Банкеръ Weekly

Съдби

АМЕРИКАНСКИЯТ ВРАГ РОКФЕЛЕР

Неотдавна руското министерство на правосъдието обяви, че на 20 декември основната част от ЮКОС - компанията Юганскнефтегаз, ще бъде продадена. С това империята на доскоро най-могъщия руски производител на нефт Михаил Ходорковски окончателно ще се разпадне. Впрочем историята показва, че подобни събития вече са се случвали. И то не къде да е , а в САЩ. В началото на ХХ век Джон Рокфелер контролирал 90% от американския нефтен отрасъл, а властта му можела да съперничи на властта на Конгреса. През 1911 г. по решение на съда бизнесът на Рокфелер бил разделен на 38 независими компании, от които той не контролирал нито една. А с остатъците от състоянието му - 150 млрд. щ. долара по сегашни цени - потомците му продължават да живеят щастливо и богато. Преди смъртта си през май 1937 г., докато бъбрел с приятеля си Хенри Форд, 89-годишният Джон Дейвис Рокфелер му определил на шега среща в рая. Форд се подсмихнал и отговорил, че точно там двамата едва ли ще се срещнат. По онова време повечето американци, без да се замислят биха изпратили най-богатия човек на света в ада.Джон Рокфелер се родил на 8 юли 1939 г. в щата Ню Йорк. За възпитанието му се грижела основно майка му - яростна баптистка. Тя и свещеникът от младини ми внушаваха, че трябва да се трудя и да икономисвам - спомнял си по-късно Рокфелер. Заниманията с бизнес били част от семейното възпитание. Още в ранно детство Джон купувал фунт бонбони, разделял ги на малки купчинки и ги продавал с надценка на собствените си сестри. На седем години той продавал отгледаните лично от него пуйки на съседите, а спечелените от това 50 долара дал на заем със 7% годишна лихва.Рокфелер така и не завършил училищеНа 16 години, след като изкарал тримесечни курсове по счетоводство, той започнал да си търси работа в Кливланд, където тогава живеело семейството му. След шестседмични търсения Джон започнал работа като помощник счетоводител в търговската компания Хюит и Татъл (Hewitt and Tuttle). За да не похарчи напразно и един цент, Рокфелер купил с първата си заплата малка счетоводна тетрадка, в която записвал всичките си разходи, и я запазил за цял живот. Джон обаче се стремял да постигне повече. За четири години той успял да спести 800 долара и като взел на заем още1000 долара от баща си, основал заедно с приятеля си Морис Кларк собствена търговска компания. Гражданската война в САЩ през 1961-1865 г. помогнала на новото предприятие да стъпи на краката си. Воюващите страни щедро плащали за необходимите им стоки и двамата партньори им доставяли брашно, свинско месо и сол. Към края на войната в щата Пенсилвания, недалеч от Кливланд, открили нефт и градът се оказал в центъра на истинска нефтена треска. Сондажните инсталации стрували не по-малко от 1000 долара всяка и всекидневно никнели нови нефтопреработващи заводчета. През 1865 г. Рокфелер решил да съсредоточат усилията само върху нефтения бизнес. Кларк обаче бил против. Тогава Джон изкупил дела на приятеля си срещу 72 500 долара и се захванал за работа.Веднага след края на Гражданската война в Съединените щати започнал икономически подем. Потреблението на природен газ и смазочни масла растяло стремително и само след година продажбите на Рокфелеровата компания надхвърлили 2 млн. долара. Липсата на ограничения позволявала на всеки желаещ да преработва нефт, така че твърде скоро на пазара се появили признаци на излишък от нефтопреработвателни мощности. През 1870 г. производството надвишавало три пъти потребностите на пазара. По това време фирмата на Рокфелер вече била достатъчно устойчива финансово, за да спечели от кризата. Ако цените на нефта тръгнат надолу, нищо не може да ни принуди да се откажем от покупките - казвал той. - За разлика от другите, ние трябва да действаме, а не да нервничим, когато пазарът достига дъното. Тъкмо тогава Рокфелер преобразувал фирмата си в акционерното дружество Стандарт Ойл (Standard Oil) и започнал да изкупува предприятията на конкурентите си.Как се печели от кризаКризата се задълбочила и през 1871 г. и дори 32-годишният тогава шеф на най-мощната компания в страната бил разтревожен. Години по-късно той ще разкаже за страховете от онези дни: Беше наложително да се направи нещо, иначе бизнесът щеше да загине. На първо място Рокфелер се постарал да намали транспортните разходи. Залагайки на конкуренцията между железопътните компании, Стандарт Ойл успявал да изтръгне от тях извънредни намаления на тарифите срещу гарантирано натоварване на композициите. Тя първа започнала да превозва нефт в цистерни вместо в дървени бъчви.Рокфелер продължил упорито да изкупува всички интересуващи го предприятия. Ако убеждаването не давало резултат, в ход влизали мръсните номера - Стандарт Ойл например намалявала цените на локалния пазар на конкурента си и го принуждавала да работят на загуба. Или пък Рокфелер успявал да уреди прекратяване на доставките за непокорните преработватели. За целта той използвал подставени фирми, които всъщност били част от групата Стандарт Ойл. Мнозина от преработвателите дори не се досещали, че местните съперници, оказващи натиск върху тях, всъщност са част от разрастващата се империя на Рокфелер.Такива операции се държели в най-строга тайна. Агентите на Стандарт Ойл обменяли с компанията майка шифровани телеграми. Посетителите при шефовете на компанията не трябвало да се виждат един друг. Стандарт Ойл използвала мащабна мрежа за промишлен шпионаж, която събирала сведения за конкурентите и за състоянието на бизнеса. Картотеката на компанията съдържала сведения практически за всеки купувач на нефт в страната, за използването на всеки барел, продаден от независим дилъри, и дори данни за това откъде си купува природния газ всеки бакалин от остров Ман до Калифорния. През 1879 г. завоевателската война фактически завършила. Стандарт Ойл контролирала 90% от нефтопреработвателните мощности в САЩ. Самият Рокфелер посрещнал тази победа без особени емоции - като очевидна неизбежност. Плашило за децатаМрачната външност и твърдите методи на Рокфелер постепенно довели до истинско демонизиране на образа му. Журналистите не го оставяли на мира. Първото журналистическо разследване за дейността на Стандарт Ойл, публикувано в списание Атлантик монели през 1881 г., вдигнало тиража му седем пъти. Магнатът бил обвинен в монополизъм и мръсни методи при поглъщането на конкурентни фирми. Американските майки плашели непослушните деца с Рокфелер. Самият Джон посрещал всички нападки с мълчание. След появата на първите автомобили мнозина прогнозирали краха на Стандарт Ойл. Само в САЩ количеството на автомобилите нараснало от 8 хиляди през 1900 г. до 902 хиляди през 1912 година. Стандарт Ойл обаче компенсирал съкращаването на производството на природен газ чрез увеличеното производство на бензин. А на световния пазар, въпреки всички сътресения, делът на Рокфелер не падал под 70 процента. Купуване на политициСъдебните обвинения в монополизъм, които адвокатите на Стандарт Ойл отбивали, започнали да се допълват с шумни политически нападки. И в края на ХIХ век Рокфелер започнал да купува известни политици.Той притежавал достатъчно пари, за да плаща и на демократите, и на републиканците. През 1901 г. обаче, след убийството на Уилям Мак Кинли, начело на държавата застанал Теодор Рузвелт. Той обявил, че основните му цели са защита на потребителите, социалната справедливост и засилването на контрола върху едрия бизнес. Рузвелт незабавно се нахвърлил върху Стандарт Ойл с рязка критика. В отговор Рокфелер увеличил финансирането на предизборната кампания на Рузвелт през 1904 година.Според разказа на министъра на правосъдието Филандър Нокс, малко след изборите праз 1904 г. той влязъл в кабинета на Рузвелт и чул как президентът диктува писмо с указания парите на Стандарт Ойл да бъдат върнати. Господин президент, но нали парите са вече похарчени? - казал Нокс. - От тях не е останал и цент. - Добре - отговорил Рузвелт. - Въпреки това писмото ще изглежда добре в официалните ни отчети.Личният враг на РузвелтПрез ноември 1906 г. във федералния окръжен съд на Сент Луис започнало разглеждането на иска на администрацията на Рузвелт срещу Стандарт Ойл. В съответствие с антитръстовия закон на Шърман от 1880 г. компанията била обвинена в заговор с цел ограничаване на свободата на търговията. Самият Рузвелт нарекъл директорите на Стандарт Ойл най-големите престъпници на страната. Примката се затягала, но Рокфелер все още не вярвал, че компанията му е в опасност.През същата година федералният съдия наложил на Стандарт Ойл невероятната глоба от 29 млн. долара за прилагането на незаконна система от отстъпки върху цените на нефта и природния газ. Когато момчето куриер се появило с известието от съда, Рокфелер играел голф. Магнатът отворил плика, извадил писмото, прочел го и го прибрал в джоба си. След което нарушил възцарилото се мълчание с въпроса: Е, джентълмени, продължаваме ли? Един от присъстващите не издържал и попитал каква е присъдата. Горната граница на наказанието - отговорил Рокфелер. А след това добавил замислено: Този съдия няма да дочака изплащането на глобата. След което продължил играта. Стандарт Ойл наистина успяла да се пребори за отмяна на присъдата.През 1909 г. обаче съдът все пак удовлетворил иска на правителството и разпоредил разпускането на Стандарт Ойл. Компанията се обърнала към Върховния съд, но след двугодишно разглеждане на протеста той оставил решението без промяна. Към края на 1911 г. Стандарт Ойл престанала да съществува. На нейно място били създадени 38 независими компании. Най-големите сред тях били Джърси Стандарт (Jersey Standart), известна от 1970 г. като Ексон (Exxon), Стандарт Ойл ъф Ню Йорк (Standart Oil Co of New York), преименувана на Мобайл (Mobil), Стандарт Ойл ъф Индиана (Standard Oil of Indiana), преименувана в Амоко (Amoco), Стандарт Ойл ъф Калифорния (Standard Oil of California), преименувана в Шеврон (Chevron) и Континентал Ойл Къмпани (Continental Oil Company), днес КонокоФилипс (ConocoPhillips).Джон Рокфелер запазил свой дял във всяка от тези компании, но никога повече не си възвърнал контрола върху тях. Управлението на американския нефтен отрасъл завинаги преминало в ръцете на наемни мениджъри. Рокфелер реагирал с гробно мълчание на решението на Върховния съд. Много години по-късно, когато внукът му Нелсън поискал да включи интервю с дядо си в дипломната си работа, Джон му отказал. Рокфелер писал на внука си, че не се интересува от обсъждането на Стандарт Ойл с когото и да било, включително и с Нелсън.Състоянието на РокфелерПрез 1917 г. личното състояние на Джон Рокфелер се оценявало от 900 млн. до 1 млрд. долара, което представлявало 2.5% от тогавашния брутен вътрешен продукт на Съединените щати. В съвременен еквивалент Рокфелер притежавал около 150 млрд. долара. И до ден днешен той си остава най-богатият човек в света. Към края живота си освен дяловете във всяка от 32-те дъщери на Стандарт Ойл Рокфелер притежавал 16 железопътни и шест стоманолеярни компании в САЩ, девет банки, шест параходствата, девет фирми за недвижими имоти и три портокалови гори. През 1903 г. владенията на Стандарт Ойл обхващали около 400 предприятия, 90 хил. мили тръбопроводи, 10 хиляди железопътни цистерни, 60 океански танкера, 150 речни парахода. Семейство Рокфелер и до днес се смята за едно от най-богатите в САЩ. На двестате наследници на Джон Рокфелер принадлежи състояние, което се оценява на над шест млрд. долара. Ядрото на съвременната империя на Рокфелер са нефтената компания ЕксонМобил, наследничка на Стандарт Ойл, а също и една от най-големите американски банки Чейс Манхатън Банк (Chase Manhattan Bank). Финансово-промишлените интереси на семейство Рокфелер са представени в цял свят. То оказва значително влияние върху политическия живот в САЩ, върху избора на президент и членовете на Конгреса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във