Банкеръ Weekly

Съдби

Анастас Константинов: ДАЛ СЪМ СЕ КУРБАН НА ИЗКУСТВОТО

За художника Анастас Константинов е известено, че е затворен в себе си и трудно достъпен за общуване. Анастас живее в своята неприлично просторна и светла галерия-дом в Стария Пловдив и общува безсловесно с Бог. С четка, ръка и платно. Направил е най-голямата лична, а не частна галерия в страната и се гордее с това. Както и с картините си, които са част от държавни и частни колекции по целия свят. Константинов е най-скъпо продаваният наш живописец навън. Може би защото в платната му няма национална затвореност и нихилизъм, нито тон от сивото на всекидневието. Художникът обаче избягва да говори за пари и цени. Няма човек на земята без недостатъци. Само Христос е съвършенство - бог в човешко тяло - подчертава Атанас Константинов. - На нас, земните, ни е даден духът, за да гоним тавана на човешките възможности към божественото. Всеки един на земята греши. Знам какво не съм - един художник не е политик, философ, педагог, моралист, критик.Аз си знам недостатъците, но чуждите не осъждам. Най-големият ми е, че съм затворен в себе си - много трудно допускам хората. Разочарованията ми в живота са ме направили такъв. Необщителността обаче запазва чувствителността ми. А тя е инструмент за работа, а не боите и четката, както мислят мнозина. Иначе всеки влиза в душата ти, изтръсква си калта от обувките и гледа какво ще се случи. Изкуството е начин на живот, а аз съм се дал курбан на изкуството. Това е все едно да залагаш на едно-единствено число цял живот - не на дузини, не на колоди. И все да се надяваш, че то ще ти се падне. А когато ти се случи това чудо, трябва да го дариш на хората.Анастас Константинов е един от най-интересните съвременни български художници. Венцехвален от едни, недолюбван от други, обект на завист на трети. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия в София, държавни художествени галерии в Пловдив, Добрич, Плевен, Бургас, Велико Търново, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, на частни колекции в Германия, Холандия, Англия, Финландия, Швейцария, Полша, Испания, Израел, Гърция, САЩ, Япония, Малта, Франция.Константинов е човек на предизвикателствата. Почти две десетилетия излиза пред публика и всеки път я изненадва. В края на отминалата година галерия Витоша за първи път отвори вратите си за самостоятелна изложба и на трите си етажа. А художникът насели цялото пространство със соя необичаен живописен свят - 82 творби, рисувани от 1999 до 2001 г. и непоказвани досега в България. Моето творчество е свидетелство за духа и представлява мост към истината. Успехът ми в изкуството се дължи на това, че винаги съм се интересувал повече от булката, отколкото от зестрата - категоричен е Константинов. Вдъхновението и магията на мига, който никога не изпуска, го превръщат в зограф, надминал редица от останалите.Колкото до личната си галерия в Пловдив, в Стария град, казва: Създадох я за слава на онзи, който винаги е до мен и който никога не ме изоставя. Голямото изпитание е за голяма награда и надеждата е силна, когато е подкрепена с вяра и любов.Идеята възниква от инцидент в чужбина. През 80-те години подписва договор с галерия в Белгия, собственост на брата на Елиас Канети - Феликс. В самолета се засича с двама българи, представители на ВТО Хемус - шеф с неговата секретарка, тръгнали да го представляват. Докато разтоварват касите с картини, художникът се натъква на три от тях, които по същото време трябвало да бъдат в Лондон. Шефът и секретарката му уговорили предварително покупката им по 3500 щ. долара всяка. Анастас толкова се ядосва, че вдига скандал до небесата. След като му минава, решил, че докато не направи собствена галерия, винаги ще зависи от такива хора.Галерия Анастас е на пет етажа с разгъната площ около 300 кв. м, което позволява да се експонират от 80 до 100 платна. Скалистият терен му дава възможност за невероятни игри с формите и размерите на различните етажи - нишите, тунела под земята и комуникациите. Анастас с гордост казва, че всичко това прави галерията му уникална.Старият град е мястото, което го зарежда. Строежът на галерията постоянно се е наблюдавал от археолози. На 150 м от нея е намерено тракийско светилище със скулптурирани мъжка и женска фигури, изсечени в скалата. Крепостната стена, която е непосредствено срещу входа й, напомня за тези древни времена, за безброй битки и наслагване на културните традиции, което допринася за мистичната атмосфера на Стария град. При изкопните работи е намерена римска надгробна стена на известния тракийски поет Максимус от Апамея, която е експонирана в най-долния етаж. В галерията са идвали световноизвестната оперна прима Райна Кабаиванска, бившият министър-председателят Иван Костов, министърът на туризма на Швеция, импресариото на най-скъпия жив европейски художник - 78-годишният Антонио Тапиес, царица Маргарита и княгиня Калина...Анастас Константинов е бил по целия свят заедно със свои изложби. Но не би сменил Стария Пловдив с нито едно място в Европа или по света. Може би само Рим има излъчването на Пловдив. Или Малта... Берлин е прекалено индустриализиран, Хамбург - прекалено лъскав. Швейцария не е за художник, а за замогнал се еснаф. Харесвам мистичните места - в Родопите, в местността Щута, има светилище на Дионисий, на нос Калиакра също имам любимо място. В края на краищата аз съм източен художник. Ние, българите, носим мистика и предопределеност - споделя Анастас. Неслучайно известен немски критик говори за магически експресионизъм на Константинов.Харесвам чувствени и красиви хора. Няма нищо по-ужасяващо от едно самодоволно прасе, споделя творецът. Като става дума за прасета, веднага си спомня за разгромената му изложба през 80-те години - експозицията му Двери на светлината в Пловдив е принудително закрита по настояване на градския комитет на БКП. Малко след това прави цикъла Червените прасета.Атанас Константинов така и не се вписва към определена школа и течение. Трудно е всяка една картина да не прилича на другите. Бивши народни художници тиражират едно и също парче 30 години. И веднага се открива разликата между картина, правена с вдъхновение, и картина, правена с майсторлък, твърди зографът. И допълва: Много е хубаво да си художник. Като рисуваш, ти е хубаво, като не рисуваш, пак ти е хубаво. Огромна свобода и радост от живота - това е големият майстор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във