Банкеръ Weekly

Съдби

Американци си разделиха Нобеловата награда за икономика

Лауреати на Нобеловата награда за икономика за 2011-а станаха двама американски професори - Томас Сарджънт от Нюйоркския университет и Кристофър Симс от Принстън. Учените бяха наградени за изследвания, които са извършили още преди 39-40 години. Но практическите резултати, получени с помощта на моделите, разработени от тях, са сравнително пресни.


Наградата в размер на 10 млн. шведски крони (1.48 млн. долара) беше присъдена за методи, които помагат за проследяването на причинно-следствените връзки в макроикономиката. Двамата американци са работили независимо един от друг, но трудовете им се допълват взаимно. Докато Сарджънт е изучавал системните въздействия върху икономиката, и по-точно държавните, Симс е разглеждал ефектите от временно действащите фактори и реакцията на регулаторите.


Сарджънт изследвал действията на европейските правителства след Втората световна война, когато държавите преодолявали инфлацията, но наред с това да поддържали високи показатели на икономически ръст. Впоследствие обаче стратегията им се променяла в противоположна посока. Сарджънт наблюдавал реакциите на банките, компаниите и индивидите и в единия, и в другия случай. В резултат се получил модел, който описва поведението и очакванията на икономическите субекти от една или друга политика на властите и обратната им взаимовръзка.


Въз основа на тези изследвания Томас Сарджънт формулирал теория, според която върху действията на хората влияят не толкова стъпките на правителствата, а тяхното очакване. Така че ефектът от една или друга стратегия може да се окаже по-различен от това, на което разчитат властите.


На свой ред Симс изучил влиянието на промяната на лихвите на централните банки и стигнал до твърде любопитни изводи. Според неговия модел негативните ефекти от повишаването на лихвите (намаляване на икономическата активност) се проявяват почти веднага, докато положителните резултати, например намаляването на инфлацията, понякога трябва да се чакат в продължение на няколко години. Методът, използван от Симс , е известен под названието векторна автоагресия.


Моделите, създадени от сегашните Нобелови лауреати, не се отнасят към чистата икономика и имат по-скоро приложен характер. Тези методи се използват от много хора, които взимат стопански решения още от 90-те години на ХХ век. Предвид широкото разпространение на идеите на Сарджънт и Симс в реалното управление на икономиката решението на Кралската шведска академия на науките в известен смисъл изглежда закономерно.


При получаването на наградата Кристофър Симс изрази надежда, че методите, които той и Сарджънт са разработили, ще помогнат на световната икономика да излезе и от сегашната задънена улица. Впрочем той подчерта, че не знае конкретни рецепти за оздравяването както на реалния сектор, така и на банковата сфера.


Симс и Сарджънт обаче може скоро да се превърнат в обект на сериозна критика, а прилагането на изследванията им в управлението на икономиката да се превърне в утежняващо обстоятелство. Та нали през последните години регулаторите са се ръководили тъкмо от техните теории? Защо тогава не са успели да прогнозират сегашната световна криза и да смекчат нейните последици?


Трудно е да се каже дали приложният характер на методите на Симс и Сарджънт е бил определящ фактор при присъждането на наградата. По-скоро не, тъй като историята на връчването на икономическата Нобелова премия през последното десетилетие показва, че теоретичните и и емпиричните трудове са награждават в равни пропорции. Във всеки случай решението на академиците беше твърде неочаквано. Експертите предсказваха успех на съвсем други хора - например на американците Робърт Бароу и Пол Ромър, изследващи феномена на икономическия ръст. Още повече че техните трудове биха могли да изглеждат по-актуални в съвременния, обхванат от стагнация свят. Не по-малко перспективна изглеждаше кандидатурата на Мартин Фелдстайн, който изучава държавните пенсионни системи. Но ето че не за пръв път лауреатите се оказаха фигури от втория ешелон на очакванията.


Една от малкото закономерности, които може да се проследят в решенията на Кралската шведска академия през последните години, е доминирането на американската икономическа наука. Лауреати на най-младата от Нобеловите награди (за пръв път е връчена през 1968-а) са станали 40 американци - половината от отличените. Подобно съотношение не се наблюдава в нито един друг научен отрасъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във