Банкеръ Weekly

Съдби

АРХИТЕКТИТЕ НЕ УСТОЯХА НА КУРОРТНОТО СТРОИТЕЛСТВО

Съюзът на архитектите в България (САБ) започва от 15 септември широка публична дискусия за състоянието на Черноморското ни крайбрежие, обраснало през последните години с неконтролирано хотелско строителство. Инициативата е на новоизбраното преди четири месеца ръководство на съюза, което много точно е доловило и регистрирало нарастващия обществен интерес към темата. Няма да е пресилено да се каже, че през цялото лято тази тема бе притча во язицех главно на печатните медии. САБ има амбицията да обобщи резултатите и да ги доведе до по-широка аудитория с професионални аргументи.Пред БАНКЕРЪ заместник-председателят на САБ арх. Тодор Булев очерта някои от основните направления и аспекти на публичната дискусия, която ще продължи два месеца.На първо място се откроява фактът, че след 1996-1997 г. крайбрежието ни се разви като най-значителната концентрация на инвестиции и, както твърди арх. Булев - като най-големия архитектурен пазар у нас. При това, както е известно, в Народното събрание ще се внася проектозакон, който да регулира и регламентира точно тази материя. В интерес на истината и сега действат закони (за регионалното развитие, за териториалното устройство, за защитените територии, за опазване на културно-историческото наследство и др.), но в тях интензивното крайморско строителство разкри доста непълноти и лоша взаимовръзка. Сериозните сигнали за продължаващи градежи в пиковия курортен сезон, за некачествено изпълнение, за проектантски монопол зачестилите оплаквания в чуждестранната преса актуализираха отново след 1992-а въпроса за Закон за Черноморското крайбрежие. В който, убеден е арх. Булев, трябва да бъдат заложени рестриктивни мерки.Следващият по-глобален проблем е свързан с териториално-устройствените планове на общините, разработени през 1996 г. и окончателно компрометирани към днешна дата. Сегашният имотен кадастър отдавна няма нищо общо с изработения тогава, а интензивното застрояване край Варна, Бургас, между Варна и Златни пясъци, около Несебър, във Влас, Равда, южно от Созопол и т.н. извежда и допълнителни въпроси. Като този дали бе по-правилно да се приватизират курортите ни на парче, или изцяло, както се случи с Албена. Дори бързата справка показва, че примерът с Албена е по-правилният. Така или иначе, актуалността от изработване на нови териториалноустройствени планове, при ясно изразена общинска и държавна санкция, е повече от крещяща.През март 2004-а в. БАНКЕРЪ съобщи, че Националният институт за паметниците на културата е дал на общинската управа на Несебър краен срок до края на месеца за събарянето на 14 незаконно построени сгради в периметъра на Стария град, който е в защитения световен списък на ЮНЕСКО. Аргументацията почиваше и върху заплахата архитектурният ансамбъл на бъде изваден от този списък, което би го лишило и от допълнително финансиране за поддържането му. Точно върху този проблем акцентира и арх. Тодор Булев, позовавайки се на десетките примери за лошо съхраняване и неопазване на природните, архитектурните и историческите ценности по крайбрежието. И цитира уличните базари и сергии в Несебър, трансформирането на собствеността на дюните в Аркутино и буферната зона на резервата Ропотамо, неясното бъдеще на собствеността около двореца в Балчик, унищожаването на емблематични за най-новата ни архитектура хотели в Слънчев бряг, Златни пясъци и др. На практика именно най-голямата и най-необходима за бъдещето ни ценност - бреговата ивица и прилежащата й акватория , са най-хищнически експлоатирани, най-зле проучени и най-лошо защитени в момента, обобщава арх. Булев. Самата архитектура на бясно застрояващото се крайбрежие е отделна и твърде болезнена тема, в която се концентрират много и най-разнообразни, подминавани от години проблеми: за взаимоотношенията между инвеститор и проектант, между проектант и строителен предприемач, за моралната отговорност на архитекта при усвояването на големи капиталовложения и т.н.Съюзът на архитектите организира експериментални кръгли маси в своя софийски дом, на които с представители на различни министерства, агенции и частни фирми да се обсъждат групираните в отделни сектори проблеми. По време на експедицията Дуранкулак-Резово (6-10 октомври) ще се проведат и срещи-дискусии с общинските управи на Варна и Бургас, които са най-заинтересовани от независимото експертно мнение на специалистите от Съюза на архитектите. Тази акция е първи по-сериозен опит за навлизане на архитектурната тема и в българските медии, които - трябва да признаем - вече десетилетия наред нехаят за присъствието й. Независимо от нейната висока финансова и социална стойност. И от факта, че архитектурата е рамката на нашия живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във