Банкеръ Weekly

Съдби

АМЕРИКАНЦИТЕ СИ ПОЛУЧИХА ПАТРИОТИЧНИЯ ДОПИНГ

Зимната олимпиада в Солт Лейк Сити е вече в историята, но множеството скандали, които се случиха там, ще отекват още дълго. Особено болезнени дири останаха от /не/разкритията на антидопинговия комитет. Членовете му поработиха доста преди и по време на Игрите, ала проблемът с използването на забранени субстанции не само че не бе решен, а се задълбочи. Действията на комитета в немалко случаи се ръководеха по-скоро от политически, лобистки и чисто търгашески принципи, отколкото от чисто медицински или спортсменски. Ден преди запалването на олимпийския огън изгоря руската скиорка Наталия Баранова, която бе отстранена от всички стартове. Пробата й бе взета не в Солт Лейк Сити, а на състезания в Австрия и показа наличие на забранени вещества в кръвта. По време на Игрите се появи полуофициална информация, че са хванати още осем души от различни държави с подобни прегрешения, но имената им все още не се оповестяват. Очевидно нещо попречи на борците за чистота в спорта да си свършат работата докрай, въпреки заявленията им, че мерките, които са взели, са безпрецедентни. На практика единственото безпрецедентно бе, че всички спортисти подписаха специални документи, потвърждаващи готовността им да се подлагат на допингтестове по всяко време на олимпиадата. Резултатите от тези проверки можеха незабавно да се разгласяват в пресцентровете на игрите и дори по ИНТЕРНЕТ. Информацията обаче се прецеждаше прецизно и само добре дестилирана излиташе във виртуалното пространство, след като старите влъхви от МОК вече бяха дали благословията си. Това се налагаше и в случаите, когато трябваше да бъде замазван поредният гаф на допингченгетата. Пример: вземат те проба от белоруската състезателка по шорттрек Юлия Павлович, откриват допинг, но грешат при анализа и са принудени да анулират резултата. А той е положителен за анаболния стероид нандролон, при това надвишаващ стотици пъти нормата. Спортистката разбира това и не отива на втори допингтест. За да се измъкнат от конфузната ситуация, допингкорифеите мъдро решават, че високата стойност на забраненото вещество се дължи на замърсени хранителни добавки и на манипулация от страна на майка й. Наказват нарушителката с нещо като мъмреме пред строя и - пито-платено. После се наложи цял генерален секретар на МОК - Франсоа Карар, да замива следите от небрежност и безпринципност. За авторитет в прехвалената антидопингова армия имаше специалисти от организаторите на Игрите, от Международния олимпийски комитет, от световните спортни федерации. Но основната тежест падна върху трийсет медицински лица от единствената американска допинглаборатория с акредитация от МОК - на калифорнийския университет UCLA. През тези хора трябваше да минат проби от всички олимпийски медалисти, с което се справиха като количество. Само че въпросът не е за чистотата на пробите, а за обявените резултати от тях. По всеобща неофициална преценка на специалистите надпреварата в Солт Лейк Сити бе най-замърсената откъм допинг. Сега проверяващите се измъкват с бурното развитие на фармакологията. Естествено никой не е и очаквал шефът на допинглабораторията Дон Кетлин да си признае, че допингът-невидимка, както мнозина нарекоха ЕРО - новото поколение на еритропоетина, се изплъзна от колбите като бобслей от улей. Тази субстанция сгъстява кръвта, увеличава количеството на хемоглобина и удесеторява силата на спортиста. От това пострадаха руските ски-бегачки Лариса Лазутина и Олга Данилова, които бяха наказани, но колко други се изплъзнаха? И не стана ли Лазутина жертва заради критиките, които си позволи срещу... допинга? Каква ирония! Анализът на кръвната й проба показа, че нивото на хемоглобина й е 15.8 - с 0.8 повече от допустимото на олимпиада. За състезанията от календара на международната ски-федерация прагът е 16.0. За да стане скандалът пълен, и лекарят на германския отбор Гьорг Хубер застана на страната на руснаците, като обяви, че дипингпробата на Лазутина е отрицателна. С допинг гръмна и тройният шампион в ски-бягането в Солт Лейк Сити - германецът, състезаващ се за Испания, Йохан Мюлег. Олимпийските шефове и тук не се показаха последователни, като го накараха да върне само златото от маратона. Пак скандал за различните аршини! Магията на фармакологията наистина непрекъснато се усъвършенства. Дотолкова, че някои не пропуснаха да отбележат как двайсетгодишната четирикратна олимпийска шампионка от Хърватска Яница Костелич прилича на щангистка и има съмнителни пъпки по лицето. Доказването на тези съмнителни симптоми е трудна работа, но точно в това е и работата на комисията, от която уверяват, че всеки нов допинг си има нов ловец. Същата тази комисия направо се скъса да проверява за кръвен допинг нашата бронзова медалистка от биатлона Ирина Никулчина, а не бе чак толкова настоятелна към някои от призьорите с американско знаме на екипите. Или към прословутите астматици, които използват забранени лекарства, разширяват бронхите на белите си дробове и така издържат на големи натоварвания. За тях антидопинговците си траят, макар да е известно, че със специална формула може да се определи страда ли спортистът от тази болест, или не. В този смисъл Иван Славков бе прав да иронизира колегите си от МОК, като им каза, че това не е олимпиада за инвалиди. В края на краищата всичко бе забулено в забележителното число от няколко хиляди обявени анализа, което трябваше да убеди света, че е направено всичко за най-великата олимпиада. След терористичните атаки на 11 септември миналата година американците имаха нужда от този патриотичен допинг и го получиха.

Facebook logo
Бъдете с нас и във