Банкеръ Weekly

Съдби

АПЕТИТ ЗА ПОРАЖЕНИЕ

ОЛИМПИЙСКАТА КАНДИДАТУРА НА СОФИЯ МАЙ Е ПО КУБЕРТЕНОВИЯ ПРИНЦИПСофия се сдоби с още един конкурент за зимните олимпийски игри през 2014-а. Това е... любимият летен курорт на руския президент Владимир Путин. Град Сочи, навремето втори след Слънчев бряг в мечтите на съветските граждани за юлската ваканция, получи одобрението на Руския олимпийски комитет и тутакси прати официалната си заявка до МОК. Преди гласуването на олимпийските дейци бе раздадена рекламната брошура на града с точен план на всички съоръжения - зали за хокей, кънки и фигурно пързаляне, ски-писти, трасета за биатлон, улеи за бобслей. Всички те си приличат в едно - съществуват само на хартия. В малко по-напреднала фаза (като големи дупки в пейзажа) са градското летище и околовръстният път. За изграждането на всички съоръжения ще са нужни 6 млрд. щ. долара, бодро обяви кметът Виктор Колодяжни. В градския бюджет толкова пари няма, но Колодяжни предпочете да не се задълбочава в тази тема. Вместо това той се похвали, че през зимата в Сочи температурата обикновено е десет градуса над нулата и по улиците цъфтят японски камелии. Как точно този факт ще подпомогне провеждането на състезания по зимни спортове, също не бе обяснено. За непредубедения страничен наблюдател би трябвало да е ясно, че подобна кандидатура е безнадеждна и явно се прави с далеч не олимпийски цели. Проблемът е, че най-вероятно този наблюдател би дал същата оценка и на кандидатурата на София, а при евентуалното сравнение между двете предимството като нищо може да се окаже на страната на сочинските камелии. Зад амбициите на черноморското градче поне се крият сериозни бизнесинтереси в лицето на олигарха Владимир Потанин, чиято компания Интеррос е основен спонсор на кандидатурата. Потанин е собственик на ски-комплекса Красная поляна, на 70 км от Сочи, където по план ще бъдат състезанията в алпийските дисциплини. На още три километра се намира друг съвсем нов ски-център, собственост на Газпром. Освен че се надяват да притиснат държавата да им помогне в изграждането на инфраструктурата, двата гиганта на руския бизнес планират и друга употреба на сочинската кандидатура: чрез нея да пробутат т.нар. Закон за особените туристически зони, който ще освободи инвеститорите в туризма от плащане на данъци. От останалите кандидати за игрите два - казахстанският Алмати и грузинският Бакуриани - са на нивото на София и Сочи или дори под него. Очевидно реалната битка ще е между големия фаворит Пьончан, австрийския Залцбург и евентуално испанския Хака. За разлика от останалите дребни риби, тези три града разполагат с пари, добра инфраструктура и немалко вече готови съоръжения. Пьончан, който в надпреварата за игрите през 2010-а отстъпи на Ванкувър само с три гласа, е на практика готов да проведе олимпиадата дори след година-две. Зад кандидатурата стоят корпорациите Хюндай и Самсунг, дългогодишни основни спонсори на МОК. Залцбург, също сред загубилите в предишните избори, има пълната подкрепа на австрийската държава и лично на канцлера Шюсел. Тези две кандидатури са толкова силни, че доста други градове, като Мюнхен, Йостерзунд и Анеси, предпочетоха да се откажат от надпреварата. Защо тогава хората от българското спортно министерство и БОК се показаха толкова упорити и внесоха заявката на София? Заявка, която вече ни струва една задължителна такса от 150 000 долара и която ще ни коства още половин милион, ако все пак бъдем одобрени като официален кандидат. Да не говорим за задължителните разходи по изготвяне на проекти, документи, рекламни материали и т.н. (според злите езици тъкмо предстоящото разпореждане с тези пари обяснява чиновническия устрем). Веднага трябва да отбележим, че олимпийската кандидатура сама по себе си е хубаво нещо. За една страна, чиято икономика очевидно все повече ще разчита на туризма, провеждането на зимна олимпиада ще е огромен тласък напред. Икономическият ефект за Солт Лейк Сити след игрите през 2002-ра се изчислява на 6 млрд. долара (при чисти организационни разходи 1.3 млрд., до голяма степен покрити само от телевизионните права). Така че въпросът сега е не защо се кандидатираме, а защо се кандидатираме толкова неподготвени? На състоянието на спортните съоръжения дори не си струва да се спираме. Интересно е обаче как експертите на МОК по инфраструктурата, които останаха недоволни от 400-километровото лондонско метро, ще оценят обществения транспорт в София. Да не говорим, че самата ни кандидатура като документация е изумителна: тя е замислена от човек, изключен от олимпийското движение; консултирана е от лобист, обявен за персона нон грата от МОК; задействана е от министър в оставка, а подписите под нея са на вицепрезидент на БОК със спорна легитимност и на вече напуснал поста си столичен кмет. Ако добавим и факта, че никога досега страна без представител в МОК не е печелила домакинство, излиза, че олимпийската ни кандидатура даже не е и авантюра. Тази дума предполага някакво несигурно бъдеще, а бъдещето на София 2014, за съжаление, е повече от очевидно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във