Банкеръ Weekly

Съдби

Андрей Желязков: ПАДНЕШ ЛИ ОТ КОРАБА, ЗАБРАВЯТ ТЕ

От близо година легендарният нападател на Славия, бивш технически директор на Левски и главен мениджър на Локомотив(София) Андрей Желязков - Жужо, е безработен и името му слезе от вестникарските страници. Заедно с него изчезнаха и остроумните му забележки към противниковите президенти, към рефери и състезатели, които забавляваха спортните фенове. Едва ли друг би се сетил да каже, че футболистите виждат по три-четири топки на терена, тъй като по цели нощи ходели из дискотеките. Или че националът Христо Йовов не играл добре, защото не можел да спи от срам заради слабата си форма.С абдикирането на Желязков футболното първенство на страната загуби от колорита си, а и намаляха хората, които са в състояние да продават българските таланти в силни чуждестранни отбори. Развитието на процесите в нашия футбол показват, че той все още си остава най-добрият посредник, след като за по-малко от десет години успя да вкара в Левски и Локомотив повече от 16 млн. лв. чрез трансферите на Станимир Стоилов, Цанко Цветанов, Златко Янков, Петър Михтарски, Даниел Боримиров, Илиян Илиев, Мариан Христов и Георги Пеев. Срещу това конкурентите му общо могат да противопоставят успешните сделки с Мартин Петров, Стилян Петров, Милен Петков, Димитър Бербатов, Светослав Тодоров, Радостин Кишишев, Красимир Чомаков и Петър Жабов. Най-странно от всичко е, че вече година никой клубен президент или ръководител от БФС не се сеща да се възползва отново от услугите на Желязков. Или не желае. Което е още едно доказателство, че националният ни футбол се развива по свои мистериозни закони, неразбираеми за зрителите и останалия свят. Очевидно проблемът, който държи и може би ще държи още дълго Жужо извън играта, се нарича професионално самочувствие. Защото вярата в собствените способности, различното мнение, гордостта... в никакъв случай не са най-толерираните добродетели в българската футболна джунгла. Още като играч наблюдавах как е организирана работата в Холандия, Белгия, Франция - разказва Желязков.- Хората там са го измислили - най-добри са простите схеми. Властта трябва да е в ръцете на трима души. Президентът определя с какви средства се разполага и каква селекция може да се прави. След това на преден план излиза мениджърът. Той разпределя средствата и избира треньора, като двамата решават какви футболисти са необходими. Ако не се спазва тази структура, тимът просто спира да се развива. Управителните съвети са важни, но основната отговорност трябва да се носи от тримата. В България подходът на президентите обаче е друг - виж там, селекционирайте и тренирайте футболистите, а пък ние ще решаваме какви да са резултатите. Спортни журналисти потвърждават, че големият проблем на Желязков е привързаността му към реда и ясните отговорности. Някои дори са склонни да стигнат и по-далеч. За тях Желязков е осъден да бъде бялата врана, след като със затворения си немски характер може да докара известния специалист Ото Рехагел в София, но трудно мели брашно с българските футболни люде - страстни почитатели на пищните трапези и шумните компании. За репортерите Жужо бе символ и на потайността. Лаконичните му и многозначни отговори често сгъстяваха мъглата, вместо да я разсеят. Част от вестниците демонстрираха симпатии към него, други открито го мразеха, но и едните, и другите не отричаха качествата му да върти на пръста си футболен клуб. Като дете Андрей Желязков тренира и вкарва голове за Марица-изток. Осемнадесетгодишен преминава при юношите на Берое и след година е привлечен в мъжкия тим. В началото на 70-те отборът на Берое беше много силен - като казвам много, значи наистина много - спомня си той. - Трудно ми бе да вляза в основния състав и затова предпочетох да се върна в Марица-изток, където можех да играя редовно. Така останах още няколко месеца във В група. Вкарвах често и вероятно с това съм направил впечатление на един голям славист, който често идваше да ме гледа - Иван Савов, лека му пръст. Той и треньорът Христо Артъчки ме препоръчаха на белите. За мое щастие точно по същото време Славия и Локомотив се разделяха, след като няколко години бяха обединени като ЖСК-Славия. Славия имаше нужда от играчи, а треньорите явно са видели нещо добро в играта ми. В ония години Левски и ЦСКА бяха само в мечтите ми.През втората половина на 70-те и началото на 80-те години под ръководството на треньорите Атанас Пържелов и Христо Младенов отборът от Овча купел се представи отлично. В състава, освен Жужо, са играчи като Чавдар Цветков, Атанас Александров... Поне три години бяхме най-добри, но не можахме да станем шампиони по най-различни причини - подчертава нападателят. - Играех редовно и в националния отбор, а със Славия направих и доста добра серия в турнира за купата на УЕФА.След този златен период идва и предложението от холандския гранд Фейенорд. Няколко месеца преди Желязков да акостира в Ротердам, за чужбина заминава нападателят на Берое Петко Петков. Той е първият футболист от епохата на социализма, на когото е разрешено да премине в силен европейски клуб - Аустрия, Виена.Петко имаше няколко по-добри оферти преди Аустрия, но дълго време го спираха - споделя бившият национал.- В крайна сметка трансферът стана, когато Петко вече бе 33-34-годишен. После аз и Чавдар Цветков го последвахме. Лично за себе си бях много доволен. Хванах последния влак, тъй като вече бях 29-годишен.Желязков е преотстъпен в Холандия за три години и за сумата от 500 хиляди марки. Във Фейенорд го очакват звезди като Бени Вайнщекер, капитан на холандския национален тим, Иван Нилсен, капитан на първия тим на Дания, Йохан Кройф, Рууд Гулит, няколко вицешампионии с Холандия от световното първенство в Аржентина... Първото ми състезание с Фейнорд бе в Милано по време на турнир между всички носители на Междуконтиненталната купа. Бях все още на проби, а попаднах в обстановка, която бе близо до приказките. Около мен бе пълно със знаменитости. Чувствах се доста притеснен да бъда на една маса с Рууд Крол, Ван Ханегем, но непрекъснато си повтарях, че няма връщане назад. Одобриха ме и оттам тръгнах за Холандия.През 1984 г. Фейнорд става шампион и носител на купата на страната. Година по-късно Желязков преминава във френския Страсбург, после играе с националния ни отбор на световното първенство в Мексико, а след това подписва последния се задграничен контракт с белгийския Беершот, Антверпен.В Антверпен имаше още един отбор, който носеше името на града. - През 1989 г. той отстрани Левски. Първият ми сезон бе доста успешен, но през втория имах проблеми с един съдия. Заради червен картон ми наложиха дълго наказание, впоследствие го намалиха до пет месеца, но аз вече бях изгубил мотивация. Прибрах се в България, поиграх малко в Славия и някъде в началото на 1989 г. спрях да се състезавам.Следва времето на Андрей Желязков като мениджър. И то на най-вулканичното възможно място - софийския Левски. Отборът току-що е сменил президента и управлението е поето от бившия вратар на сините Томас Лафчис. Клубът трудно излиза от дългата криза след преструктурирането му от социалистически спортен колос в частно самоиздържащо се дружество. Месеци преди постъпването на Жужо Левски е записал една от най-срамните страници в историята си със загубата в турнира за купата на страната от Миньор (Бухово). С Томас се познавахме още от Белгия. Той играеше в Антверпен - обяснява Желязков. - Бяхме се срещали още там, а после в София ритахме заедно на Герена. След един мач поиска да говорим и ми предложи да стана мениджър на тима. Беше естествено да приема, кой може да откаже на Левски или ЦСКА? Казах му моите изисквания, той ги прие и започнахме. В Левски останах около седем години. Лично аз съм доволен от работата си и няма от какво да се срамувам. Оставих тима с перспективни играчи и без задължения. Вярно, нямаше и плюсове, но това е нормално за отбор, чиято годишна издръжка е около три милиона марки. Достатъчно говори и фактът, че и досега в отбора играят някои от привлечените тогава футболисти. През 1998 г. футболна България дълго следи и се вълнува от разрива между двете основни фигури в Левски. И до днес не е напълно известна истинската причина за охладняването на взаимоотношенията им. Такива неща са нормални в България - смята Желязков. - С годините хората си омръзват. Няма вечно приятелство, особено във футбола. Усетих, че Томас се отчуждава от мен. Получиха се недоразумения, различия в становищата. Мисля, че той се довери на други. При някои от последните решения, докато все още бях в клуба, останах настрана и фактически бях изолиран. Почувствах, че съм излишен. Практиката бе аз да избирам треньора, но тя бе прекъсната с назначаването на руснака Вячеслав Грозни. Подмяташе се, че са ме изгонили. А всъщност договорът ми свърши и нямах какво повече да правя в Левски. Оттогава не съм разговарял с Томас и той не ме е търсил. Струва ми се, че съжалява за това, което направи, но не сме говорили. Няколко месеца по-късно и Лафчис напуска сините, като продава своите 40% от акционерното дружество на МобилТел. Желязков акостира на столичния стадион Локомотив пак като главен селекционер. Поне за такъв бях назначен, макар че през цялото време така и не разбрах точно какви функции имам - усмихва се той. - Веднага след напускането на Левски президентът на Локомотив Николай Гигов ме потърси и ми предложи да работим заедно. По същото време бях получил и покана да стана директор на националните отбори, но вече му бях дал дума. Отидох много амбициран да докажа, че мога да се справя и извън Левски. Треньор беше Георги Василев, с които вече имахме добри резултати, и знаех, че пак ще имаме. Договорът ни бе за две години и половина. Нещата тръгнаха, младите започнаха да се обиграват. Срещу нас обаче застанаха много хора. Василев се отказа и замина за Германия. Аз останах до края на договора си, но не съм взел нито едно решение сам. Имаше например моменти, в които сменят треньора, а аз научавам за това от вестниците. В Локомотив това е нормално. Първоначално Гигов ми бе обещал цялата спортно-техническа власт. Впоследствие се оказа, че при железничарите всичко се променя през минута. На Гигов лесно му влизат под кожата. Предполагам, че той очакваше от мен някой силен трансфер. И аз това съм го свършил с продажбата на Георги Пеев. Този трансфер ще остане в историята, макар някои да се опитват да си припишат заслугата само защото са присъствали на преговорите.Сега Жужо ходи по мачове и наблюдава млади таланти. В типичния си стил казва, че не вижда нищо обидно в това и че обича да гледа млади футболисти. Най-много го е впечатлил двубой между надеждите на ЦСКА и Локомотив 101 през есента на миналата година. Според него, в България все още се раждат таланти и има много смисъл те да бъдат търсени и откривани. Нямам никакъв друг бизнес и не се занимавам със странични неща - признава той. - Ежедневно спортувам поне по два часа - футбол, кросове. Оказа се, че почти нямам приятели. В последно време много се разочаровах от всички, които смятах за такива. Виждам се с познати, с които пия кафе и обсъждаме футболни въпроси. По телефонните обаждания оценявам, че имаш близки само когато си на върха. Паднеш ли от кораба, забравят те.Андрей Желязков допълва, че през следващия сезон вероятно отново ще се върне във футбола: Но в никакъв случай това няма да стане на всяка цена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във