Банкеръ Weekly

Съдби

АЛЕКСАНДРИНА ИСАЙЛОВА: ВЪВ ВСЕКИ ПРЕСТИЖЕН ОФИС ИМА ПЛАТНО ОТ КЛАСИК

Човек може да постигне много с журналистика, стига да знае кога да се откаже от нея - вероятно сър Уинстън Чърчил щеше да се наслаждава на мисълта си повече, ако можеше да зърне отнякъде Александрина Исайлова. Или Саня, както я знаят зрителите с повечко стаж пред малкия телевизионен екран. В усмихнатата жена на снимката голямата част от тях без затруднение ще разпознаят дясната ръка на незабравимата водеща от някогашния Телевизионен неделник Бригита Чолакова. С нея са свързани около петнадесет години от живота на Саня.За разлика от други хора, които работиха години в телевизията, тръгнаха си и оттогава само плюят по нея, аз никога не съм изричала и една лоша дума - започва журналистката. - За мен това е една велика школа, която ме научи да работя с хора. След нея днес нямам никакви проблеми да общувам. Благодарение на телевизията се научих да ценя изкуството, позволявайки си да правя документални филми за големите български скулптури като Иван Блажев, Иван Лазаров и т.н. Мои бяха и репортажите за повечето изложби, които се откриваха в столицата. Когато напуснах, познавах лично най-значимите имена в изобразителното изкуство.Днес Саня пак е близо до него. Неотдавна журналистката отпразнува десетгодишнината на галерия Драка. В самото начало тръгнах с идеята да бъда галерист на по-млади и неизвестни български художници - разказва тя. - През първите пет-шест години направих много авторски изложби, представих много нови автори. В крайна сметка се оказа, че без продажба на стари майстори една галерия не може да се издържа. Но и в единия, и в другия случай никой галерист в България не може да се нарече богат, ако се занимава само с продажба на картини. Може да се чувства свободен, да живее спокойно, да бъде новатор в професията си, но в никакъв случай не е богат. Затова лично аз, освен работата в галерията, винаги гледам да имам и някакви проекти. Мога да ви кажа, че не само не съм се откъснала от журналистиката, а напротив - работя в българската емисия на австралийското радио Ес Би Ес в Мелбърн, където редактор е една от най-добрите ми приятелки. Благодарна съм и на съпруга си, който е архитект и с когото правим много съвместни интериорни решения.Освен с произведения на изкуството и с презокеански кореспонденции Исайлова е ангажирана и с делата на софийския Зонта клуб - едно от най-известните неправителствени сдружения, защитаващо правата на жените. В момента тя е към края на двегодишния си мандат на клубен президент. Преди около година, организирайки семинар на тема Насилие върху жени и деца. Трафик на жени, тя успя да включи в служба на идеята и вездесъщия главен секретар на вътрешното министерство Бойко Борисов. В навечерието на семинара Исайлова предизвика оживени коментари с идеята проституцията да бъде легализирана, за да може да бъде контролирана. Макар да е родена в центъра на София, Саня предпочита фамилната къща близо до Слънчев бряг. Имам особена връзка с морето - признава тя. Има двама синове, по-големият е студент във Франция. Много му е трудно, не може да свикне с начина на живот там - споделя тя.- Аз обаче съм от майките, които държат децата им да знаят езици, да видят много, за да оценят колко велики сме ние, българите. Ако у някого живее усещането, че търговията с картини е лесен бизнес, в който човек просто окачва десетина платна и чака кой ще дойде и ще ги изкупи, Исайлова със сигурност ще поиска да го разсее. Според нея галеристът няма шанс, ако не учи много и не следва строга политика. За мен основното е той да не бъде всеяден - поучава тя - бавно и методично да създава кръг от клиенти, а не да разчита на еднократен удар, който ще го храни няколко месеца. Големият майсторлък е клиентът да се върне пак. Смея да твърдя, че аз съм приятел с много от клиентите си, била съм в домовете им, познавам вкусовете им. Дори се ползвам с доверието на някои да избера вместо тях картина за подарък, да я опаковам, да я доставя и те, без дори да я погледнат, да я поднесат уверени, че няма да се срамуват.Саня признава, че често прескача до сградата на Националната художествена галерия, за да поговори с експертите за новите неща в занаята или за да се консултира дали това или онова платно е оригинал. В момента в България има десетки хиляди работи на Димитър Казаков - Нерон, още толкова на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, невероятен брой икони - изброява тя. - Принципно не съм против копията, те имат своята стойност, своите клиенти. Ако човек не може да има истински шедьовър на Златю Бояджиев, но е негов поклонник, той ще се утеши и с едно добро копие. Аз съм против лъжата, която ментето носи у себе си, против съм дирята, която то оставя в съзнанието. В България не е никакъв проблем клиентът да бъде заблуден и да му се продаде фалшификат вместо оригинал. Неотдавна няколко големи български колекционери показаха колекциите си и експертите се хванаха за главата колко много ментета имат те. Често прескачам до Художествената академия и ви уверявам, че там и средно добър студент в действителност е достатъчно талантлив да направи качествено менте. Казвам го едновременно с болка и с най-голямото възможно преклонение към таланта на българския художник. Според галеристката другата несправедливост, която хората в бизнеса извършват към клиентите си, е, че определят цените на произведенията спрямо външния вид на посетителя. Направете си експеримент - съветва тя. - Влезте в няколко галерии и поискайте ценова листа на изложеното. При нас все още практиката е друга - цената се определя според човека, според неговия антураж и външен вид, по странична информация за него. Ако нямате късмет, из софийските галерии може да намерите некачествени работи на Казаков (защото дори и велик, като всеки човек той има и слаби творения), които се продават за три-четири хиляди евро. Ако обаче имате късмет и изглеждате по подходящ начин, всъщност по неподходящ начин, вие може да купите негов шедьовър за шест-седемстотин.От известно време Саня се е отказала да ходи и по търгове. Понятието търг в България трябва да се изписва с много кавички, всъщност това е цирк и пародия или по-точно форма за манипулиране на пазара и клиентите чрез подставени лица - разказва тя. - Аз съм се лъгала само два пъти. Първия път участвала с две картини на Димитър Казаков и една на по-малко известния Наум Хаджимладенов. Исайлова определила цена от 1500 долара на картина. Наддаването стигна и приключи на 4200 долара за всяко платно - завършва тя.- Отидох да връча картините на мецената и да прибера моите 1500 долара плюс 20 процента от завишението при наддаването. Казаха ми, че наддаването всъщност е било фиктивно чрез поставени лица с цел да се предизвика интерес в пресата и да се напише, че цените на платната на Казаков са се качили до 4000 долара. Нещо подобно се случи и втория път. С други думи, търговете са идеалният начин да спечеля от непознат художник, който аз съм открила в някое малко селце и чиито картини съм изкупила на безценица.По-голямата част от картините в нейната собствена галерия са нейни собствени. Работим все по-малко на консигнация, защото с времето установихме, че тя крие риск - разказва тя. - Ако не успея да продам дадена картина, художникът си я взима и я занася в друга галерия. Така окото на клиента се насища от гледане на едни и същи цветове от един и същи автор. По-добрият вариант е галеристът, когато има възможност, да купува картината и да създава собствено депо за изкуство. Естествено, давам си ясна сметка, че да правиш депо, ти трябват повече познания, опит и време търпеливо да търсиш. И най-вече финансови средства. Моят съвет е: когато бизнесът е във възход и галерията върви, собственикът й да създава собствена колекция, която по-късно ще го спаси в период на рецесия. Мисля обаче, че бъдещето пред нас е добро. Все повече бизнесмени осъзнават, че белите стени и бюрата с компютри не са достатъчни. Вече почти няма престижен офис без платно на класик. Заможният българин разбра, че хубавата картина успокоява, възпитава. И ако не за себе си, купува заради децата си, да направи тях по-добри. А който купи една картина, неминуемо се връща и втори път.Исайлова тъгува, че с времето започнала да изневерява на голямата си страст - керамиката. Без излишна скромност ще кажа, че през годините успях да възпитам в част от клиентите си особен усет към керамиката - разказва галеристката. - В последно време обаче майсторите все по-малко палят пещи и ваят. Част от тях се отказаха, други се отдадоха на други проекти, на графика и т.н. Мъчно ми е за тях.

Четете още

Параграф22 Weekly

ВСС настъпи мотиката по случая "Бойко Атанасов"

Кадровият орган си вкара поредния брилянтен автогол с изслушването на следователя Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във