Банкеръ Weekly

Съдби

АМЕРИКАНЦИТЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ГЛАВНО ОТ ИСТОРИИ ЗА ЦАРЯ И ОТ ДЕЛОТО В ЛИБИЯ

Матю Брънуосър едва ли се вмества в представите на повечето българи за западен журналист. Той е 30-годишен американец, усмихнат и с открит характер. Приел е съдбата на freelancer (журналист на свободна практика), за да разполага с времето си.
Роден и израснал в Сан Франциско - в Северна Калифорния, като малък той пътува, заедно с баща си, навсякъде из Щатите. Завършва колеж в родния си град и се захваща да репортерства за малък провинциален вестник в западните щати. Перспективата цял живот да живее и работи в добре уредената, но за сметка на това и скучна система на йерархично израстване в щатските медии го кара да помисли за изява извън родината. Пристига в Европа, без да познава никой, без да има никакви контакти, но с желание да пише и живее пълноценно.
Дойдох в София с един куфар дрехи и малко листа за писане - спомня си Брънуосър. Когато кацнал на летище София в края на 1995 г., България му се струвала най-интересното място в региона. Първите плахи протести на опозицията, влошаващата се икономическа обстановка и кризата на ценности в българското общество привлекли вниманието му, макар че на тези неща сериозните чуждестранни вестници били готови да отделят малко място на вътрешните си страници. Постепенно започва да пише статии по наболели проблеми на Югоизточна Европа за британските вестници Дейли Телеграф и Сънди Телеграф и за американските Крисчън Сайънс Монитор и Сан Франциско Кроникъл
Колкото и да ви е чудно, в България тогава имаше работа за чужденец с отличен английски език - смее се Брънуосър. Достатъчно било да отиде в редакцията на някой от англоезичните издания в София и да предложи услугите си. Така започнал да сътрудничи на списанието на Евгени Дайнов The Insider (Вътрешен източник) и да работи за седмичника The Sofia Indipendent (Независима София). Неволята го отвела и до Централната банка. Имаше период, когато редактирах в БНБ материалите, които се изпращаха до Международния валутен фонд - обяснява той единствения си допир с банковата сфера в България.
Лека-полека нещата се нареждат и освен че името му става известно сред западните наблюдатели, интересуващи се от България, негови статии и коментари намират отзвук и в столичните медии. В България винаги са ме привличали хората - те са приятелски настроени, готови да помогнат и любопитни за новото - обяснява Брънуосър. Той е доволен, че работата му го е срещнала с толкова много различни българи. В САЩ хората трудно разкриват себе си и не се интересуват ни най-малко какво става извън техния град или щат, твърди американецът.
Въпреки че е журналист, Матю трудно говори за личния си живот. Апартаментът ми е в самия център на София, на една оживена улица близо до площад Славейков, така че съм там, където кипи животът - така Брънуосър обяснява слабия си интерес към развлекателните заведения и кръчми в столицата. Обожава да яде пресни салати и затова предпочита малките заведения, които, както се казва, се намират в съседния двор и са с открита градина и приятна музика. Понякога го дразни обслужването на българските сервитьорки. Досадно е, особено за един чужденец, да ти застанат в ъгъла на масата и да не можеш да си избереш спокойно от менюто или междувременно да си кажеш две думи със сътрапезника - възмущава се Брънуосър.
Той обича да слуша музика на живо, но не е доволен, че повечето от добрите рокбанди по клубовете свирят кавъри на известни английски песни. Това си е направо депресиращо - заявява меломанът. - Съдържателите на тези клубове са решили, че така ще вдигнат посещаемостта - смее се той и добавя, че дори и американските войници, гостуващи в София, си падат по нещо по-различно. Групата, която обича да слуша в Мистър Пънч, е Уикеда, макар и да не разбира всичко от техните песни. Пада си и по българската фолкмузика, дори по чалга понякога. Според него чалгата е весела музика за добра компания. Вдъхновен от насоката на разговора ни, той препоръчва на българите: Всеки трябва да отиде в чалга-клуб БИАД поне веднъж през живота си.
Книгата, която Брънуосър няма да забрави, е разказ за кървавите събития в Руанда преди няколко години. Тя носи странното заглавие: Трябва да ви уведомим, че утре ще бъдете избити с вашето семейство. Авторът Филип Джорджевич е бил кореспондент на американския вестник Ню Йоркър в африканската държава и описва страданията на хората в Руанда по време на военния преврат. Любимите му герои и актьори от филмите са суровите мъже от американското кино, като Харви Кайтел и Робърт де Ниро.
Откакто Брънуосър е в България, страната, според него, се е променила към по-добро. Вие сте се европеизирали дотолкова, че вече почти нищо интересно не се случва у вас - шегува се той и прави уточнението, че избирането на цар Симеон Втори за премиер е журналистическата бомба, която прави изключение. Репортерското му внимание се раздвоява в момента между България и Македония. Обмислям варианта да наема апартамент в Скопие и да се преместя да живея там - колебае се още Брънуосър, ядосвайки се, че повечето сериозни западни медии си имат вече кореспонденти в размирната ни съседка.
За някои чужденци идването в България се изчерпва с летището и центъра на София - така обяснява той нежеланието на западняците да разберат проблемите на страната. Обикаляйки из България обаче, Матю е стигнал до извода, че в столицата животът е съвсем различен от този в малките селища в страната. В София той е свидетел на икономическия кипеж, за разлика от застиналото положение на хората на село.
Брънуосър е изкачил преди няколко дни връх Вихрен в Пирин и още пази неповторимите си впечатления от величествената планина. Не знам къде ме водиха, но там нямаше пътека и ние трябваше да вървим направо през скалите, докато успеем да се качим горе - разказва той за алпинистките си преживявания. Другото му любимо място в България е селцето Камен бряг на Северното Черноморие. Американецът няма търпение да се върне с приятели там. Тайната му надежда е, че ще успее да зърне някой от последните тюлени монаси, които се крият в пещерите около Шабла.
В туристическия гид, който си бях купил в Щатите, преди да пристигна в България, пишеше, че на нос Калиакра можеш да ядеш прясно изпечена риба сред руините на римски крепости, докато под теб се разбива прибоят. А в действителност мястото е още по-красиво, твърди Брънуосър. Първоначалното му недоверие към историческото наследство на малка България прераства, скоро след пристигането му, във възхищение от красивата природа и историческите паметници. Симпатиите към черноморския бряг на север от Калиакра той обяснява така: Там се чувствам точно като по крайбрежието на Северна Калифорния и Сан Франциско. На север във Фриско, както галено нарича родния си град, властвала суровата природа, за разлика от Лос Анджелис, Южна Калифорния, където било топло, забавно и километричните плажове следвали един след друг.
Брънуосър с охота пояснява как американските медии приемат българските събития. Интересната новина в САЩ е тази, която се харесва на редактора. А редакторите си падали по простичките истории, които са лесно смилаеми за публиката. Той дава и пример: Царят печели изборите или Царят става министър-председател - това били статиите, които интригували американския читател. Когато се стигнело до анализирането на събитията или до по-дълбокомислени коментари и прогнози, редакторите задължително вадели голямата ножица и кълцали материала. Победата на Симеон на изборите и това, че той стана премиер, носят много позитивно усещане за публиката в чужбина - коментира Брънуосър и допълва. - Все пак изборът на българите е лишен от рационализъм и логика. Хората не знаят какво ще направи Симеон, но въпреки това му дадоха своето доверие.
Другата и може би единствена новина, поместена в американските вестници дори на челно място, е делото срещу българските медици в Либия. Веднъж дори във Вашингтон Поуст темата на броя бе заплахата българските медици да бъдат осъдени в страната на Кадафи. Това бе свързано обаче с инсинуациите, че присъдите ще са ответен удар заради осъдените либийци за самолетния атентат в Локърби - добавя Брънуосър. - Надявам се да се стигне до намесата на ООН и да се предотврати най-страшното.
Свободата на словото, рекламирана като едно от най-големите постижения на американската демокрация, той шеговито обяснява така: Правото на свободно изразяване на мнението има и ще има винаги в една демократична държава. За жалост то е за този, който притежава медията.
Брънуосър е приятно учуден от това колко много българи четат вестници. В Щатите отдавна масово зяпали само телевизия, и то след вечеря, а сериозните вестници не били на мода. В България има осем национални всекидневника за 8 млн. души. В САЩ често градове с населението на София имат единствено един градски вестник - диви се Матю на популярността на българското печатно слово.
За сънародниците си твърди, че не слизат от колите си, пазаруват за ядене като в навечерието на Трета световна война и често се затварят в собствения си свят на мълчанието. В Америка, въпреки че е велика страна, повечето хора се тъпчат с огромни количества евтина храна и хич не им пука, че са с наднормено тегло - отсича Брънуосър.
На въпроса как би описал средния американец, журналистът отговаря така: В САЩ живеят както най-богатите хора в света, така и едни от най-бедните. Има както бизнесмени, които притежават годишен доход повече, отколкото е българският брутен вътрешен продукт, така и бедняци, живеещи по улиците в нищета, типична единствено за третия свят.
Матю Брънуосър харесва живота си в България. Почти сигурно е, че няма да замени свободата си в София с рутината в Сан Франциско. Единствената възможност това да стане, според неговите думи, е ако новото време превърне страната ни в скучно за работа място. Тогава ще му се наложи да вземе първия самолет за някоя друга гореща точка в региона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във