Банкеръ Weekly

Съдби

АРИТМЕТИКА ОКОЛО ВОЛЕЙБОЛНАТА МРЕЖА

Като всяко ново нещо в нашия спорт и раждането на Националната волейболна лига в края на миналата година бе посрещнато със скептицизъм или със зле прикрито раздразнение. Неверниците в жизнеспособността на начинанието му предричаха живот от ден до пладне. Мнозина пък се стреснаха, че безметежните им дни на лениво поклащане около волейболната мрежа ще отлетят. И едните, и другите си имаха своите железни аргументи, но това е друга тема.Идеята, съвсем не бе супероригинална, а работеща в развити в този спорт държави (Италия, Франция и др.). Волейболни дейци решиха да я приложат и у нас, като я фризират за тукашните условия и вплетат в схемата й елементи от европейската Шампионска Лига по футбол. Моделът заработи учудващо бързо и първият дивидент е налице - отношението и на отборите, и на публиката към състезанието получи качествено ново измерение. Простичко казано, националната волейболна лига се превърна за кратко време в авторитетно събитие, което не търпи игнориране, подценяване и иронизиране. Оказва се, че българският волейбол отдавна е плачел за здравословна промяна, и я получи.В лигата влязоха осем мъжки и пет женски отбора, които започнаха да се гледат един другиго и като бизнеспартньори. Нямаше как да е по друг начин, след като така на тях гледа и управата на състезанието. Тази управа не полага никакви други усилия, освен да посочи правилата на играта и да контролира спазването им. Но това нищо друго е всъщност всичко. Искаш да влезеш в лигата? Заповядай! Даваш десет хиляди лева - и си вътре. Три хиляди от парите отиват за администриране на лигата; останалите седем са нещо като гаранционна такса, в случай че решиш да се оттеглиш без време. Така е при мъжките тимове - числата при дамите са по-елегантни - съответно 5000, 1500 и 3500 лева. По отношение на финансовите условия побългаряването бе неизбежно - във Франция например вноската за мъжките състави е 25 000 евро, но иначе схемата за разпределението е същата. Натрупала веднъж първоначални капитали, лигата започна да търси нови. И това е съществената разлика с предишната система на първенството, когато се разчиташе на парите на федерацията. Решаващо при лигата бе включването на спонсори и рекламодатели още в самото начало. Променен бе изцяло и подходът към онези фирми и физически лица, които пожелаха да предоставят средства за шампионата. Старото, елементарно и обидно: Вие дайте парите, пък ние си знаем, е вече история. Сега има строги правила за броя, качеството, обемите на рекламните пана, на билбордовете, на аудио- и телевизионните клипове и т. н. Още по-строги са изискванията към отборите и спортистите относно облекло, поведение, участие в пресконференции, интервюта... По този начин лигата стана (приятно) зависима от рекламодателите, които пък от своя страна бяха (приятно) изненадани от коректното отношение към тях. Организаторите си дадоха сметка, че колкото и да е велико състезанието им, то е немислимо без странична финансова подкрепа. Наистина, още е рано да теглим чертата със сметките, но и сега може да се каже, че само издръжката на новия формат на лигата ще надхвърли сто хиляди лева. Нещо небивало досега.Добро решение бе намерено и за турнира за Купата на България, който получи солидна сума от СЕАТ. Договорът позволява на фирмата да се оттегли в началото на всеки сезон, но ако реши да остане, то ще е само като генерален спонсор. Сега очакваме разбиращите от бизнесаритметика волейболни дейци да направят и следващия си ход. Дано да е свързан със Световната лига, където впрочем ни е мястото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във