Банкеръ Weekly

Съдби

Андрей Лекарски: ПАЗАР НА ИЗКУСТВО МОЖЕ ДА ИМА В БОГАТО ОБЩЕСТВО

Художникът Андрей Лекарски живее и работи в Париж повече от три десетилетия. Той е един от най-успешните български художници на Запад. Почти всяка година творецът представя своя изложба и в България. Баща му Крум Лекарски е най-добрият български ездач за всички времена. В Париж Андрей Лекарски е завършил живопис при проф. Брианшон и училище по кинорежисура. Съпругата му Светла е бивша манекенка, която сега се занимава с мода. Двете му дъщери също вървят по котешката пътечка на майка си.Миналата година Андрей Лекарски, или Анди, както го наричат всички, навърши 60 години. Трудно обаче можеш да му ги дадеш. Може би защото е зодия Стрелец, вечен авантюрист и мечтател. Неотдавна той пак пристигна в България, за да работи по десет часа на ден в ателието си на Гара Искър, подготвяйки поредната си изненада за българските си почитатели. Твърди, че най-приятните му преживявания са свързани с него. В ателието цари хаос, мръсотия и прахоляк, но е много романтично. От време на време един козар вкарва козите си и те да погледат изкуство. Парижкото му ателие е доста по-престижно - в старинна сграда, но не е негова собственост.С Анди пием горещ шоколад, по френски. Въпреки заетостта си в София, не е напрегнат и не си гледа часовника. Всеки път, когато е тук, има желание да се види с много приятели и близки, но дните му са преброени, а работата не чака. Смята се за късметлия и твърди, че всичко в живота е късмет, дори изборът на съпруг или съпруга. Забравя бързо лошите неща благодарение на възпитанието, което му е дала майка му - голям оптимизъм, позитивно мислене, радост от малките неща. Признава, че въпреки известността, дори в град като Париж, изкарва трудно парите си. По някое време даже сe замислил дали да не работи като държавен служител, за да има постоянни доходи, а в свободното си време да се занимава с изкуство. Но като всеки творец в крайна сметка избира свободата. И не съжалява, защото направеното от него е най-добрата му визитна картичка.Въпреки че е завършил живопис, Анди е и много добър скулптор. Неговите творби са жизнени оптимистични като него самия. Парижани имат късмет да виждат някои от тях на открито. Той се надява, че те все повече ще се увеличават. По поръчка на кметството на Версай художникът е направил за един спортен център голям барелеф на доста сюрреалистичен пламък на победата. Отдалече творбата прилича на птица. До парка на Версай, където пасат овце като по времето на кралица Мария Антоанета, стои Кракът на Аполон в римски сандал, висок два метра и половина. Това свое произведение художникът е предоставил на един от най-шикозните хотели във Франция Трианон Палас.За сметка на това София все още няма скулптура на Андрей Лекарски. Въпреки че от години е изразил готовността си пред кмета Софиянски и пред Софийската община да им предостави проекти за свои скулптури. В градините стоят тъжни, умислени фигури. Не искам да обиждам авторите им, но е време да виждаме нещо, което радва окото, казва Лекарски. Веднага му обяснявам, че тези фигури едвам са оцелели от набезите на българските хуни. През последното десетилетие изчезнаха доста скулптурни фигури, а даже и цели групи, които стояха на открито и които няма кой да ги охранява, особено нощем. Андрей Лекарски обаче не е съгласен с мен. Навсякъде по света има крадци и вандали. И ми дава пример. Преди няколко години той изложил огромна скулптура на централния площад в Нанси. Над 100 000 души минавали покрай нея, докосвали я, обсъждали я. Тя възбудила голям интерес. Една сутрин старинният бароков площад осъмнал с попроменена скулптура: от дланта на фигурата стърчал само средният пръст, протегнат точно пред прозорците на кмета. На няколко пъти Лекарски възстановявал останалите пръсти и на няколко пъти ги чупели, въпреки че фалангите тежат по 30 килограма. Французите обаче са хора с чувство за хумор. Въпреки това произшествие кметът на Нанси му връчил ордена на града и го обявил за негов почетен гражданин.А иначе - пазарът на изкуство в Париж е голям. Но Андрей Лекарски се е ориентирал не само към достатъчно престижни, но и към тузарски галерии. И все още продължава да търси търговеца, който може да го представлява. Работи с известната Карпантие в Латинския квартал. В тази галерия излага и най-известният руски скулптор и художник зад граница Шемякин, който живее в Ню Йорк.Отстрани погледнато, всичко при Андрей Лекарски изглежда розово. Идва в Париж през 1962 година. На собствени разноски и с помощта на роднини по майчина линия. Успява да запише живопис в Париж, след като вече е изкарал една година в Художествената академия в София. Ако кажа, че беше лесно, ще излъжа. Минал съм през всички перипетии, които сякаш са отредени за източноевропейските студенти, пристигащи в чужд град. Следвах и работех. Доста хора се отказват в такива моменти.Анди е широко скроен човек. Но и доста прагматичен. Разбира се, имах своите притеснения, че трябва да мога да си изкарвам хляба и по друг начин. Затова успоредно завърших двегодишно училище за кинорежисура - просто като резервен вариант. Много от неговите колеги от курса сега са известни режисьори в киното, други работят в телевизията. А художникът Андрей Лекарски съжалява и до ден днешен, че не е станал кинорежисьор, защото тази работа със сигурност щяла да му доставя огромно удоволствие.Днес, когато се връща назад в спомените си, той споделя колко толерантни са били неговите родители към желанието му да стане художник. Родителското виждане е едно, а животът налага съвсем друго. Всички родители искат децата им да учат, да имат занаят. Но хората около мен всекидневно сменят професиите си. Сестра ми, която е архитект, трябваше да отвори магазин за мода в годините, когато нямаше работа по специалността й. Много често случайността ни налага да се занимаваме с неща, за които не сме и мислили.Аз съм щастливо изключение, защото моите родители ме насочиха към това, което съм в момента, насърчаваха ме, че съм добър рисувач. Но аз лично не бих насърчавал никого, най-вече дъщерите си, да изберат творческа професия. Животът на един творец е много сложна химия. Ако моите родители знаеха колко е труден този път, и те нямаше да го желаят. Съветвам родителите добре да си помислят, преди да изпратят децата си в Художествената академия.Андрей Лекарски не храни никакви илюзии по отношение на изкуството като бизнес. В соцвремената това е била престижна професия, има и доста богати хора в творческите среди. Лично на мен ми се струваше ужасно пътят ми да бъде предначертан от Съюза на художниците и затова заминах, за да направя самостоятелна творческа кариера. Сега обаче всички са наясно, че пазарът на изкуство може да се развива само в едно богато общество.Съжалява ли, че дъщерите му не са тръгнали по неговия път? И двете са много красиви, но не можаха да станат научни сътрудници и компютърни специалисти. Със съпругата ми много искахме да ги насочим към нещо такова, но станаха манекенки, и то с доста голям успех. Щастлив съм, че те са щастливи и от все сърце се надявам да им върви в тази специална и много трудна професия.След толкова десетилетия, преживени в един от най-космополитните градове на света, Анди се смята за част от него. Смее се на стремежа на българите да влязат в Европа, защото според него тази борба ни ограничава. Убеден е, че хората са еднакви навсякъде и че сме биологични същества с малки разлики в традициите. За него глобализацията е част от унифицирането, което върви с твърди стъпки. Пазарният механизъм, който е универсалното средство за развитие на едно общество, владее и регулира всичко. Един и същ стил на живот очаква целия свят. Рано или късно това е бъдещето на планетата. И най-малкият етнос ще намери място в тази сграда. Малките нации не бива да се страхуват, че ще се разлеят и ще изчезнат в голямата схема, убеден е творецът.

Четете още

Банкеръ Daily

Борисов: Карат поршета, а ми протестират за винетките

Премиерът призова големите градове да вдигнат местните данъци и такси, за да разтоварят бюджета. Още »
Банкеръ Daily

България вече е по-бедна от Македония и Босна

Страната ни изпада във втората категория държави по степен на разпространение на недохранването сред населението. Още »
Банкеръ Weekly

Закон връща у нас дълговото робство

Дава се възможност на синдиците на всяка банка в несъстоятелност сега или в бъдеще автоматично да предявяват претенции към трети, четвърти, пети и неясно още колко по... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във