Банкеръ Weekly

Съдби

БАЙ ЗАКО НА ОСМИЯ ВРЪХ

На юбилейния 25-ти кинофестивал Златната роза във Варна се раздадоха много награди, събудили позабравения спомен за един друг, също така много щедър форум - Златният Орфей. От софийската дистанция това изобилие може да се приеме и напълно сериозно - българското кино се отлепва от дъното. Разговорите с колегите критици, които присъстват на живо във Варна и имат непосредствени впечатления от показаното, потвърждават подобен умерен оптимизъм. Умерен, защото не се знае какво ще се случи утре и дали държавата ще се ангажира с подходящ за филмопроизводството закон.На фестивала се случи и едно истинско събитие: режисьорът Зако Хеския бе отличен за цялостно творчество месец, след като навлезе в своята 81-ва година. Не че на бай Зако, както е популярен в гилдията, Златни рози му липсват. Той ги има цели три (за Осмият през 1969 г., за Зарево над Драва през 1974 г. и за Сами сред вълци през 1980 г.). Самият той потвърди, че никога не е вярвал в обективния избор на журито, т.е. че невинаги най-добрият филм получава награда. Скептицизъм на мъдър човек, защото сред наистина много добрите му филми са ранният Горещо пладне (по Радичков, 1966 г.), Тримата от запаса (1971), детският Йо-хо-хо (1981), Нощем с белите коне (по Павел Вежинов, 1985 г.). Всички знаят това! И знаят защо - те са най-освободени от идеологически внушения и не са загубили човешка и художествена актуалност и до днес.Има един любопитен епизод от съдбата на Горещо пладне, който в гилдията приписват на кинофестивала в Кан. Там филмът на бай Зако е приет много добре, с отчитане на прекрасната хуманна идея, заложена в новелата на Йордан Радичков: всички се вдигат като един, за да освободят ръката на детето, затисната от земен трус или слягане под опората на железопътен мост. Включва се дори и армията, която по това време е на маневри в полето и по заповед на генерала (Петър Слабаков) са прекратени. Точно тези 15-ина минути от финала на филма опропастяват всичко - спомнете си, че става дума за 60-те години, когато западното общество е много чувствително към всяка проява на въоръжените сили! Заради тези 15-тина минути филмът не получава нужното признание, което подсказва, че и тогава, както и днес, е имало достатъчно недалновидни хора, неспособни да оценят нито ситуацията в света, нито културната ни изолираност. Идеята на Йордан Радичков, естествено, е друга - да подсили ефекта от общественото единение пред изпитанието. Но пък кой да знае, че само година по-късно същите тези танкове, командвани от Генерала и прекратили ученията си заради едно дете, ще се появят в Прага и големите чехословашки градове...На бай Зако са му подарили видеокасети с всички негови филми. Но пък той не обича да ги гледа - нито в домашна обстановка, нито на екран, защото продължава да им намира кусури. С което подаръкът се превръща в символичен. Добре поне, че новата Златна роза носи 2 хил. лв., които ще му дойдат добре в настъпващия зимен период.

Facebook logo
Бъдете с нас и във