Банкеръ Weekly

Съдби

Алесандро Бузони: АДВОКАТЪТ ФИЛАНТРОП

В безбройните анекдоти членовете на адвокатското съсловие са всякакви други, но не и запалени човеколюбци. Затова и малцина биха повярвали, че един преуспяващ специалист по гражданско право може да пренебрегне доходната си работа, за да помага на болни деца, да урежда благотворителни прояви, младежки концерти и богословски конференции. И все пак този човек съществува - господин Алесандро Бузони, жител на градчето Винчи, област Тоскана, Италия.За читателя това име е неизвестно, но то значи всичко за трийсетина български дечица, страдащи от сериозни генетични увреждания. Единствено благодарение на безвъзмездните усилия на този учтив италианец в София е създадена и работи Клиниката по генетика, в която те се лекуват. Клиника всъщност е малко смела дума за това скромно ъгълче в Института по педиатрия, но доскоро и то не е съществувало. Едва ли някой ще се учуди, ако споменем, че в благородното си дело Бузони не е срещнал никаква подкрепа от българските здравни служби. Изправен пред тухлената стена на бюрокрацията, адвокатът решил да потърси помощ от свой сънародник - главния оперативен директор на БУЛБАНК Луиджи Ловалио. С неговото дарение и с помощи, събрани на организираните от Бузони благотворителни вечери в Италия, отделението за тежкоболните деца вече работи. Разбира се, с неговото създаване проблемите не свършват. Медикаментите са изключително скъпи (суми от порядъка на 800-900 долара за флакон), а болните деца са повече, отколкото бройки е отпуснала държавата. Опитах сам да закупя част от лекарствата, но за съжаление в Италия те просто не се продават в аптеките. Необходима е поръчка от болница, за да бъдат доставени. Но работим по въпроса и вярвам, че ще намерим решение, казва Бузони. Че на неговата дума може да се вярва, ще потвърди и една бивша българска студентка, която буквално му дължи светлината в живота си. Двадесет и една годишната Даниела вече била загубила изцяло зрението си, когато преди няколко години чрез българска емигрантка се свързала с адвоката. Бузони използвал връзките си в болницата в Емполи и издействал на момичето преглед при един от най-известните офталмолози в Европа. Професорът преценил, че поне за едното око има надежда, и препоръчал операция. С финансовата подкрепа на Бузони тя била извършена и Даниела за пръв път от години видяла светлината на деня. До окончателното възвръщане на зрението й остава още доста дълго лечение, но специалистите се надяват, че благодарение на новите технологии процесът ще се ускори. Междувременно Даниела се дипломира и вече е специалист по английска филология. Както често се случва в живота, интересът на Алесандро Бузони към България се родил съвсем случайно. По време на първия си мандат като председател на клуба ЮНЕСКО в родния си град Винчи той получил препоръка от централата в Париж да създаде подобни клубове и в Източна Европа. Първоначално се насочил към Екатеринбург, но руските му партньори бързо го разочаровали. Те искаха да говорим само за бизнес, не ги интересуваше нищо друго. А клубовете ЮНЕСКО нямат нищо общо с бизнеса, те дори нямат свои приходи, всичко се постига чрез благотворителност.Точно тогава, когато се чудел как да продължи напред, Бузони се запознал с една наша студентка в Италия, която имала проблеми с получаването на разрешително за пребиваване, и чрез нея - с художника Стефан Зарков. Повлиян от тях, решил да опита в България. Резултатите вече са налице - след клуба ЮНЕСКО в София вече съществува подобен и в Шумен. Той, впрочем, активно общува с италианския си аналог във Винчи. Бузони има и друг амбициозен проект в България - да уреди в София експозиция с творби на Леонардо да Винчи. В библиотеката Леонардо във Винчи са останали твърде малко от картините на ренесансовия гений, но пък там се пазят огромна част от медицинските му рисунки и скиците с изобретения, оценени също на десетки милиони долари. Именно колосалните разходи засега спират амбициите на адвоката. Само за изнасянето на една творба на Леонардо от галерията Уфици ни поискаха банкова гаранция от 250 000 евро, а застрахователните полици ще достигнат до два-три милиона, обяснява Бузони. - За частни лица това е непосилно, затова ни е необходима подкрепата на някаква голяма структура. В момента имаме обещаващи контакти с една българска кредитна институция и съм оптимист, че всичко ще се уреди. През септември Бузони планира да се върне в София с Джанкарло Фаенци, кмета на град Винчи, и с доктор Романо Нани, признат за един от най-големите специалисти по Леонардо в световен мащаб. Адвокатът неведнъж е използвал връзките си, за да води у нас италиански инвеститори, но признава, че спецификите на българския бизнес засега са неразгадаеми за сънародниците му. Неотдавна е бил тук с един от големите производители на платове на Апенините. Фабрикантът от Прато се надявал да купи у нас завод и да открие производство. След доста лутане и няколко плика под масата той бил насочен към текстилна фабрика в Габрово. Мощностите, които позволявали производство на 1 милион метра тъкан годишно, напълно го устройвали, но италианецът останал шокиран, когато разбрал, че за поддръжката на машините са необходими 500 работници. У дома в Прато за изработването на същото количество той разчитал на 30 души. Горе-долу така се развиват и другите контакти на италиански предприемачи с българската действителност, но Бузони не се отказва и твърдо вярва, че има условия за сътрудничество. С изброеното дотук обаче не сме засегнали дори половината от обществената дейност на този необикновено енергичен човек. Алесандро Бузони е основна фигура в Ротарианския клуб на Винчи, в благотворителното дружество Сан Паоло и в католическия институт Opus dei. Десетки български студенти вече са гостували в Рим, Флоренция и в родния му град на негови разноски. Във Винчи вече говорим доста български - усмихва се Бузони. - Звучи странно, но е самата истина. Освен това адвокатът е председател и на музикалното дружество Феручо Бузони, наречено на световнозвестния пианист и композитор от ХIХ век, негов близък родственик. Но тази връзка, която би накарала всеки друг гордо да се бие в гърдите, леко смущава Алесандро. Малко е странно, че ме поканиха в дружеството, защото музиката на Бузони не е съвсем по мой вкус. Но вероятно са си казали - ето, имаме Бузони, имаме и дружество Бузони, значи е ясно кой ще е председател. И адвокатът се е нагърбил с това задължение също толкова добросъвестно и старателно, както и с всички останали. Покрай всичко друго в продължение на 10 години е бил почетен съдия във Винчи - длъжност, която в Италия се заема доброволно само от най-изтъкнатите адвокати. Почетните съдии са на доброволни начала, тоест не получават заплата, но въпреки това могат да гледат всякакви дела. Освен собствените си, за съжаление, шегува се Бузони. Удивително е как при всичките тези странични занимания той още намира време за редовната си адвокатска практика. Работата ми винаги е на първо място, никога не съм я пренебрегвал - уверява той. - Останалото е въпрос на лични жертви - например вместо да отида на море, сега съм тук, в София. Което далеч не очарова госпожа Бузони, разбира се. Жена ми понякога ми слага спирачки, и вероятно донякъде е права, признава Алесандро. За сметка на това той се радва на безрезервната и активна подкрепа на четирите си деца. Най-големият, Филипо, вече е тръгнал по стъпките на баща си, завежда младежката секция на Ротари, член е на Опус деи, на няколко благотворителни организации и е - по което надминава дори Бузони-старши - председател на най-старото дружество по състезателно гребане в Италия. Искрено мога да кажа, че съм един щастлив човек. Голямото ми желание е и хората около мен да изпитват това щастие, казва Алесандро. И не се задоволява само с думите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във