Банкеръ Weekly

Съдби

Атанас Узунов: ФУТБОЛНОТО СЪДИЙСТВО Е ЗА БОГАТИ ХОРА

Председателят на съдийската комисия на БФС Атанас Узунов е роден преди 47 години в Пловдив. На първо място е във вечната ранглиста по ръководени мачове в елита - 189 срещи в А група и 73 международни мача. Когато през 1993 г. УЕФА промени схемата на най-престижния европейски клубен турнир (КЕШ) и той се превърна в Шампионска лига, Атанас Узунов и асистентите му Иван Леков и Йордан Йорданов станаха първите българи, свирили мачове в това състезание. Кумът на Христо Стоичков е бил футболист, има треньорска диплома, а от няколко години се занимава и с частен бизнес - притежава голяма газостанция и митническа агенция в Пловдив, където живее. Семеен е, с две дъщери на 24 и на 18 години.Г-н Узунов, до неотдавна бяхте най-добрият футболен рефер у нас и тогава сякаш ви беше по-лесно, отколкото сега като шеф на съдийската комисия...- Изминаха осем месеца, откакто станах председател на съдийската комисия. Признавам си, че се оказа не лесна работа. Отговарям за над 120 съдии, налага се да познавам и да се занимавам с психиката на всеки един от тях, с личните и служебните им проблеми и това неимоверно ме уморява. Имаше един период, в който благодарение на моите момчета съдии трябваше да постъпя и в болница. Но вече съм добре, здрав съм. В момента подготвяме втория полусезон и смятам, че проблемите през тази година ще са по-малко, макар че много от съдиите не могат да издържат психологическия натиск на терена... Реакциите на нашите футболисти, тези техни групови атаки към рефера - може би са им подсказани от някъде, не зная, но е много неприятно, пък и стресиращо. А съдия, който не издържи в такава обстановка, се подвежда и прави грешки, които влияят в крайна сметка на целия мач. Лошото е, че и много от опитните и утвърдени рефери правят такива грешки. Това се отразява и върху моето самочувствие, и върху моята нервна система.Но докато свирехте, не бяхте зле със самочувствието и психиката?- Не, но не съм предполагал, че когато застана от другата страна на барикадата, проблемите ще са толкова големи. И мен са ме атакували, само че си имах изграден собствен стил на ръководене на мачовете, имах си защитни реакции и мисля, че проблемите ми бяха по-малко.Доколко обвиненията и съмненията за корумпираност на българските футболни рефери са основателни? - Съдийство и корупция - това е основната тема. Коментирала се е, откакто свят светува, и няма да изчезне. За мен обаче все пак е много радостно, че през последната година думата корупция по-рядко се използва. Преди беше във всеки кръг - корумпиран тип бе едва ли не всеки рефер. За всички неблагополучия президенти на клубове, треньори, футболисти... си измиват ръцете с арбитрите. Но ето, българските съдии доказаха, че могат да ръководят дерби-срещи и няма защо да каним рефери от чужбина за тях. Мисля, че съдиите вече знаят за какво свирят - особено международните. Там чувствително са завишени хонорарите и за мен е неприемливо, ако някой се поддаде. А ако все пак има подобни прояви, повече ги отдавам на психически и физически натиск. Надяваме се, че след случая с Антон Гецов във Велико Търново (б.ред. - Гецов бе пребит от неизвестни лица), няма да има други такива. Поне на мен засега никой не ми се е оплакал, че е заплашван.И няма уговорени мачове?- Това не е наш проблем. Реферът е длъжен да изпълнява наряда си, да се яви на мача и да го ръководи по съвест, а какво са решили или ще решат шефовете на отборите и всички заинтересовани - нито знам, нито има смисъл да коментирам. Но ако съдиите по някакъв начин са зависими от клубните президенти и спонсори, те си знаят. Казвал съм го неведнъж - съдия, който е длъжник на даден клуб, който се подвежда или се ръководи по решенията, капризите и т.н. на някой президент - няма място при нас. Науча ли за подобно неща, ще бъда безкомпромисен. Комисията ни е приела за основна цел изграждането и утвърждаването на българското съдийство, което ще рече промяна на манталитета у реферите, никакво угодничество и страх.А срещу малтретирането на съдиите със стачките ли ще се борите?- Добре е, че десетина месеца вече нямаме такива проблеми. И дано нямаме. Дали са били удачни стачките, е съмнително. Вярвам, че можем да бъдем едно семейство - футболисти, президенти, съдии... Надявам се да открием по-смели момчета, които да променят българското футболно съдийство, да наложат отношения на равнопоставеност и достойнство.Вас било ли ви е страх през годините?- Няма български съдия, който да не е изпитвал страх. Случаите са много. Допускал съм грешки, правил съм гафове... В чужбина обаче винаги ми е било много по-леко и спокойно. Там, честно да си кажа, не съм имал страх, та дори и обичайните иначе притеснения. Докато у нас опасността и страхът те дебнат отвсякъде - какво ще стане, откъде ще дойдат най-напред атаките след мача - от клубните президенти, от феновете, от журналистите ли..? Ръководил съм седем-осем пъти директните двубои между Левски и ЦСКА, ръководил съм срещи на отбори, принадлежащи на групировките ВИС, СИК, на Литекс... Напрежението е нечовешко, а съдията трябва да е страшно концентриран. За щастие всичко е минавало горе-долу благополучно.Сред съдиите има хора с различни професии - търговци, бизнесмени, преподаватели във ВУЗ, че и таксиметрови шофьори. Всъщност какъв е стандартът на живот на българските футболни арбитри?- Надявам се, да е нормален. Задължително условие у нас е реферите да имат престижна професия и добър имидж в обществото. Всеки съдия си има някакъв бизнес, но ако се погледне достатъчни ли са хонорарите и издържат ли сравнение с парите на футболистите, отговорът ми е отрицателен. Ясно е на всички, че възнагражденията на футболисти и съдии, меко казано, не съответстват пропорционално. Хората обаче са свикнали да гледат все в кухнята на съдийството. Малцина отчитат факта, че когато даден футболист подпише един договор, получава известна сума за самия си подпис, отделно премиите за всеки мач... Такива пари един елитен съдия и насън не може да получи. Възнагражденията на реферите не са тайна - 300 лева получават на мач главните съдии във Висшата лига, по 250 - техните помощници; по 200 лева тези, които ръководят мачове в Първа професионална група, по 150 - асистентите им. Ако обаче съдията иска да е на ниво, той трябва да се поддържа - сауна, тренировъчна писта, масаж, и това поне десетина пъти в месеца. Ще му стигне ли хонорарът? Разбира се, спрямо стандарта на страната, не казвам, че парите са малко. Родителите ми са пенсионери, живеем заедно, знам колко получават. На този етап нашите съдии много трудно биха могли да достигнат хонорарите на колегите си в европейските страни. Главният рефер в Германия, Англия, Испания получава за една среща около 6000 лева. А на нас не ни се събира толкова за цяла година.С каква цел въвеждате новите анкетни карти на съдиите?- Идеята ми е да имаме черно на бяло откъде идват доходите им, за да намалеят поне малко упреците, както и съмненията, че живеем и се издържаме благодарение на футбола. Аз нито съм ченге, нито следовател, та да знам кой какво прави в свободното си време. Разчитам всеки съдия добросъвестно да си опише собствения бизнес, името на фирмата и служебните телефони. Искам прозрачност в тяхната дейност, за да сме наясно фирмата функционира ли, печеливша ли е, фиктивна ли е? Така ще можем конкретно да отговаряме на всеки сигнал за подкупи, за нечисти сделки и интереси. Съдийството е за богати и успели хора. Елитните арбитри, които познавам в чужбина, имат собствени клиники, предприятия, доказани чисти доходи и парите от футбола, които взимат, не променят статуквото им.А вашият бизнес? Казват, че най-доходоносни са двете ви газостанции в Коматево и Бургас, че имате и няколкото заведения...- Доста бизнеси имам. Не съм беден, но не съм и много богат. Живея добре, не мога да се оплача. Нека да сме точни обаче. Имам голяма газостанция и митническа агенция в Пловдив и един немалък язовир по пътя за Хисаря - Дуванли. Хобито ми от много години е риболовът. Превърнах го в бизнес. Развивам рибовъдството с променлив успех - до неотдавна бях на загуба, но сега съм добре. В рибовъдството доходите не са много сигурни, но пък тръпката е голяма.Вие сте кум на Христо Стоичков, много добре го познавате, какво ще ни кажете за него от първа ръка?- Постоянно контактуваме с Ицо, посещавам го често. Засега смята да си устрои живота в Америка, независимо че много харесва Испания и има голяма къща в Барселона. Не е тайна, че сегашната клубна управа на Барса не му допада. От Чикаго файър не могат да задоволят финансовите му претенции и ще отиде в друг клуб, в момента кара треньорска школа. Да не го мислим него. Той може да си живее повече от охолно само от лихвите. За съжаление няма намерение да се връща в България. Ето, втора година не е стъпил у нас, а преди където и да беше, дори от Япония летеше за България по два пъти в месеца...Като бивш футболист как преценявате състоянието на нашия футбол в момента?- Винаги съм бил оптимист. Знаете, че от дете съм във футбола, бил съм и треньор, да не говорим, че като съдия съм пребродил и страната, пък и света. Според мен, днес клубовете работят малко по-правилно, отколкото преди. Има четири-пет отбора, които могат да застанат рамо до рамо с тези от най-големите футболни първенства. Въпросът опира до организация, до средства и тогава вече можем да говорим за селекция. Без пари днес нищо не може да се направи. Така е и по света - футболът е бизнес, и то голям бизнес. От футбол може да се печели дори и у нас. Добър пример е Гриша Ганчев, който продаде успешно много футболисти. ЦСКА и Левски също не са на загуба...Политическите ви пристрастия не са тайна. Ще се активизирате ли с наближаването на местните избори?- Вероятно, макар че съм много зает. Бях председател за Пловдивска област на Демократичен алианс на Ренета Инджова. Като бизнесмен естествено симпатизирам на десните партии, затова и членувам в Свободни демократи, избраха ме и в управителния съвет. Освен че сме големи приятели с председателя на партията Стефан Софиянски, там има и други футболни хора, например проф. Димитър Шойлев. Дано имаме успех.

Facebook logo
Бъдете с нас и във