Банкеръ Weekly

Съдби

АЛТЕРНАТИВАТА НА ИРАНСКОТО ЯДРЕНО ДОСИЕ

Напоследък всяко агресивно изявление на Джордж Буш по адрес на Техеран и всяко агресивно изявление на Техеран за собствената му ядрена програма довеждат до ново покачване на цените на нефта. Но най-страшното, което сега заплашва Иран, е евентуална революция.В началото на август встъпи в длъжност новият ирански президент, ултраконсерваторът Махмуд Ахмадинеджад. Победата на този малко известен политик на президентските избори беше напълно неочаквана за световната общественост. Ахмадинеджад никога не е принадлежал към политическия елит на страната. Ултраконсервативните му възгледи дразнеха бившия президент на Иран - реформатора Мохамад Хатами. След като през 2003 г. Ахмадинеджад стана кмет на Техеран, той закри всички западни ресторантски вериги, спря рекламата с участието на западни звезди и задължи мъжете да носят бради и ризи с дълги ръкави. Не след дълго Хатами забрани на Ахмадинеджад да присъства на заседанията на правителството, макар че това се полага на столичния кмет по статут. Ахмадинеджад никога не е имал отношение и към бизнес елита, и към финансовите ресурси, но всъщност тъкмо той управляваше държавата в продължение на 16 години. От 1989 до 1998-а държавен глава на Иран беше най-богатият иранец Али Акбар Рафсанджани, а от 1997 до 2005-а - неговото протеже Мохамад Хатами. Впрочем, за да спечелиш избори в страна, където върховната власт принадлежи на аятоласите, е необходимо достатъчно да бъдеш подкрепен от духовния лидер. А Ахмадинеджад безусловно имаше такава подкрепа. Мнозина смятат, че победата му в президентската надпревара е заслуга на великия аятолах Али Хаменей. В началото на 2004 г. той успя да направи така, че в парламента да влязат само лоялните на него консервативни и ултраконсервативни партии. Сега и изпълнителната власт е представена от ултраконсерватори.В момента никому неизвестният доскоро Махмуд Ахмадинеджад трябва да се укрепи във властта. За целта той реши да действа в две посоки. Първата беше да се противопостави на предишния елит. На 14 август новият президент обяви пред меджлиса състава на своето правителство. Двадесет от 21 назначени министри са ултраконсерватори, които по някакъв начин са свързани с иранските силови структури. В новия кабинет се задържа само един реформатор - министърът на транспорта Мохамад Рахмати. Ахмадинеджад обяви, че главната цел на неговия кабинет е постигането на социална справедливост. За целта той възнамерява да се бори с корумпирания политически елит и иранските олигарси като Али Акбар Рафсанджани.Ако първата посока, в която започна да действа Махмуд Ахмадинеджад, не предизвика реакция сред световната общественост, втората провокира поредния скандал. Иранският президент е твърдо решен да сплоти народа, който отдавна е загубил доверие към ръководството на страната, около идеята за правото на Иран да има ядрена програма. Иранците са амбициозни хора с дългогодишни националистически традиции. И при положение че са заобиколени от държави, притежаващи ядрен арсенал ( Китай, Русия, Пакистан и дори Израел), желанието им е те да притежават такъв, донякъде е разбираемо.Още на 1 август Иран оповести, че няма намерение да чака, докато европейците дадат предложенията си за решаването на иранския ядрен проблем. На 5 август европейската тройка - Великобритания, Франция и Германия, изпрати в Техеран пакет от предложения за търговско, икономическо и политическо сътрудничество. Според твърденията на иранците тройката дори е предложила превръщането на иранските тръбопроводи в главен маршрут за транзитирането на нефт и газ от Централна Азия за Европа, срещу което САЩ отдавна възразяват. По думите на министъра на външните работи на Франция Филип Дуст-Блази европейците са представили на Иран маса привилегии и възможност да се интегрират в световната икономика. Те обаче смятат, че това е недостатъчно и настояват ЕС да признае на Иран правото му да развива мирна ядрена програма като страна членка на Договора за неразпространение на ядрено оръжие. На 8 август започна обогатяването на уран в ядрения център в Исфахан. Иранците не бяха спрени дори от извънредното заседание на МАГАТЕ, свикано на 9 август във Виена по инициатива на възмутените членове на европейската тройка. В самия разгар на обсъжданията, когато ръководителите на МАГАТЕ решаваха да предадат или не иранския проблем за разглеждане в Съвета за сигурност на ООН, Техеран тържествено съобщи за възобновяването на работата на исфаханския център в пълен обем.В края на краищата на 11 август МАГАТЕ издаде твърде щадяща резолюция по случая. Тя призоваваше Иран отново да замрази работата на ядрените си обекти и да се върне на масата за преговори. Организацията предложи на иранците да преосмислят поведението си до 3 септември. Ако дотогава не спре работата в Исфахан, МАГАТЕ заплаши да предаде иранското досие на Съвета за сигурност, което би могло да доведе до икономически санкции срещу тази държава.Много бързо обаче стана ясно, че иранците нямат намерение да се отказват от ядрената си програма. На 14 август официален Техеран отхвърли резолюцията на МАГАТЕ. Прекратяването на работата на Исфахан повече не е предмет на търгуване. Единственото, което можем да обсъждаме с европейците, е Натанз, заяви Мохамад Саеди, заместник-шеф на Агенцията за ядрена енергетика в Иран. Ако възобнови работата на Натанз - най-големия ядрен център в страната, Техеран ще може за произвежда ядрено гориво не само за мирната атомна енергетика, но и за производство на ядрено оръжие.Иран провокира не само Европейския съюз, който през ноември 2004-а се пребори за временно прекратяване на обогатяването на уран, но и САЩ. Изострянето на отношенията с отдавнашния враг може да сплоти иранците. Подобна политика вече беше приложена през 1979 година. След свалянето на шаха в многонационалната държава издигнаха глас за национални права кюрдите, арабите и азербайджанците. Тогава аятоласите обвиниха за всички беди Съединените щати и в резултат целият гняв се изля върху американците. Стражите на ислямската революция превзеха американското посолство в Техеран. А когато Вашингтон заплаши с ответни действия, лидерите на етническите малцинства заявиха, че са готови да се откажат от амбициите си в името на отстояването на общоиранските интереси.Днес САЩ и Израел са главните лобисти за предаването на иранското ядрено досие в Съвета за сигурност на ООН. След което Иран може да се превърне във втори Ирак. Та нали Вашингтон неведнъж е намеквал, че в случай на подновяване на иранската ядрена програма не изключва силови методи за решаване на проблема. Но американската реакция този път бе учудващо сдържана. Отначало администрацията на президента Буш побърза да внесе успокоение, отбелязвайки, че според разузнавателните сведения иранците няма да могат да създадат ядрено оръжие поне още десет години. А когато бе подновена работата на исфаханския ядрен център и отхвърлена резолюцията на МАГАТЕ, Буш каза: По отношение на Иран се разглеждат всякакви мерки, крайната от които е силата. Вие знаете, че в близкото минало ние използвахме сила, за да осигурим безопасността на нашата страна. Едва ли обаче Америка скоро ще се реши да нападне Иран. Тя трябва да приключи с операциите си в Ирак и Афганистан, където се намира 150-хиляден американски военен контингент. На всичко отгоре войната с Иран би довела до главозамайващ скок на цените не нефта. Заплахата за военно нахлуване във втория по големина износител на петрол в ОПЕК вече стана причина за 40%-ен ръст на цените. А и световната общественост не е готова да подкрепи евентуална военна операция в Иран. Канцлерът на Германия призова на Джордж Буш на този етап да бъде отложен силовият метод за решаване на иранския проблем. Засега най-безболезненият вариант за САЩ да накаже Иран са икономическите санкции. Иранското ядрено досие има всички шансове да попадне в Съвета за сигурност на ООН, който най-вероятно ще подкрепи резолюция, налагаща твърди икономически санкции (като ембарго върху износа на нефт например). Великобритания, Франция и Германия се умориха да преговарят с иранците.Съдейки по това, че и Русия призова Иран да замрази ядрената си програма, тя също ще подкрепи подобни мрежи. А новият представител на САЩ в ООН Джон Болтън ще направи всичко възможно в отношенията с Иран да не действа никаква програма Нефт срещу храни. Такава политика би могла да се окаже дори по-ефикасна от военното нахлуване. Дълбоката икономическа криза в Иран непременно ще предизвика недоволство сред населението. Вашингтон отдавна спонсорира иранската опозиция, в САЩ действат осем опозиционни спътникови канала, излъчващи за Иран. Етническите малцинства също се радват на американско внимание. Имаме информация, че Съединените щати дестабилизират ситуацията в Северозападен Иран. А англичаните разгарят конфликти сред кюрдите. Кюрдски агитатори се обучават в иракски бази под ръководството на британските специални служби, изтъкна официалният представител на иранското външно министерство Хамид Реза Асафи.Америка би могла да получи подкрепа в борбата си срещу ултраконсерваторите и от иранския бизнес елит. Загубилият президентската надпревара Али Акбар Рафсанджани вече неведнъж заяви, че изборите са фалшифицирани. Нещо повече - от това, че новото политическо ръководство на Иран развали отношенията си със Запада, страда преди всичко едрият бизнес. Така че скоро и иранските богаташи ще са готови да влагат пари в опозицията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във