с нея нощта под един покрив. Всяка сутрин е длъжен да оставя по 100 щ. долара бакшиш на прислугата. Майката на Мери е сурова жена, но успява да уреди за няколко месеца пристигането на дъщерята на Тачков от комунистическа България в САЩ.Хората, родени богати, са най-естествени. Мери беше като отворена книга, никога не се стремеше да изглежда повече от това, което беше. А тя беше забележителна, сърдечна жена - припомня си днес българинът. - Фамилията Рокфелер от година на година става по-мощна, защото играе по правила, наложени от основателите й. А те са много строги при възпитанието на децата - твърди Тачков.Той твърди, че Мери е завършила само колеж, пътувала с метро и работела на общо основание, като родителите й осигурявали единствено медицинска застраховка. Тримата й братя продавали вестници, за да се издържат, докато учат в университета.След като съжителстват заедно цели две години, отношенията между двамата вървят към женитба, но тогава се случва банкрутът на банката. Бащата на Мери урежда среща на Тачков с главния прокурор на щата Ню Йорк, който по принцип не приемал емигранти. Предлагат му да представи случая пред съдебните заседатели след една седмица. Но Тачков вече имал билет за обратен полет към Европа. Годината е 1984-а.В момента Ботьо Тачков се готви да отпразнува 80-годишния си юбилей заедно със сина си и дъщеря си от втория му брак, пристигнали от Германия, в почти необитаемия жилищен комплекс Малинова Долина. Блоковете са недостроени, няма път, комуникации, благоустрояване. До жилището се достига по изровена кална пътека. Ирония на съдбата е, че трябва да живее в един квартал, отроче на социалистическото ни строителство. Но пък от грамадния прозорец на дневната има прекрасна гледка към Витоша.

Facebook logo
Бъдете с нас и във