Банкеръ Weekly

Съдби

БАТ - МЕЖДУ НАСЛЕДСТВОТО И ЖИВАТА КУЛТУРА

През май и особено в последните му дни Англия живее най-вече с 50-годишнината от коронясването на кралицата и предстоящото световно първенство по футбол в Корея и Япония. Медиите следят без излишен патос и емоции подготовката на тези празници, а в книжарниците могат да се преброят поне по 20 заглавия, посветени на двете събития. И непрекъснато се напомня историята, която видимо е изворът на английското самочувствие и национално самосъзнание. Дори гостуването на папа Йоан-Павел II в България бе отразено чрез припомняне на случилото се преди 21 години - пестеливо, но точно и безпристрастно.Шумът около двете големи за англичаните събития е само напомняне и насочване на индивидуалния избор - никакво узурпиране на вниманието, никакво съществено влияние върху живота на хората, особено в провинциалния град. Почувствах това в Бат, град на около 140 мили югозападно от Лондон и на 15 мили от Бристол. Селище не по-голямо от Пазарджик, застроено основно през ХVIII век, когато някогашният римски лагер е възкръснал за живот чрез туризма. В древността около баните на селището са лагерували резервните римски легиони, пращани тук за отдих и възстановяване, преди отново да отидат да воюват. Тази забележителност на Бат е съхранена и реставрирана старателно и коректно. За посетителите тя е равностойна на другата туристическа атракция - река Ейвън, която неизбежно напомня за Шекспир и неговото родно място по-нататък по течението.По-важното е, че Бат е изграден заради римските бани и вече три века съществува чрез тях, като развива невероятно интензивен туризъм, култура, сувенирна индустрия и местен колорит. Сравненията се раждат автоматично - от една-единствена баня с размерите на олимпийски плувен басейн англичаните са създали цял град, в който се живее удобно и уютно. Та нали и София е възникнала точно по същия начин, макар че и до днес не знае какво да прави с минералните си извори?Това, което в нашето Народно събрание продължава да разделя комисиите по култура и икономика, в Бат е решено по блестящ начин на градско равнище. Става дума за умното използване на всички възможности, които баналният географски туризъм предполага и предлага. На първо място разнообразието от форми на културата - от матинетата и литературно-хумористичните кабарета до фестивалите с международно участие на литературата, театъра, музиката, изобразителното изкуство и т.н. При това - на живо. Едва след това общуване очи в очи идват възможностите на културната индустрия, която изобилства с количество и разнообразие на асортимента. За да илюстрирам това свое наблюдение, си направих експеримент да преброя колко и какви културни събития предлага Бат само за един ден. Оказа се, че по-малкият от Пазарджик град предоставя на своите гости и местните жители толкова спектакли, концерти, шоупрограми и др., колкото милионна София не е в състояние да струпа за една седмица. Но освен насищането с културни изяви се забелязва и друга особеност, типична за Запада и обърната наопаки у нас. Всяка среща с живото изкуство е оценена по-високо като търговска стойност от контакта с продуктите на културната индустрия. Така обедните спектакли в двата съседни театъра - този на Устинов и Тиатър Роял Бат - предлагаха билети между 10 и 20 лири, докато в близкия магазин за видеокасети усреднените цени са между 1.5 и 3 лири за филм от всякакъв жанр. В България е точно обратно. В нашата страна и отношението към книгата и литературата е паднало под критичния си праг, докато в Бат книжарничките са препълнени дори в неделя, а хората купуват всичко - от Рисунки и картини от Пол Макартни за 9.99 лири, през Опакованият Райхстаг на Кристо и съпругата му за 23.95 лири, през историите на Хари Потър със средна цена около 5-6 лири, та чак до албума Ориенталски килими за 7.99 лири. По-различно е отношението към звуконосителите и по-точно към дисковете, които в зависимост от актуалността на музиката - дали звучи в момента на жив концерт в града, на фестивал, или е по върховете на класациите - се предлагат за 14 лири на диск. Подходът към потребителя обаче е диференциран. Той произтича от английската традиция да се създават и уважават, да се ухажват и отглеждат колекционерите - цените за тях са по 8 лири за диск. Търговията в Бат е изключително гъвкава и съобразена с момента, със събитието и дори с личността на купувача. Източният пазарлък тук е непознат, но отстъпките и премиите са най-редовна практика, която зависи само и единствено от продавача. При това възрастта не е порок - търговците по правило са солидни хора (както и тв водещите), а най-младите са старателни и дисциплинирани чираци. Изводът, подкрепен и от много други наблюдения, е, че в добре структурираното английско общество прескачането от етаж в етаж е постепенен и логичен процес, движен единствено от професионалните качества на човека.Нека отново се върнем на основната ни тема - туризма и общуването с културата като част от предложенията му. Колкото и малък да е Бат, музеите в него са не по-малко от софийските, но пък не съществува никакво дублиране. Музей на костюма, Музей на източното изкуство, Музей на изкуството, Шекспиров фестивал, Музей на керамиката и т.н. - все тематично диференцирани институти за различните предпочитания, вкусове и културни особености на многобройните туристи (японците, естествено, преобладават). У нас музеите в по-голямата си част имат дублиращи се тематични експозиции, обхващат едни и същи исторически пластове и все още никой не говори за диференцирането на богатите сбирки и обособяването им в нови, различни институти. Но се говори не за преструктуриране на музейното дело, а за закриване на музеи и музейни сбирки.В Бат кметството видимо не разсъждава върху терминологията на законите, а прави само онова, което е прагматично оправдано не само в момента, но и в по-далечното бъдеще. Самото съществуване на града около римската баня го доказва. А историята е само здравата основа, върху която е изградено всичко. Историята като познание, пример, памет и извор на многобройни предложения за бита и бъдещето на жителите на Бат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във