Банкеръ Weekly

Съдби

АМЕРИКАНСКАТА ИКОНА В РОЗОВА ТЕНИСКА

Те бяха обикновени граждани на страната си, преди изведнъж да се превърнат в герои. Сега репортерите непрекъснато ги преследват, а привържениците им изписват техните имена върху фланелките си. Но ако в мирно време трябва да извършиш нещо необичайно, за да привлечеш вниманието, то по време на война е достатъчно да се окажеш на точното място в точното време. Това направи и Синди Шийхан, майка на загинал в Ирак войник, превръщайки се много бързо в поредната американска икона.Лагерът на фуриитеНа около два и половина километра от оранжевата будка на поста, който прегражда входа на ранчото на президента на САЩ Джордж Буш, непосредствено край пътя е разположен палатков лагер на антивоненни активисти. И винаги когато държавният глава реши да излезе от резиденцията си, активистите незабавно се изсипват на шосето с изобличителни плакати и обидни лозунги. Най-активното ядро са дванайсетина жени с големи шапки, широки поли и тениски (всичките в радикален розов цвят). Това са активистките на Женската асоциация на борците за мир. Обитателите на лагера предявяват към властите едно единствено искане - да говорят очи в очи с президента. Впрочем досега президентският кортеж никога не е спирал, за да се осъществи среща между Буш и розовите фурии. Те обаче не се предават. В свободното от демонстрациите време протестиращите пеят антивоенни песни на импровизирана сцена и редовно организират шествия с плакати непосредствено до границите на ранчото. В сърцето на лагера се намира малката сребриста палатка на идеолога на всичко случващо се - Синди Шийхан. Самата тя обикновено е някъде наблизо и разговаря по мобилния си телефон. Синди никога не се разделя с телефона си, спи на пресекулки, храни се в движение, а през по-голямата част от времето дава интервюта на десетки репортери от цялата страна. Хора от обкръжението й твърдят, че веднъж антивоенната майка разговаряла с журналистите 20 часа без прекъсване. И резултатът е налице - в Америка не остана нито един вестник или телевизионен канал, който да не е публикувал материал за Синди, интервю с нея или цяла статия за влиянието й върху геополитическата обстановка в света. Фаталната разсеяност на БушКакто отбелязва задокеанската преса, цялата тази дандания, чиято цел е да се преустанови безсмислената гибел на американските войници в Ирак, започнала заради безобидния на пръв поглед навик на сегашния президент на САЩ да забравя думи и да обърква имена.Синът на Синди Шийхан - Кейси, 24-годишен специалист от американската армия, загинал през 2004-а по време на една от операциите за прочистване на Багдад. Веднага след това Буш се срещнал с майките на загиналите войници, сред които била и Синди. Президентът изразил дълбоките си съболезнования, но някак си формално. Синди казва, че Буш забравил името на Кейси и съобразително побързал да го нарече любим син, след което не погледнал към неговата снимка. Тогава съсипаната от скръб майка не успяла да каже нищо на държавния глава. Година по-късно тя формулирала всичките си наболели въпроси и на 6 август отишла при Буш в ранчото му, за да изрази все пак личната си обида и протеста си срещу войната в Ирак. Президентът обаче отказал нова среща. Той заявил, че скърби по повод личната й мъка, но не е съгласен с нейните възгледи за изтеглянето на американските войски от Ирак. Тогава Синди решила, че няма да помръдне от мястото си, докато не бъде чута. Така се появила прочутата сребриста палатка пред вратите на президентското ранчо.Много скоро журналистите научават за случващото се. Немалка роля за това изиграва Джо Трипи, който навремето ръководеше предизборната кампания на кандидата за президент от демократите Хауърд Дийн, организирайки онлайн конференция за Синди. В малкото градче Крофърд, разположено близо до резиденцията на Буш, започват да се стичат антивоенни активисти от всички кътчета на Съединените щати, роднини и приятели на загинали в Ирак войници. Някои от тях пристигат направо с палатките си, за да се присъединят към Синди. Не след дълго стотици палатки заобикалят ранчото и разтревожват не на шега съседите на президента на САЩ. Бързо разрастващият се лагер заплашва да се разпростре и върху техните земи. Стига се дори до стрелба във въздуха, представена между другото като сезонен лов на гълъби. Две седмици след началото на обсадата в цяла Америка бяха организирани бдения със свещи в подкрепа на лагера на Кейси. Организаторите съобщиха за стотици хиляди хора излезли на улицата. На следващия ден към лагера на палатковите пацифисти в щата Тексас се присъедини и сенаторът от щата Минесота Беки Лоури. В интерес на истината, видните политици от Демократическата партия избягват да дават изявления за акцията на Шийхан. А сред тези, които коментират дейността й, има и такива, които категорично осъждат антивоенната майка, твърдейки, че е превърнала личната си мъка в повод за истинска политическа спекулация. Малко след като Синди застана на пост край ранчото, съпругът й подаде молба за развод. Неотдавна стана известно и че редом с нейните последователи започват да разполагат свои палатки радикални привърженици на Буш. Техният водач също е баща на загинал в Ирак морски пехотинец. Те заявиха, че застават редом, за да подкрепят своя президент и че ако е необходимо, ще отдадат живота си за свободата на Америка и в целия свят. Но такива дреболии не са в състояние да сломят демократичния порив на организаторката на антивоенните демонстрации Синди Шийхан. Макар че й се наложи да напусне за известно време лагера, защото майка й получи инсулт и бе приета в болница, тя обеща да се върне в сребристата си палатка веднага щом това стане възможно. Още повече че приближава звездният й час - на 3 септември Буш се връща във Вашингтон.Последователите на Синди са замислили истинска финална кулминация на протестите си. Решено е в последния ден на лятото три автобуса с активисти да тръгнат от различни части на страната към Вашингтон. По пътя те ще се обединят с всички желаещи да се включат в Обединеното рали за мир и справедливост. Точно по същото време по пътищата на Америка ще се движи и антивоенният автобус на Джейн Фонда. Трудно е да се предвиди какво ще се случи в американската столица на 24 септември, когато там ще пристигнат противниците на войната.Виетнамското дежа вюКакто отбелязват американските анализатори, основното различие между двете последни американски войни е това, че по времето на Виетнам войниците бяха призовавани на задължителна служба, докато в иракската кампания изцяло се разчита на платена армия. Тоест, синът на Синди Шийхан сам е избрал да участва в сраженията в Ирак, колкото и сега майка му да обяснява, че е бил въведен в заблуждение от лъжите на президента. Но във всичко останало нещата се развиват по твърде сходен начин. И в едната, и в другата война цялото внимание на обществото отначало е съсредоточено върху героите, които се връщат от битката, върху храбрите войници, минали през кървавата месомелачка. Тях ги посрещат до самолетните стълбички (в най-лошия случай в ковчези, покрити с американския флаг), а президентът произнася трогателни речи за жертвите в името на благото на отечеството. Патриотичното самосъзнание расте и в такива моменти повечето американци подкрепят милитаристичните настроения на Белия дом.Когато обаче броят на жертвите надхвърли определена психологическа граница, се появяват съвсем други герои. Те също воюват - но за мир и със собственото си правителство. По правило тогава повечето американци започват да подозират, че нахлуването в чужда държава, за да бъде тя приобщена към ценностите на американската демокрация, е било грешка. Впрочем 33-те процента от населението на САЩ, които сега настояват за извеждане на войските от Ирак, са повече от противниците на войната във Виетнам през 1968-а, когато антивоенните протести достигнаха най-високата си точка.На практика законите, според които Америка чества своите про и анти военни герои, не са се променили през последните 40 години. Колкото повече препятствия трябва да преодоляват тези герои, толкова повече почитатели и известност те придобиват. Например, ако Дейвид Милър не беше осъден през 1965-а на две години затвор, след като изгори повиквателната си заповед, той нямаше да има стотици последователи в цялата страна, които започнаха да се събират на групи и да палят демонстративно злополучните повиквателни. В същото време можем да си представим в какво огромно нищо ще се превърне Обединеното рали за мир и справедливост, ако Буш изведнъж вземе, че се срещне с палатковите активисти, преди да се върне във Вашингтон. Само че, както изтъкват журналистите от президентския пул, Синди играе на сигурно, тъй като Буш няма да отиде при нея. Според тях една от основните слабости на президента е пълната му безпомощност при сблъсъка с рязка критика. Ето защо той грижливо избягва всякакви неприятни срещи и новини. Така че през септември голямото автобусно рали на Синди Шийхан очевидно ще се състои и единственото, което остава да научим, е какви размери ще придобие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във