Банкеръ Weekly

Съдби

АЛЪН ГРИЙНСПЪН: ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ЗЕЛЕНИТЕ ГУЩЕРИ

Високосната 2004 г. бе едновременно и щедра и пълна с предизвикателства за управителя на Федералния резерв Алън Грийнспън. Макар че нееднократно изразяваше публично опасенията си от огромните дефицити на бюджета и по текущата сметка на САЩ, повелителят на зелените пари бе номиниран от президента Джордж Буш и получи на 19 юни одобрение от Конгреса за нов - пети мандат, на кормилото на щатската централна банка. Щатският долар вече повече от година върви надолу и е поевтинял катастрофално към всичките си основни конкуренти, предизвиквайки съмнения в бъдещето му на световна резервна валута. Това обаче изобщо не се отразява на авторитета на Грийнспън. В средата на декември група влиятелни консерватори дори предложили неофициално на банкера да замени сегашния финансов министър Джон Сноу, съобщи английският финансов всекидневник Файненшъл таймс. Но Грийнспън отхвърлил предложението. Алън Грийнспън става шеф на Федералния резерв и член на борда на директорите на 11 август 1987 г., а на 1 февруари 1992 г. получава пълен 14-годишен мандат за управление на щатската централна банка, който приключва на 31 януари 2006-а. Освен това той е и председател на паричния комитет на Федералния резерв, който определя монетарната политика на страната. Грийнспън успя да запази поста си по време на управлението на четирима президенти - Ронълд Рейгън, Джордж Буш-баща, Бил Клинтън и Джордж Буш-син, като всеки от тях го номинира за глава на най-мощната централна банка в света. Седемдесет и осем годишният банкер е на крачка от рекордапоставен от един от предшествениците му - Уйлям Мартин, назначен за управител на щатската централна банка от Хари Труман и останал на поста си 18 години и девет месеца. Оженил се повторно на 71-годишна възраст, около 44 години след разтрогването на първия му брак, Грийнспън винаги е изненадвал околните. Поклонник е на високите технологии, но предпазливите му, многословни и изпълнени с двусмислие речи винаги трябва да се тълкуват. Републиканец по партийна принадлежност, банкерът винаги се е разбирал по-добре с администрацията на президента Бил Клинтън, отколкото с неговия предшественик - републиканеца Джорд Буш-баща. По всеобщо мнение Грийнспън е просто непоклатим във Вашингтон. Той получи огромен кредит на доверие като един от факторите за икономическия бум в САЩ през 90-те години на ХХ век. По-късно успя да охлади напрежението и да овладее нервите по време на последвалата икономическа рецесия и непосредствено след терористичните атаки на 11 септември 2001-ва. А от средата на тази година поведе битка с надигащата глава инфлация. На пет поредни сбирки паричният комитет на щатската централна банка повишава с по 25 базови точки основната лихва на страната, която от почти най-ниската в историята на САЩ стойност от 1% достигна на 14 декември 2.25 процента. Заради изключителните си постижения при управлението на лихвите Грийнспън е провъзгласен за импресарио на лихвената политика.Друга голяма заслугана банкера е същественото подобрение на връзките на Федералния резерв с Уолстрийт и с търговските кредитни институции. По време на неговото управление щатската централна банка се превърна от каменен сфинкс (или черна кутия, според определенията на някои анализатори), в по-комуникативна структура, която започна да обяснява причините за действията си и да дава оценки на икономическата конюнктура в Съединените щати. Шефът на Федералния резерв обаче има сериозни резерви спрямо огромните дефицити на бюджета и по текущата сметка на САЩ. В реч на 19 ноември той предупреди, че нещата могат да се усложнят в дългосрочен план. Засега, подчерта Грийнспън, по-голямата част от държавния дълг се компенсира чрез продажбите на облигации на азиатските държави, главно Япония и Китай, което се дължи на обстоятелството, че щатският долар е световна резервна валута. Азиатските инвестиции помагат също за балансирането на недостига по текущата сметка. Но чуждестранните инвеститори стават неспокойни и започват да влагат по-малко средства в деноминираните в щатска валута активи, което може да се превърне в трайна тенденция, ако слабостта на долара продължи да подяжда стойността на тези инвестиции. Най-голямото признаниеза банкера дойде в средата на декември, когато републиканци, съмняващи с в личните качества на финансовия министър Джон Сноу, предложиха на Грийнспън да заеме мястото му. Причината е твърдото убеждение на управляващите, че той може да работи и е необходим във всички възлови финансови области. Грийнспън не бърза, изказва се умерено и дипломатично и пипа с твърда ръка. Освен това засега успява да удържи управлението на падащия долар и да убеди финансовите пазари, че то е здравословно и може да се овладее. Банкерът защитава данъчната реформа, предложена от Буш, и би могъл да организира силите (ако все още в САЩ са останали такива), които се борят за ограничение на разходите, като насочи дискусиите по темата извън спорната и непълна теория на вицепрезидента Дик Чейни: Рейгън е доказал, че дефицитите нямат значение. Грийнспън е и най-подходящият човек за защита на промените в системата за социално осигуряване от политическата демагогия и икономическата некомпетентност. От една страна, той има огромен стаж като държавен чиновник и като политик. От друга, в периода 1981-1983 г. е бил председател на Националната комисия за реформиране на системата за социално осигуряване и познава отлично материята. Което го прави идеален финансов министър. Въпреки всички суперлативи обаче престижното щатско финансово издание Световни финанси (Global Finance) писа едва С на шефа на Федералния резерв в последната си класация. В октомврийския му брой са класирани над 30 управители на централни банки в света, оценени с А (максимален рейтинг), В, С и D (минимален). Все пак, за успокоение на Грийнспън, неговият най-голям конкурент - шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, получи В-.КАРЕГрийнспън е роден на 6 март 1926 г. в Ню Йорк. Получава бакалавърска степен по икономика през 1948 г., през 1950-а става магистър по икономика, а през 1977-а защитава докторат, като всичките му титли са от университета в Ню Йорк. От 1954 до 1974 г. и от 1977 до 1987 г. е управител и директор на нюйоркската консултантска фирма по икономика Таунсенд-Грийнспън (Townsend-Greenspan Co.). От 1974 до 1977 г. е председател на президентския съвет на икономическите съветници по времето на президента Джералд Форд. От 1981 до 1983-а е председател на Националната комисия за реформиране на системата за социално осигуряване. Грийнспън е работил също като член на съвета на консултантите по икономическата политика на президента Ронълд Рейгън и като консултант на Бюджетната служба на Конгреса. Преди да стане член на борда на Федералния резерв през 1987 г., Алън Грийнспън е бил корпоративен директор в щатската алуминиева групировка Алкоа (Aluminum Company of America - Alcoa), в компаниите Автоматична обработка на данни (Automatic Data Processing), Кепитъл ситис/Ей Би Си (Capital Cities/ABC) и Дженеръл фудс (General Foods), в инвестиционната банка Джей Пи Моргън (J.P. Morgan Co.), в дружеството за доверително управление Моргън герънти тръст къмпани ъф Ню Йорк (Morgan Guaranty Trust Company of New York), както и в групировките Мобил корпорейшън (Mobil Corporation) и Питсън къмпани (The Pittston Company). Заемал е и ред други постове извън корпоративния бранш, включително директор в Института по международна икономика, член на надзорния съвет на Института Хувър в Станфордския университет и заместник-управител и попечител на Икономическия клуб на Ню Йорк. Банкерът е служил и като управител на Конгреса на бизнес икономистите, директор и член на Националната асоциация на бизнес икономистите и директор на Националния клуб на икономистите. Грийнспън е носител на почетни степени от университетите в Харвард, Йейл, Пенсилвания, Льовен (Белгия), Нотр Дам, Уейк Форест и Колгейт. Сред другите му отличия са наградата (през 1976 г.) на името на Томас Джеферсън за най-добре свършена обществена работа от избрано или назначено длъжностно лице, която се връчва от Американския институт за обществени услуги, Кръстът на почетния легион на Франция (2000 г.), почетен рицар на Британската империя (2002 година). Банкерът е и първият носител на Медала на Джералд Форд за забележителна държавна служба, който получава през 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във