Банкеръ Weekly

Съдби

АЗ СЪМ ОРТАК С ДЪРЖАВАТА - КОЛКОТО ПЕЧЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, ТОЛКОВА ДАВАМ И НА НЕЯ

Въпросът е тя какво ми дава срещу моя труд и моята почтеност - това се пита Петър Якимов, президент на фирма Примекс инженеринг ЕООД - Берковица, 10 години след обявяването на България за зона на свободното предприемачество.

А предприемаческият дух е генетично заложен в Петър. И двамата му дядовци са били фабриканти. Единият е троянчанин, който трезво преценява голямата конкуренция в родния си град и затова решава да се пресели в Берковица, където дървообработващия бизнес не е развит и търсенето е много по-голямо. Другият е местен, но на 13 години остава кръгъл сирак и единственият шанс да се справи като глава на многолюдното си семейство е да прояви търговски нюх и находчивост. Започва да изкупува на безценица ореховите дървета, които стопаните иначе изхвърляли или използвали само за огрев. Режел ги на трупи и взимал добри пари от този качествен дървен материал. Постепенно разширил дейността си, замогнал се и днес Петър Якимов е наследник на двама от най-богатите хора в Берковица, построили първите две фабирики в града .
След Девети септември 1944 година семейството му е поставено в изходна позиция от новите господари на историята . Национализирано е цялото им имущество - фабриките, спестяванията, имотите - всичко. Бащата на Петър дори няма пари, за да завърши гимназия. Но той самият сякаш е инжектиран да възстанови социалния статус и авторитет на семейството си. Знаел е винаги, че това време ще дойде и шансът да го направи е нещо, за което трябва да се подготви овреме. Още в годините на социализма. Затова след като завършва машинно инженерство в МЕИ - София, веднага продължава да учи икономика.Междувременно започва да работи в Завода за абразивни инструменти в Берковица и дори стига до длъжността Изпълнителе директор. Тогава започва да се задушава в ръкавелите на държавния служител, който уж разбира що е това пазарна икономика, но му липсва стръвта на предприемача и неспокойствието на частника. Омръзва му да стои на безкрайни съвещания, които само констатират влошаващото се финанасово положение на завода, стеснените пазара, липсата на пари за заплати, неизбежните съкращения и т.н А в същото това време никой не се и сеща да промени мениджмента на завода, да потърси нови пазари, въобще да си мръдне пръста, за да оцелее едно производство, даващо поминък на твърде много хора в този малък града.
Междувременно той вече си е доказал експериментално, колко тромава и безотговорна е бюрократичната машина на едно държавно предприятие. Много често му се налага да пътува в служебни командировки до София. Работата е планирана за два дни, но Петър е свършва за половин.В останалото време работи като такси. Нищо че е инженер - срамна работа няма. Трябва пари да се печелят, защото предприемчивият младеж вече е взел решение, че не само ще напусне завода, но ще започне частно производство със същия предмет на дейност - абразивни инструменти, защото е убеден, че държавното предприятие скоро ще фалира и той трябва да е готов веднага да се намести в освободеното пазарно пространство.
Таксиметровия период свършва добра работа, защото купената тогава нова кола сега става гаранцията за първия кредит, с който започва. Слага началото на първото частно производство на флекс дискове в България. Вярно това са първите години от деведесетте, когато тече реституцията, но за съжаление фабрикантското наследство, което би трябвало да му даде рамо, се оказва напълно унищожено от строителите на социализма и единственото, което е останало са старите счетоводни книги на дядовците, няколко търговски договора с германски и швейцарски партньори и купища компенсаторки, на които Петър гледа с ирония и чувство за хумор.
Първия си голям финансов удар прави, когато получава запитване от една кипърска фирма за аналогични на флекс дискове, дали може да ги свърже с производител на машини за тях.Това се оказва съдбовно предизвикателство за младия предприемач. Вместо да търси, той решава , че ще направи сам такава машина. В студентските години се е издържал от машинно чертане, като е поемал срещу заплащане курсовите работи на по-заможни студенти от почти всички специалности в МЕИ. Съдбата му поднася случай да капитализира този опит.Прави разработката заедно с целия си екип , доставя необходимите части от различни производители и успява да изпълни поръчкато и то в срок.
Проблемът на много хора в България е, че разпиляват усилията си не там, където им е силата. Ръководи ги само завистливото сравнение, че след като някой е направил финансов удар от нещо, то това означава гарантирана печалба и за него. Независимо от финансовите му , интелектуални и предприемачески умения. А тогава, когато си поставяш грешни и непостижими цели, по-вероятно е да загубиш отколкото да спечелиш. Това просто правило е необяснимо трудно на нас българите. Все в чуждия джоб и чуждата паница гледаме.Чувам често зад гърба си да казват - лесно му е на него, парите го бият през пръстите. А какво стои зад тази фасада на просперитета - никой не си дава сметка. Вчера със сина ми сме пътували 12 часа, изминали сме стотици километри, срещали сме се с партньори и клиенти, оправяли сме всякакви
бакии ... Детето вместо да си гледа ваканцията ми помага, защото иска ново колело. Не че не мога да му го купя. Той иска сам да си го купи. Аз само му давам възможност да заработи парите си .Същото трябва да е и новото мисилене на новото време, за което толково много говорим. Хората не бива да искат помощи , а възможни условия сами да изкарват парите си.
Петър никога не говори с неприязън за трудностите през които е минал. Счита ги за полезен опит. Не съжалява и за това, че реституцията го е облагодетелствала само в морален план, защото това , което е прочел в стария фирмен архив на дядовите фабрики от 20-те и 30- те години се оказва не само емоционален спомен. Там може да се разчете една икономическа среда, за която днешните
производители и предприемачи могат само да мечтаят.Сивата икономика е била непознато понятие и механизмите й не са били необходими, за да забогатееш от легална дейност, която е реграментирана и гарантира добри и коректни взаимоотношения между теб и държавата. Петър Якимов открива стари счетоводни документи за платени данъци, осигуровки и пенсии, разпределение на дивиденти за съдружниците и т.н. Анализира цифрите, изчислява и вижда че сметките са точни, нищо не се губи.В същата тази държава, със същия този народ, при същите национални и географски дадености. Преди повече от половин век. Е, вярно тогава още плановата икономика не е минала по тези места. Цетрофугата на демокрацията още не е разбъркала социалистическите навици, тоталитарните методи на управление и мечтаните стандарти на капитализма.
Днес един от първите предприемачи в малък град като Берковица не се притеснява да признае, че плаща данъците си до толкова, до колкото му е възможно. Опитва се да бъде коректен, защо знае силата на правилата в една държава и в една икономика. Въпросът е те не само да се гласуват в парламента, но и да се спазват.
Като направиш една проста съпоставка между цифрите на платени данъци и осигуровки, като пресметнеш всичките си задължения към държавата, общината и работниците се оказва, че е 50 на 50. Т.е държавата без да си мръдне пръста е равнопоставен партньор във фирмата ти. Пита се - достатъчно ли е от нейна страна това, че ти гарантира правота да печелиш за нея. Аз мисля, че в България не работи една проста икономическа логика - колкото по-голяма е икономическата свобода за моята предприемчивост, колкото по-разумна е данъчната ми обвързаност с държавата, толкова по-бързо ще се развива моето производство, толкова повече ще се увеличават работните места, които осигурявам, толкова по-голяма ще е печалбата ми, от която съответно по-голям ще е и частта, който получава държавата. Но тя не може да е в такова драстично съотношение 50 на 50 . При това аз говоря не за печалба , а за изравняване около Нулата. По -добре да сключа още една сделка, отколкото времето ми да отива за това да приведа в изрядност счетоводните си документи така, че да се държа над водата.
Абсурдно е в началота на 21 век някой да си въобразява, че частния бизнес трябва да работи на ръба на оцеляването и да се търсят само наказателни , а не икономическите лостове в партньорството с него. Виждате ли каква хубава дума - партньорство. Тя дешифрира взаимни ангажименти. Когато има непрестанна война освен, че никога няма ясна граница между победители и победени има и един перманентен процес на надлъгване и губене на време, който във всички случаи е деструктивен.
Петър Якимов е убеден, че мерките срещу сивата икономика са жизнено важни в настоящия момент както за държавата, така и за самия бизнес.Защото тя хем губи от едните, които я лъжат съзнателно, хем демотивира другите, които го правят по принуда.
Аз съм наясно, че твърде много черни пари минаха през България, виждам цинизма на равния старт в последните няколко години, разбирам горчивия хап, който преглътнаха банките с вълната от кредитни милионери, анализирам катаклизмите на политическия живот, но си мисля, че е крайно време вече да има икономически показатели, реални критерии и доказуемо фирмено минало, чрез които може да се направи вече една реална селекция и разграничение между бизнеса на светло и бизнеса на тъмно. Аз затова си плащам данъците на държавата, за да защитава свободата ми да печеля честно и да не ме смесват с тези, които се ояждат в гънките на политическата конюнктура.
Аз искам като в Америка да не знам , кой точно е на власт, защото смените не се отразяват в счетоводните ми книги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във