Банкеръ Daily

Съдби

Байкал – най-голямото и най-дълбокото езеро в света

Шаман скала на остров Олхон
S 250 c5084c82 9d5b 4e73 bf3a 30d050005c1e

Езерото Байкал е уникално природно образование, което удивлява пътешественика с мащабите си, с възрастта си, с природните забележителности около него, със своята флора и фауна.

Байкал е разположено в южната част на Източен Сибир (Русия), на границата между Иркутска област и Република Бурятия. Това е най-дълбокото езеро в света (1637 м) и най-големият природен резервоар на прясна вода. И още нещо - количеството вода в езерото Байкал е повече от това във всички големи езера в Северна Америка взети заедно. То съхранява 22% от световните запаси на сладка вода.
Въпреки своя обем то замръзва през зимата - за период от 4.5 до 6.5 месеца, почти цялото, освен малък, дълъг около 15-20 км участък, на изток от река Ангара.

Периодът на корабоплаване за пътнически и товарни кораби обикновено е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията започва веднага след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. От 1956 г. езерото става част от Иркутското водохранилище, в резултат на което нивото на водата се вдига с почти 1 метър.

Произходът на Байкал дълги години предизвиква научни спорове. Възрастта на езерото традиционно се определя от учените на 25-35 млн. години.

Дължината на езерото Байкал е 636 км (във формата на гигантски полумесец), ширината се колебае между 25 и 80 километра. Площта му е 31 722 km2 (без островите), което е равно приблизително на територията на държави като Белгия, Холандия или Дания, и нарежда езерото на шесто място по площ сред езерата в света. По обем се нарежда на второ място след Каспийско море. Бреговата линия на Байкал е дълга 2100 километра.

Според изследване на Иван Черски през 19 век, в Байкал се вливат 336 реки и потока, като са взети предвид само постоянните притоци. Смята се, че в резултат на въздействието на човешката дейност и климатичните промени в езерото Байкал, от 19 век до наши дни може да са изчезнали голям брой постоянни притоци.

От Байкал изтича само една река - Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) - голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край, десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 1779 км, която ѝ отрежда 18-то място по дължина сред реките на Русия.

На територията на Байкал се намират 27 острова.

Основните свойства на байкалската вода се характеризират с това, че в нея има много малки количества разтворени и измерени минерални вещества, нищожно малко органични примеси и много кислород.

В значителна степен чистотата на водата в Байкал се поддържа от дейността на микроскопичния рак епишура (на латински: Epischura baicalensis), който пропускайки байкалската вода през организма си. Размерът на възрастния екземпляр е около 1.5 милиметра. Eпишурата играе важна роля в екосистемата на езерото, намира се във всички слоеве и формира до 90% от биомасата на Байкал. Чистотата на езерната вода се дължи именно на епишурата.

Водата в езерото е толкова прозрачна, че отделни камъни и различни предмети могат да се видят на дълбочина от 40 m. Това е възможно обикновено през пролетта, когато водата в езерото има син цвят. През лятото, както и през есента, когато се развиват много растителни и животински организми, цветът на водата се променя на синьозелен и зелен, и прозрачността ѝ спада до 8-10 метра. Чистата и прозрачна вода на Байкал съдържа толкова малко минерални соли, че може да се използва вместо дестилирана вода.

В периода на замразяване (средно от 9 януари до 4 май) Байкал замръзва напълно, с изключение на малък участък с 15- 20 км дължина, намиращ се край началото на Ангара. Периодът на корабоплаване за пътници и товарни кораби обикновено е от юни до септември; научноизследователските кораби започват навигация след изчистването на езеро от леда и я завършват при замръзването му, т.е. от май до януари.

Към края на зимата, дебелината на леда на езерото достига 1 м, а в заливите - да 1.5-2 метра. При силен студ пукнатини разчупват леда на отделни полета. Те са придружени от силен пукот, напомнящ на гръмотевици и изстрели от оръдие. Благодарение на пукнатините в леда, рибите в езерото не загиват от липса на кислород. Байкалският лед освен това е много прозрачен и през него проникват слънчеви лъчи, затова във водата бурно се развиват планктонни водорасли, отделящи кислород.

Районът на Байкал се отличава с голяма сумарност на слънчевите дни. Например, в селището Болшие Голоустное тя достига до 2 524 часа, което е повече, отколкото на черноморските курорти на Русия, и е рекорд за страната. Дните без слънце в годината в селището са само 37.

Особена черта на местния климат са специфичните байкалски ветрове, които имат собствени названия - баргузин, сарма, верховик и култук.

В Байкал досега са регистрирани 2 630 вида растения и животни, 2/3 от които се срещат единствено в този водоем (ендемични видове). Най-характерна е може би нерпата (Phoca sibirica), която е и единственият вид сладководен тюлен. Сред рибите най-голямо стопанско значение има омулът.

Не е установено със сигурност откъде идва името на езерото. Съществуват няколко хипотези. "Бай-Кул" (на киргизки), което означава "богато езеро". на китайски се нарича "Бей-Хай", или "северно море". За якутите е "Байгъал" - "море, голяма дълбока вода", а на молски името му е "Байгаал-Далай", което означава "природно море".

По думи на местни жители, записани през 30-те години на 20 век, до 12-13 век Прибайкалието е населявано от народа баргути. После от запад идват бурятите. Първите руски селища на брега на Байкал се появяват в края на 17 и началото на 18 век. Първият руски откривател на Байкал е казакът Курбат Иванов.

Малко се е знаело за Байкал преди започването на работата по изграждането на Транссибирската железопътна линия, свързваща Москва и цялата европейска част на Русия с нейната далекоизточна част, както и с Монголия, Китай и Корея. С дължина от 9 288 км това е най-дългата железопътна линия в света. В хода на строителството трябвало да се построят 200 моста и 33 тунела, за да се преодолеят живописните хребети около Байкал.

Туризъм

Желаещите да посетят Байкал по правило отначало се отправят към един от близките големи градове: Иркутск, Улан Уде или Северобайкалск. Пътувайки по Транссибирската магистрала между Иркутск и Улан Уде, езерото може да се наблюдава с часове през прозореца на влака.

На 65 км от Иркутск, на брега на езерото, край началото на Ангара е разположено селището Листвянка - едно от популярните места за туризъм на Байкал. Достигането до него от областния център може да стане с автобус или лодка за около час. От Листвянка започват голям брой круизи по езерото. Най-популярните маршрути са от селището до Болшие Коти, до полуостров Свети нос, остров Олхон и други.

На брега на Байкал се намира и градовете Слюдянка и Байкалск. В Слюдянка има железопътна гара, построена изцяло от мрамор. В Байкалск има ски писти, през лятото работи лифт; в слънчево време може да се види противоположната страна на езерото с разклоненията на Байкалския хребет.

На източния бряг популярност сред туристите има Баргузинския залив, откъдето продължава строителството на туристическо-рекреационна зона. Има и конни и пеши походи. Между Енхалук и Сухая се намира сероводородния термален извор Загза.

Едно от най-красивите места в Байкал е Чивиркуйския залив, който има много живописни заливчета, закътани острови, лечебни извори. Хубава гледка към залива се открива от върха на Свети нос, до който може да се стигне от селището Уст-Баргузин.

Почти на крайната северна точка на езерото работи курортът Хакуси, до който може да се стигне само с лодка от селището Нижнеангарск или град Северобайкалск или по леда през зимата.

През различни райони около езерото минава Голямото байкалско трасе - система от екопътеки и един от най-добрите начини за туристите да се запознаят с природата и да се насладят на различни гледки и панорами от езерото Байкал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във