Банкеръ Weekly

Съдби

АРХЕОЛОЗИТЕ ПРОТЕСТИРАТ, ДЕПУТАТИТЕ СЕ НАДСМИВАТ

В края на май в гр. Сандански се проведе 43-а национална археологическа конференция. На нея 135 български археолози подписаха меморандум срещу грубата и некомпетентна намеса при решаване на специфичните проблеми по съхраняване и опазване на културното ни наследство. Адресираха го до всички държавни институции, които имат отношение към темата. За съжаление късно!Няколко дни след това Народното събрание гласува поправки в Закона за паметниците на културата, с които наложи като държавна норма част от постановките, оспорвани и отхвърляни най-категорично от специалистите.Нека припомним, че преди почти две години на първо четене в НС мина проектозаконът за паметниците на културата. Всички от неправителствения сектор, експертите, музейните работници и опозицията в парламента бяха единодушни - това е рестриктивен закон, подчинен на корпоративни интереси. В плахите публични дебати аргументите бяха изложени точно и категорично. Вестник БАНКЕРЪ също предупреди за недомислията и липсите в този проектозакон. Техническото време за поправки и внасяне в пленарната зала за второ четене изтече, проектозаконът потъна някъде в парламентарните чекмеджета и темата заглъхна. Но още тогава висш държавен чиновник, чието име засега ще спестим, само с една реплика начерта тактиката за пробутване на постановките в проектозакона. Той каза: Ние пък ще пласираме най-важните постановки в други закони! Никой не му обърна внимание. А трябваше...Една година изтече в пълно мълчание и солидно охраняван достъп до всякаква информация по темата. Изискванията на ЕС и забързаното затваряне на предприсъединителните глави и теми държаха и този проблем в дневния ред. Но вече без контрол на обществото върху направеното и без повторни дебати по него. Тактика, довела в края на март до първата решителна крачка на законодателите за осъществяването на вече заявената стратегия - пласиране на най-важните постановки в други закони. Вестник БАНКЕРЪ (брой 20 от 22 май 2004 г.) единствен оспори резона на поправките в Наказателния кодекс, две на брой, които недвусмислено предупредиха за настъпващата атака. И тя стана факт - през миналата седмица, отново тихо и тайно, бяха приети поправки в Закона за паметниците на културата. Към вече гласуваните поправки в НК се добавиха още важни елементи от злополучния проектозакон, предшестван от Пи-ар акция на Борислав Спасов от НДСВ.Поправките в Закона на паметниците на културата привлякоха вниманието главно с размера на глобите, които опират в тавана - до 24 хил. лв. за износ на подобни образци. Корпоративната му насоченост отново остана несръчно прикрита и съпроводена от серия действия, които са тъждествени с остарялото, но не загубило актуалност понятие активно мероприятие. В една линия се навързаха събития, които са част от спомената вече тактика и имат логична връзка помежду си. Съдете сами:Полицейската акция в дома на Атанас Пейков, бивш директор на Археологическия музей в Пловдив, може да се приеме и като инициатива за предупреждение към неговите колеги (събрани вече в Сандански!). Крайната цел е те безропотно да приемат подготвените и гласувани мерки, защото са уязвими. Публична тайна от поне две десетилетия е, че в инвентарните книги на българските музеи съществуват сериозни, различни по размер и стойност липси. Сто трийсет и петте български археолози от гр. Сандански, за тяхна чест, не се уплашиха и подписаха протестен меморандум.Удивително синхронно, успоредно с гласуването на поправките в НС, се появи и съобщението за предаването в НИМ на съкровището на Димитър Станков, по-известен като Митко Бузата - 1735 предмета от античността, изработени от различни материали, включително и от благороден метал.Още по-удивително съвпадение е подготовката за откриване на частни музеи в София, в които най-известните колекционери ще изложат част от сбирките си, за да ги легитимират пред обществеността и закона. Логическата конструкция навежда на мисълта, че те своевременно са били предупредени за законодателното раздвижване и за възможните пропуски, предполагащи слалом между постановките на законовите разпоредби. Имената на тези колекционери са добре известни, а авторитетът им в този бизнес е толкова голям, че предполага затваряне на очите за някои нарушения и прегрешения, все със задна дата.Един слабо разпознаваем знак: фондацията Археа периодично пуска в публичното пространство печатни материали, в които наукообразно се опитва да мотивира точно тези законодателни постановки, които присъстваха в проектозакона и на парче са пласирани в новоприетите поправки на НК и в Закона за паметниците на културата. Археа е дала адрес за контакти в Казанлък. Вестник БАНКЕРЪ се свърза с директорите на музейните институти в града, които категорично заявиха отсъствието на подобна формация в техния град. Пред нас те изразиха учудване и заинтересованост. По-нататъшните ни търсения за дейността и личностния състав на тази фондация удариха на камък.Археолозите в гр. Сандански бяха с най-високо научно и академично представителство - от НИМ и Археологическия музей при БАН в София до Великотърновския и Американския университети - общо 24 музея, университети и институти. Те направиха много точната бележка, че технологията за приемане на законовите разпоредби на парче има за цел да въведе в заблуждение самите депутати в НС. Защото закон се приема след две гласувания в пленарната зала, а поправките - само с едно, което може да мине и в сянката на някоя по-атрактивна точка. Някои от тях, с които в. БАНКЕРЪ има възможност да размени мисли, смятат за възможен и финансовия механизъм, който предоставя на музеите възможности за приход чрез издаване на сертификати, изработване и търгуване с музейни копия на най-ценните експонати и пр. Което, предполагат те, ще доведе до намаляване на бюджетната субсидия. И т.н.Удивителното е, че и тези поправки в закона не уточняват каква е разликата между ценност и паметник, нито пък поставят граница във времето. Точно през тази огромна пробойна в закона с тракийски колесници могат да препускат колекционерите от висшата ни лига. А тях, както знаем, легитимният пазар на изкуството и археологията не ги интересува. Поради което и тази тема отсъства в новоприетите законодателни мерки.Музейните копия за продан могат да влеят пари в касите на държавните институти, да отварят работа на кописти и художници. Но не решават проблема за финансирането на тези музеи. Пък и частната конкуренция е много силна - още в тоталитарни време доста хора си изработиха силиконови калъпи за най-ценните ни златни съкровища.

Facebook logo
Бъдете с нас и във