Банкеръ Weekly

Съдби

БАНКЕРИ УХАЖВАТ АЗИАТСКИТЕ БОГАТАШИ

Богатите са по-различни от нас, бе казал навремето Скот Фицджералд. На което Ърнест Хемингуей реагирал: Да, те имат повече пари. А парите искат постоянни грижи.Поделенията за управление на активите на богати индивиди на щатския финансов гигант Ситигруп (Citigroup) и на швейцарския банков първенец Ю Би Ес (UBS) например провеждат едноседмични семинари, на които децата на мултимилионерите се обучават в областта на наследственото право, а в един учебен ден тренират за валутни дилъри. Ситигруп съветва най-богатите си клиенти за инвестиционните перспективи, които предлагат например набиращи популярност художници, а на подбрани лица предлага консултация по телефона с Робърт Рубин - бившия финансов министър на САЩ, който в момента е в директорския борд на групировката. Заможният елит на Запад отдавна се радва на подобни екстри, а днес те вече се разпростират и към Азия. Например английската банкова групировка Ейч Ес Би Си (HSBC Group) провежда специален курс по етикеция за натрупал богатство азиатски предприемач с цел да излъска маниерите му. Ако пък готвещ се за пенсия глава на фамилия не може да реши кое от децата му да поеме семейния бизнес, банката изпраща при него Айвън Лансбърг - водещ американски психолог, специализиран по въпросите за наследяването. Азия е новото бойно поле на световноизвестните частни банки. В региона вече има 1.9 млн. души с лично състояние над 1 млн. щ. долара, които могат и да се инвестират, сочат данни на консултантската фирма Бостън кансълтинг груп (Boston Consulting Group). Общият размер на това богатство е 6.2 трлн. щ. долара - с 10% повече, отколкото през 2002 година. Голямото предимство на Азия обаче не е в абсолютната стойност на натрупания капитал, а в потенциала за растеж. Бързата икономическа експанзия в района генерира пари с учудваща скорост и все по-голяма част от тях попада в зрителната орбита на професионални мениджъри, защото азиатските богаташи чевръсто диверсифицират състоянието си от недвижима собственост и злато в акции, облигации и хеджингови фондове.По оценка на Ситигруп частните банкови услуги в Азиатско-Тихоокеанския район (без Япония) ще се разрастват средно с 20-30% годишно през следващите пет години. Засега всепризнатите световни лидери от бранша Ю Би Ес и Ситигруп управляват активи за по 50 млрд. щ. долара всяка от този пазар, Ейч Ес Би Си - за 35 млрд. щ. долара, и Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase) и Креди Суис (Credit Suisse) - за по 25 млрд. щ. долара. Общият пазарен дял на петте банки обаче е малко под 3%, а силно раздробеният сектор дава възможност за почти неограничен ръст. Овладяването на този потенциал обаче не е лесна задача. За разлика от западните клиенти, които в повечето случаи искат да инвестират у дома, богатите азиатци като цяло предпочитат да ползват световни продукти - отчасти защото споменът им за финансовата криза в Азия от 1997-1998 г. е твърде пресен, а тя ги научи да разпределят риска. Така че банките трябва непрекъснато да изобретяват нови инструменти, за да задоволят изискванията им. Освен това азиатските предприемачи, за разлика от колегите си от САЩ и Европа, предпочитат да участват по-активно в управлението на парите си и не се стесняват да се свързват директно с борсите. Друг отличителен белег е, че състоятелните азиатци са по-нетърпеливи и искат да видят добър ръст на доходите от инвестициите си още след една-две, а не след пет години. Още по-дразнещи са местните обичаи и навици, които не пускат парите в банките. Японците, които засега са на първо място в азиатската класация на богаташите, си остават нация на спестители, а не на инвеститори и предпочитат да държат авоарите си по сметки в местните пощи. Частните банки в региона трябва да губят много време за дю дилиджънс на потенциални нови клиенти, защото контролът върху прането на мръсни пари става по-стриктен, а азиатците не обичат да издават източника на богатството си. За съжаление, пазарите с най-мощен потенциал - Китай и Индия, остават затворени за чуждестранните банки. Те не могат да предлагат услугите си там, а на местните жители е забранено да инвестират зад граница. Повечето банкери оценяват състоянието на най-богатите хора в Китай между 600 млрд. и 1 трлн. щ. долара и смятат китайския пазар за свой приоритет през следващите три до десет години. Те обаче не могат да се доберат до тези пари, освен ако не ги изнесат с измама извън страната. Затова пък китайските брокери се надпреварват да запълнят празнината. Известен е примерът с един местен фондов мениджър от Шанхай, който черпи гостите си с чай в пластмасови чаши, работи в тесничък офис без прозорци, но компанията му Фючър инвестмънт (Future Investment) управлява активите на някои от най-богатите хора на Китай, въпреки че е отдалечена на хиляди километри от докараните в костюми на Армани западни банкери. Дори когато правилата се променят, чужденците ще открият, че е много скъпо и трудно да създадат подобни персонални връзки и да построят необходимата за целта инфраструктура. Всичко това прави частното банкиране в Азия трудоемко и свързано с високи разходи. Защото, по думите на банкови специалисти, връзката с личния инвестиционен банкер трябва да е толкова близка, колкото с изповедника, съпругата или личния лекар. Това означава, че един банкер може да се грижи само за 40 клиенти в Азия срещу стотина в Европа. И пазарът задълго ще остане силно разпокъсан, докато чуждестранните банки се борят да завоюват големи дялове от него, освен ако не се подготвят да заделят голям персонал за целта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във