Банкеръ Weekly

Съдби

БАСЪТ, ПРОМЕНИЛ ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ОПЕРАТА

Николай Гяуров (1929-2004) е от онова следвоенно поколение, което откри за света цяла поредица от блестящи оперни артисти, които и до днес са сред най-големите реформатори на оперното изкуство. Първопроходец!Роден е в Лъджене, днес Велинград, а талантът му е открит в казармата. Той е първият от поредицата големи баси, подготвени от Христо Бръмбаров, специализирал в Оперната студия при Московската консерватория. Дебютът му е пак там - в руската столица в ролята на Дон Базилио от Севилския бръснар на Росини, една от най-ярките характерни роли в репертоара на Гяуров. Професионалните среди го забелязват и оценяват с първо място на конкурса, проведен по време на Световния фестивал на младежта и студентите във Варшава през 1955 година. Но истинският му световен дебют е месец по-късно, когато печели Гран при на международния вокален конкурс в Париж (Димитър Узунов, тенор, печели първа награда) и световните театри от т.нар. първи пръстен вече са отворени за него. В София дебютира като Дон Базилио през 1956 г., а в Италия - година по-късно.Особено важен етап в развитието и утвърждаването на Николай Гяуров като звезда от най-голяма величина е появата му в знаменитата постановка на Борис Годунов от Мусоргски в миланския театър Ла Скала. На първата световна сцена през 1960 г. се събират трима българи: популярният вече Борис Христов - в централната роля, Николай Гяуров - в ролята на Варлаам и Димитър Узунов - като Самозванеца. Борис Христов вече е привлякъл вниманието към шедьоврите на руската оперна класика и е наложил изпълнението й на оригиналния език. Николай Гяуров ще умножи този интерес през годините, за да превърне руския басов репертоар в единия от двата основни стълба на своето сценично изкуство. Ролята на Борис Годунов той ще изпълни през 1965 г. в Залцбург при Херберт фон Караян, за да се превърне в един от малкото предпочитани от диригента певци и да свърже сценичното, звукозаписното и видеозаписното си творчество с него и екипа му.През 1965 г. Гяуров дебютира и в Метрополитън опера в Ню Йорк, утвърждавайки присъствието си на най-големите оперни сцени в света.Артистичното амплоа на Николай Гяуров се развива основно в две национални музикални култури - руската и италианската. И в целия спектър от роли - от остро характерните с привкус на комизъм, през образите на протагонистите до тежките царствени персонажи от типа на крал Филип II и Борис Годунов. Песенният му репертоар е доста по-скромен и обхваща главно композитори, като Мусоргски. Николай Гяуров няма вкус към произведенията, които не са създали поне един образец на басов интерпретатор. Поради което страни от подобен репертоар. Но има афинитет към кантато-ораториалните творби, голяма част от които е реализирал в проекти на Херберт фон Караян.Звукозаписното му творчество е огромно и е осъществено от най-големите в своето време фирми - Декка, И-Ем-Ай, Дойче грамофон и др. За Балкантон е записал откъси от Борис Годунов с Емил Чакъров на диригентския пулт. С вече покойния Чакъров той работи и в програмите на Новогодишния музикален фестивал в НДК през 80-те години на ХХ век, а последното му участие е преди 15 години - вече с втората му съпруга Мирела Френи.През 70-те и 80-те години на миналия век в България се създава особено съперничество между най-големите български баси, предизвикано (не умишлено!) от завръщането на Борис Христов в родината, записите му в храма Св. Александър Невски и излизането (през 1985 г.) на луксозната книга за артиста от Атанас Божков. Впоследствие се появяват книгата на Розалия Бикс за Николай Гяуров, на Александър Абаджиев за Никола Гюзелев, което натрупва така липсващата книжнина за творчеството на най-изтъкнатите ни баси. За Николай Гяуров са направени и няколко документални филма - Откраднати мигове, Аз не живея един живот и др., които са ехо от световните успехи на артиста, отзвучало в България. Където, както вече стана дума, гостуванията му се разпореждат не по вина на Гяуров! Рано изсипалите се върху него държавни награди - първата е Лауреат на Димитровска награда още през 1959 година! - са последвани от множество чуждестранни отличия в Италия, Франция, Австрия, Русия, САЩ и др. В това число комендаторе на Италия, комерзингер на Австрия и т.н.Венец в дългогодишната кариера на Николай Гяуров, продължила със строго подбрани и преценени участия до последните му дни, е ролята на Дон Кихот от едноименната опера на Масне в Париж. Малцина оперни артисти баси са посягали към нея, защото Дон Кихот е изпитание за висше майсторство, а образецът на Шаляпин е трудно достижим еталон. Гяуров го постига и създава на свой ред нов еталон. Спектакълът е заснет на филмова лента и пази за поколенията изкуството на големия наш артист.Той почина на 2 юни в Модена, родния град на съпругата му Мирела Френи, и ще бъде погребан там. Поклон пред паметта му!

Facebook logo
Бъдете с нас и във