Банкеръ Weekly

Съдби

БАРАКОВ И НЕНОВ - ДВАМА СТОЛЕТНИЦИ ПОД ЕДИН ПОКРИВ

В два последователни дни Съюзът на художниците (СБХ) отбеляза с големи изложби 100-годишнината на двама от големите български майстори - Иван Ненов (1902-1997) и Васил Бараков (1902). Адресът е известен - галерията на ул. Шипка 6. Известно е и това, че Министерството на културата няма никакво, ама никакво участие в този малък празник!Като изключим панорамния характер на експозициите, които дават доста по-обширна от учебникарската представа за художниците-връстници (нещо подобно забелязваме и в изложбата на Цанко Лавренов в НХГ), подредбата прави впечатление с два факта, от които произтичат сериозни проблеми. Първият от тях е свързан с доста широкото участие на частни колекционери в юбилейната изложба на Иван Ненов. Знайно е, че галеристът Александър Апостолов има голям брой творби на художника, с когото поддържаше близък контакт през последните десет години. Но също така е знайно, че и Боян Радев цени Ненов и има доста негови картини. Интересно бе да ги видим на светло, макар да се добрахме до информация за тях по косвен път. Това са малки формати - реплики на известни, превърнали се в класически произведения на Ненов. Очевидно те са рисувани в последните години на живота му и са по поръчка - практика, която в момента използват доста колекционери и се споделя от художниците. Живите, разбира се!Точно обратното видяхме в експозицията на Васил Бараков! Броят на платната, частно притежание, е оскъдно малък. И точно от тази посока изпълзява най-неприятния проблем: как се съхраняват тези картини в различните държавни галерии? Директният отговор е - зле! Платната в по-голямата си цялост са в лошо физическо състояние, подкожушени, отлюпени, атакувани от различни атмосферни агресори. Небрежността на съхраняването се е пренесла и в изложбената зала - лошо рамкирани платна, небрежно подпъхнати... Очевидно отношението към двамата столетници не е едно и също, макар и двамата да са със свое достойно място в историята на българската живопис. Те не достигат космическите ценови предложения за някои техни съвременници, колеги и приятели, но са високо ценени на сивия пазар.Изводът се налага от само себе си: държавата е собственик на най-значимото от художественото ни творчество през последните сто - сто и нещо години. Но тя е и най-лошият му стопанин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във