Банкеръ Weekly

Съдби

БАНКЕРИТЕ ПЛАТИХА РЕНЕСАНСА

Точно преди пет века, през април 1505 г., скулпторът Микеланджело Буанароти подписва договор за направата на гробницата на папа Юлиус II. Мавзолеят трябва да бъде украсен с 40 скулптури, изработени от най-висококачествения италиански мрамор. Контрактът предвижда на художника да бъде платена сумата 10 хил. дуката, невъзможно голяма за времето. През същата година Микеланджело създава прочутата си картина Тондо Дони, поръчана от флорентинския търговец Анджело Дониего. Пак през 1505 г. Леонардо да Винчи завършва прочутата си Мона Лиза, портрет на съпругата на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо. През същата година и Рафаело приключва работата си върху своята Мадона дел Грандука, една от най-красивите картини в световната история на живописта.През златните години на италианския Ренесанс художници, скулптори и поети творят за прослава на бога, но също и за своите щедри меценати - папи, аристократи, банкери.Столица на изкуството през ХV и ХVI век е Флоренция. Тук се харчат огромни суми за построяването на църкви, поръчват се мадони, финансират се фрески с епизоди от живота на Христос. Тази столица на изкуствата се управлява и владее от Медичите близо три века - от 1434 до 1737 година. Родът дава трима папи, няколко високопоставени членове на френския кралски двор и най-богатите в своето време банкери на Европа.Първият финансист във фамилията е Джовани ди Вичи де Медичи. Той не се интересува от политика, а в контактите си с другите банкерски кланове на Флоренция предпазливо заобикаля и отклонява тази тема. Защото има по-важна житейска задача - да положи здравите основи на финансовото могъщество на рода. Дълго време Медичи са главни банкери на папството, което освен престиж им носи и големи доходи. Тяхната банка работи като добре смазана машина. Друг потомък на рода - Джовани ди Бичи, създава филиали на банката в цяла Европа . Ръководителите на клоновете имат дялове в банката, което ги мотивира за по-добра работа и защитаване на интересите на банката. Историците свидетелстват, че Медичите се пазят като от огън от лоши кредити. Дори най-уважаваните италиански свещенослужители с най-висок ранг нямат шанс да получат кредит, ако дори един път са измамили доверието на Медичите.Но банката се замогва не само от отпускане на заеми, а и с търговски операции. Медичите придобиват и упражняват в Италия монопол върху добива и търговията със стипца - много важна суровина при боядисването на тъканите. Трупат пари и от изкупуването на овча вълна по занижени цени. Богатствата на тяхната банка и предприятията им се множат лавинообразно до момента, в който родът осъзнава, че е популярен единствено като най-голям банкер на Европа. Което вече е малко. Джовани ди Бичи, който се интересува от изкуство точно толкова, колкото и от политика, т.е. никак, осъзнава кой е най-верният път за постигане на недостигащата слава. Той поръчва на Филипо Брунелески, най-известният италиански архитект в своето време, реконструкцията на църквата Сан Лоренцо. Синът му, Козимо-старши, продължава делото на своя родител и сключва договор с Брунелески за довършване на катедралния храм в града. В същото време той става меценат на Фра Анджелико и на великия скулптор Донатело. И все пак историята откроява като най-великия меценат от фамилията Лоренцо Великолепния, който ръководи Флоренция от 1469-а до смъртта си през 1492 година.Лоренцо ди Медичи, наречен Великолепния, е меценат, но и близък приятел с Донатело, Леонардо да Винчи, Сандро Ботичели, Доменико Гирландайо, Микеланджело... Осъзнавал ролята си, той пише в своя дневник следното: … Ние, Медичите, дадохме от 1434 до днес (1471) доста много пари: трудно побиращата се във въображението сума от 663 775 флорина…Тези пари се похарчиха за засилване на позицията на моята родина. Аз съм неизмеримо доволен от този факт… През 1504 г. Рафаел, друг голям художник на Ренесанса, пристига от Урбино във Флоренция и се захваща да рисува портрети на аристократи, банкери и търговци. Поръчките към майстора нарастват дотолкова, че той се вижда принуден да поддържа голям брой асистенти, чрез които да изпълнява ангажиментите си. Леонардо да Винчи е от майсторите, които непрекъснато страдат от недостиг на време и оставят много от проектите и поръчките си недовършени. Като фреските на Палацо Векио например. Цели четири години той работи върху Мона Лиза (77х53 см). За същото време Микеланджело приключва фреските в Сикстинската капела! Липсващите документи за получаваните от Леонардо да Винчи хонорари и за неизпълнените от него договори подхранват и до днес изследователските спорове по темата. Но са налице доказателствата за дългите и гневни преговори между Донатело и един генуезки търговец, който отказал да му заплати готовата вече бронзова глава. Посредник в конфликта е Козимо-старши, патрон на скулптора. Всичките му старания за благоприятен изход остават напразни. Тогава в гнева си Донатело хвърля бронзовата глава през прозореца и тя се разбива на парчета... Времето налага отпечатък и върху сюжетите. Християнските мотиви, все още масово пресъздавани, отстъпват кътче и за светски мотиви. Кръстоносните походи за освобождаване на свещения град Йерусалим се превръщат в извор на нови сюжети. И макар произведенията да изобилстват от тосканска зеленина и кипариси, каквито трудно могат да се открият по Светите земи, в тях са портретувани и някои от големите меценати на времето. Придобиването на подобни картини се превръща в своеобразен паспорт за навлизане в италианския елит.Със залеза на рода Медичи постепенно утихва и страстта към меценатството. Но не изчезва напълно! Добре уредените и добре управлявани общества продължават да поддържат огъня на тази страст, уреждайки и законодателни облекчения за подобни инвестиции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във