Банкеръ Weekly

Съдби

АЛТЕРНАТИВАТА НА ПРОФЕСОР ОРБЕЦОВА

За човечеството би било прекрасно, ако Изтокът и Западът се обединят и споделят своите познания. Особено за получаване на лекарства мнозина вече съчетават древните формули на Изтока с висшите технологии на Запада. Това е една от причините да използвам в практиката си точно тези създадени от природата средства...Вярвам, че човекът е само една интегрална частица от Космоса, хармонизирана с него. Като учен патобиохимик съм се убедила, че отделната клетка е един истински микрокосмос, в която са заложени същите основни закономерности, валидни и в макрокосмоса. Моделът просто се повтаря на различни нива, затова тези закономерности са универсални и в това е най-голямото величие на живота. А онова, което прави човека безсмъртен, е неговият дух.Тези думи са на професор Връбка Орбецова, специалист по алтернативна медицина с международна известност. Навремето искала да следва китайска филология или журналистика и може би именно във вродената й нагласа към изящното слово, изкуството и философията се крие част от обяснението за днешната й отдаденост на пациентите си. От ранни зори пред кабинета й чакат мъже и жени, дошли от цялата страна. За нея всеки от тях е уникален и неповторим. Тази жена, чиито научни открития и разностранни изследвания и до днес остават някак в сянката на амбициозната, войнстваща посредственост, някога изпитвала истински ужас от дисекции на трупове и опити с плъхове. За мене това беше първият огромен стрес - да видиш обратната страна на живота, смъртта. Но има и още нещо. Тя е от онази рядка порода хора, чиито първичен порив, още преди разумът да задейства, е да се притекат на помощ на изпадналия в беда. И ако народът е казал, че учител, поп и лекар се става по призвание, явно е имал предвид личности като нея. Защото проф. Орбецова има дарбата - а може би и нещастието? - да съпреживява чуждото страдание. Това е двуостър нож, който често пъти се обръща срещу нея. Но това е и единствената алтернатива, която тя може да предложи срещу днешното бездуховно време. Странно ли е тогава, че още като ученичка в родната си Бяла Слатина публикува стихове, разкази, дори пиеси и играе в самодейни театри? В крайна сметка решението й да запише медицина било чисто емоционално. Тогава наричали медицината буржоазна професия. После разбрах колко е буржоазна, обяснява тя. Напук на всичко завършва с пълно отличие. Предлагат й разпределение в София, но отказва - вече е обещала на съгражданите си, че ще работи за тях. Днес жената с посребрени коси и с умни, добри и малко уморени очи говори спокойно за своите битки по пътя, както нарича безкрайните си перипетии като учен и общественик. Постепенно спомените я завладяват и тя сякаш забравя за пациентите пред вратата на кабинета й. Онези първи дни в белослатинската болница оставят в нея отпечатък за цял живот. Току-що напуснала студентската скамейка, Орбецова става консултант на околията по детски болести. Денем работи, нощем учи, гледа и бебе. Но има късмет да попадне в много добър лекарски колектив. Дори става ударник на комунистическия труд. Щяха да ме накажат, че не съм си дала снимката навреме. Сложиха я на алеята. И една баба, като застанала пред снимката ми, сложила й цветенца, плаче и нарежда: Мамо, толкова си младичка, как можа пък точно теб господ да те прибере... Мислела си, че съм умряла.Какво значи мизерия вижда в циганската махала. Нощем наум пишела писма ту до Цола Драгойчева, ту до някой друг големец. Явно толкова се бях вживяла, та циганите искаха да ме правят техен кмет. И когато дойде 1990-а, те гласуваха за мене. Тези хора, които имат толкова пороци, имат благородна, благодарна памет, затова си ги обичам и смятам, че трябва наистина да им се помогне. Нямаше място, където да отида, без да ме посети някой от вече порасналите ми пациенти. Същата година проф. Орбецова е избрана за депутат във Великото народно събрание от Белослатинския край. Първият й досег с науката е защитата на аспирантура в едно абсолютно ново направление за България - патобиохимията. Печели конкурс в Катедрата по клинична лаборатория към ИСУЛ за тема, която е суперактуална и досега - т.нар. експериментален диабет. Годината е 1969-а. По онова време к.м.н. Орбецова едва ли е подозирала какъв дълъг и труден път я чака. По ирония на съдбата остава без работа, но после попада - в научната група по хипертония към БАН с ръководител акад. Алекси Пухлев. Специализира в Москва и Ленинград - в Националния център по кардиология и Института по експериментална медицина. И на двете места я впечатлява жаждата за научни открития на колегите й. Сигурно и самата им държавна система е поставяла такива изисквания, но руснаците наистина са други хора - по цели денонощия сме прекарвали в лабораториите. Когато им изложих вижданията си, веднага ми предложиха да започна докторска дисертация. Там Орбецова се изправя срещу друго авангардно предизвикателство - да изследва специалните места в клетката, рецепторите, които контролират вноса и износа на вещества в нея.Връща се в България с амбицията да направи нещо наистина значимо. Работи върху експерименталната атеросклероза, като използва японски щам на генетична хипертония. Заедно с руснаци работи и върху регулацията на холестеролната обмяна. Доказва, че високото кръвно налягане може да се предава генетично, от поколение на поколение. И всеки път залага на нестандартни изследователски методи. В състояние е да повтори опит, който отнема две години, за да е сигурна в научното откритие. Ненавършила 40 години защитава докторска дисертация. Но времената са други - заради някакъв донос разтурят групата за изследване на хипертонията и тя отново се връща към нулата.Години по-късно оглавява лабораторния сектор в Института по ендокринология. Там защитава професура в съвсем друга насока - хормона на растежа. В началото на 80-те все още се използват хипофизни жлези от трупове за добиването му. Но проф. Орбецова създава свой революционен метод за изолиране на цяла фракция хипофизни хормони за лечебни нужди. Тогава партийният секретар на института доц. Атанас Щерев й заявява, че или той ще стане неин съавтор, или нищо. Трябваше да предам продукта в чест на някой партиен конгрес. Аз обаче казах, че това е несериозно и ме обявиха за враг на партията. За мене нещата се развиха трагично. Напуснах института. Тогавашният министър на здравеопазването й обяснява, че правото е на нейна страна, но... Имате деца, семейство, по-добре да сте жива, защото там не си поплюват. Бяха написали донос до политбюро и най-малкото щяха да ме изселят за това, че съм отказала да посветя научното си откритие на някой от конгресите на БКП - не крие горчивината си проф. Орбецова. - Действително преживях много тежка криза.Преди това, в групата за изследване на хипертонията, пак я подлагат на тормоз при смяната на партийния билет - защо не била казала, че някога чичо й бил стражар? Отговорих им - нали веднъж съм приета в партията, документите ми се пазят. Никога не изтъквам тези неща, макар че днес много хора се бият в гърдите, че били репресирани. Това са моите битки по пътя. Не бях отишла в партията за трамплин, а за да има полза от мене. Грешно или не, останах си в нея, защото веднъж завинаги съм възприела една идея като моя. След низ от разочарования и унижения става ръководител на лабораторията в ИСУЛ, която тя е създала почти от нищо и където някога започва аспирантурата си.Преди пет години изведнъж някой решава, че щом проф. Орбецова поддържа алтернативната медицина, трябва да бъде свалена от тази длъжност. Изолират я от абсолютно всичко. Преди година я пенсионират по най-унизителен начин - извикват я само да си попълни документите и толкова. Никакво признание, нито дума на благодарност - нищо. Един български световнопризнат учен, който фигурира в регистрите Кой кой е на най-престижни американски и британски университети, сякаш изглежда обречен на забрава. Спасиха ме моите пациенти - при мене винаги е имало поток от хора, подчертава тя.Още в далечната 1982 г. проф. Орбецова става един от инициаторите за създаването на организацията Човещина, която призовава към повече хуманизъм. Днес е президент на фондация със същото име. Работи активно в сдружението на алтернативните лечители. Според нея текстовете в Закона за здравето, посветени на алтернативната медицина, са несъвършени и непрофесионални. Внася свои писмени предложения в парламентарната Комисия по здравеопазване, но усилията й се оказват безрезултатни. Настоявах за по-високи и ясни критерии към лечителите, особено за тези без медицинско образование. Те трябва да бъдат пресявани на базата на обективна оценка на способностите и дарбите им да общуват с пациента и след това да постъпят на обучение. В цялата страна съм изнасяла лекции в съботно-неделни училища по основи на медицината. Сега в закона от тези хора се искат единствено познания по анатомия, физиология и патология - а те няма да правят дисекции, възмущава се проф. Връбка Орбецова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във