Банкеръ Weekly

Съдби

АРТМАНЕВРИ ПОД ДЪЛГАТА СЯНКА НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА

Както вече отбелязахме, стартът на новия художествен живот е летящ, предлага голяма наситеност с прояви и огромен материал за размисъл и анализи. Много изложби, много премълчавания - никакво осмисляне от гледната точка на днешната дистанция! В пролуката се промъква манипулацията и насочването на вниманието към онези посоки, които са удобни на съвременните демиурзи.Както се случва с голямата, опнала се на цял етаж в Националната галерия за чуждестранно изкуство, експозиция от произведения, създавани през 80-те години на миналия век. Внезапно бе изровен скелетът на т.нар. социалистически реализъм, който, по метода на сравнението трябва да докаже колко независими и авангардни са търсенията на българските художници - тематични и пластични - през осмото десетилетие. Нито дума за факта, че социалистическият реализъм бе краткотрайно явление в българския художествен живот и си взе сбогом с нашия артистичен свят още през 60-те години. Нито дума за очевидните взаимствания (и дори откровени подражания) на поувехналите през осмото десетилетие световни изми, станали по-достъпни за интелектуално ленивия български артист. Нито дума за най-силния период на българската графика, обхванал периода 1975-1985 г. и представен много слабо на изложбата в Галерията за чуждестранно изкуство. Дълбок провинциализъм!Тази експозиция, инициирана от Светлин Русев по повод 20-годишнината на фондацията Св. св. Кирил и Методий (бивша Людмила Живкова), има солидния недостатък да гледа в миналото със стари очи. Присъствието и работата на младите изкуствоведи Весела Ножарова и Светлана Куюмджиева е само алиби, което не издържа пред съда на времето. А подтекстът е съвсем различен и може да се проследи в няколко пласта.Първият, солидно прозиращ под повърхността, е свързан с Людмила Живкова и нейния краткотраен, много амбициозен и добронамерен проект да приобщи българската култура към актуалностите на тогавашния ден. Нейните фаворити, които и днес се разхождат като свещени индийски крави в медийното ни пространство, споменаха с добри думи главно за декоративната страна и резултати в дейността на Людмила Живкова, пропускайки мимоходом може би най-важната й тактическа крачка. Иде реч за намерението й да използва Полша като витрина за най-стойностното от българската култура, което заслужава да бъде показано и дори изтъргувано на Запад. Паритетът на това намерение трябваше да се постигне чрез интензивен обмен с отишлото далеч напред полско изкуство, намерило отдавна и своите изследователи, и своите меценати на Запад. Този план дори започна да се осъществява с гостуването на Кшиштоф Пендерецки и авторския му концерт в София, но вълненията на Солидарност през 1980 г. и последвалото военно положение през 1981 г. го изкорениха без остатък. Людмила Живкова вече я нямаше, а повечето от фаворитите й, както добре знаем, влязоха в затвора, за да илюстрират по най-категоричен начин старата истина - пътят към ада е постлан с добри намерения. По-хитрите все пак успяха да се прикрият, а в божем демократичното ни време така мимикрираха, та се превърнаха в герои и съвест на епохата. От онова време те запазиха формата и съдържанието на тракийската и християнската експозиции, които и до днес ползват успешно - справка с фестивала Европалия в Брюксел.Тези фаворити обаче се научиха много бързо как да обслужват новите силни на деня - бизнесмените. Ползвайки и поощрявайки тяхната девственост на територията на изкуството - искрена или парвенюшка, тези фаворити се превърнаха в предпочитани експерти, съветници и арбитри при струпването на огромни колекции. На тази плоскост следва да търсим и по-дълбокия скрит смисъл на изложбата в Галерията за чуждестранно изкуство. Старателната инвентаризация на депата на голям брой галерии в страната, извършена от младите изкуствоведки, изведе пред погледа на цяла рота колекционери картини, пластики и графики от бъдещия обменен фонд на нашите музеи и галерии. Помните, нали - в подписания от премиера проектозакон за културните ценности се предвижда институтите да търгуват с фондовете си, разделяйки ги на три - основен, обменен и образователен фонд. Което предоставя на директорите и близките до тях кръгове (!) неограничени възможности за обособяване на тези фондове и преливането им един в друг, според интереса на купувача. Тази изложба се явява като първо предложение към по-заможните българи, което изпреварва предполагаемите дебати в парламента и приемането на закона. Сръчни хора! И далновидни, когато стане дума за разпродажба (разграбване?) на трупаните продължително време национални съкровища.Но и те ще бъдат осмени от времето. Защото, както вече споменахме, изложбата предлага широка панорама на комплексирано и провинциално изкуство, изключенията от което само потвърждават наблюдението. При това изглежда, че по онова време заплащането на художническия труд е било като на бояджиите - на квадратен метър. Поради което преобладават големите формати, крайно неудобни както за съхраняване, така и за експониране в интериор. Като прибавим и далеч не изрядния вид на много от тях, ще установим, че някой от някогашните фаворити манипулира не само медиите и общественото мнение, но и самите колекционери. И кръгът се затваря!При добро желание внушителната изложба може да подскаже и още по-дълбоко скрит смисъл, интересен за съпоставяне и анализ - еволюцията на т.нар. второ априлско поколение. За разлика от оригинала, то бе освободено от задължението да възпява партията държава и да ползва само разрешените художественотворчески методи. Бъди, какъвто щеш: авангардист, примитивист, анархист или всичко това заедно, но бъди наш! През 80-те години този проект бе на път да се реализира, ако не беше силният натиск на времето, мълчаливият протест на най-младите и мащабните финансови операции на някои партийно-държавни първенци. Сетне Берлинската стена рухна.В изложбата много пари е налял Нове холдинг, чийто главен артконсултант е Светлин Русев. Като резултат имаме един прекрасен каталог за петцифрена сума в щатски долари (единична цена 30 лв.), който се превръща едновременно в документ и в указател за колекционера пътешественик. Няма ги само изследователите и мястото, където евентуално да публикуват своите анализи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във