Банкеръ Weekly

Съдби

АКТЬОРИТЕ СЕ ОБЯВИХА СРЕЩУ НАДХИТРЯНЕТО

Непосредствено преди Международния ден на театъра (27 март), изсипал водопад от морални награди за гилдията, актьорът Христо Мутафчиев доказа своя балкански (от Карлово) характер. Негова бе инициативата за създаването на Синдикат на играещите актьори, т.е. на онези, които имат най-голяма ангажираност и носят репертоара на театрите на плещите си. Разбираемо е, че това е група от артисти, родени след 1960 г., но синдикатът не ограничава и присъствието на ангажирани техни колеги от по-възрастните поколения. Задачите на синдиката са прости - защита на актьора от балканския модел на пазарни отношения в сферата на изкуството.Факт е, че 13-те години на преходния период не създадоха истински пазар за труда на артиста, все едно дали той е музикант, художник, актьор в драматичен или музикален театър... Тия дни един музикант на свободна практика, чийто телефон доста често е откачен за неплатени сметки, не повярва, че драматичните актьори получават по 50 лв. на спектакъл, ако не са щатни в трупата. Музикантите се целят малко по-високо! Но пък театрите имат редовен седмичен живот, докато концертите отдавна са се превърнали в спомен за тоталитарното време. Проблемът по-скоро е, че този ценови праг не прави разлика между Георги Калоянчев например и завършилия преди две-три години младеж с популярност, придобита от телевизионни игри, шоу-програми или участия в култови клубове, както наричат някои скъпи кръчми.Точно против тази практика се противопоставя новороденият синдикат, обединяващ в момента стотина души и ръководен от старейшинския съвет на Йоана Буковска, Стефка Янорова, Валентин Танев, Чочо Попйорданов, Деян Донков, Христо Мутафчиев и от застаналия редом с тях председател на Съюза на артистите Стефан Илиев. Усилията ще бъдат насочени не само към регулиране на театралната практика и постигане на консенсус с директорите на театри, но и към достойно участие на българските актьори в намножилите се напоследък чуждестранни филмови продукции. Не е тайна, че тези продукции избират за снимки България главно заради ниските цени на павилиони, техника, лаборатории и... актьори. Никъде по света обаче един чуждестранен филм не може да се заснеме без санкцията на актьорския синдикат (същото се отнася и за музикантския), който поставя определени условия и изисква задължителни квоти. Нека припомним само, че през 80-те години на миналия век цяла армия български музиканти трябваше да напусне скандинавските страни, защото тамошните профсъюзи защитиха правата на своите членове срещу българския дъмпинг. Новосъздаденият синдикат е единственият верен път за реално изграждане на пазара на живия актьорски труд. И е любопитно дали ще успее, защото нашенецът, па бил той и артист, е привърженик повече на философията всяка коза за свой крак, на мишкуването, на дребния тарикатлък и надхитряне. Радичков го бе забелязал в една своя новела и го бе казал в прав текст: българинът все се опитва да надхитри живота и трудно вдява, че животът трябва да се живее, а не да се надхитря. За останалото съществуват правила, норми и отдавна известни механизми.Синдикатът на работещите актьори си е поставил за задача и регулирането на взаимоотношенията в театрите, особено на т.нар. репертоарни театри с постоянни трупи. В тях, известно е, натовареността не е равностойна, но във ведомостите за заплатите всички се подравняват като швейцарските гвардейци от охраната на Ватикана. Това разкрачено положение между социалистическата практика и демократическите принципи трябва да се ликвидира, убедени са актьорите. И са достатъчно интелигентни да не поставят неизпълними условия, нито пък да искат заплати и хонорари, които не са по кесията на обеднялата ни държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във