Банкеръ Weekly

Съдби

Аксиния Джурова: НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, НИ ЛИПСВА СПЛОТЕНОСТ

Проф. д-р Аксиния Джурова е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания Академик Иван Дуйчев и преподавател в Софийския университет Климент Охридски. Завършила е българска филология в СУ и история и теория на изкуството в Московския университет. Докторската й дисертация е по проблемите на славянските ръкописи. Работила е по обнародването на славянски ръкописи, които се намират извън България - от Британския музей, Ватиканската апостолическа библиотека, Атинската национална библиотека. Проф. Джурова е известен специалист по съвременно българско изобразително изкуство. Неин баща е генерал Добри Джуров - дългогодишен министър на отбраната по времето на Тодор Живков. Съпругът й, проф. Георги Христов, бе председател на спортен клуб ЦСКА и шеф на БСФС. В момента е професор в Националната спортна академия. Аксиния Джурова има син, дъщеря и две внучки, които са нейната голяма гордост.Заради появилите се напоследък внушения да заменим кирилицата с латиницата бих искала да припомня, че този въпрос не се поставя за първи път у нас. Нарочна анкета по проблема За кирилица или латиница се прави още в книжката на сп. Българска книга от март 1930 година. Изданието се редактира от младия тогава проф. Тодор Боров, а се издава от просветния представител на най-голямото тогавашно наше издателство Тодор Чипев Филип Чипев. Давайки утвърдителен отговор на въпроса дали да се запази кирилицата, редакцията е поискала мнението на специалистите Александър Божинов, проф. Васил Захариев, бившия директор на Държавната печатница Стефан Кутинчев, проф. Стефан Младенов, писателя Елин Пелин. Всички те е трябвало да се изкажат нужно ли е, важно ли е, възможно ли е и желателно ли е да се създаде нов тип българска печатна буква, като приемем, че кирилицата ще остане задълго азбука на българската книга. Предполагам, че се досещате какъв е резултатът от тази анкета.Проф. Джурова, защо държахте да започнем нашия разговор с този цитат?- През октомври миналата година на о. Крит се проведе конференция, посветена на неогръцката култура. Една от чуждестранните участнички се опита да прочете доклад не е ли редно да сменим трудната гръцка азбука с по-леката латиница. Реакцията на залата беше невероятна. Залата се изпълни с дюдюкания. Този случай ме накара да се замисля, че гърците са изключително единни, когато се засяга националният им интерес. Българите сме невероятно изявени индивидуалности - силни, талантливи, но ни липсва тази сплотеност. Разрушението е по-силно от градивното. През последните 12 години ми е малко обидно, когато в чужбина ме класират от Балканите, без да правят разлика кой е българин, кой е сърбин, кой е грък. Аз не съм за конфронтация с нашите съседи и съм го доказала в работата си, но и ние като тях трябва да защитаваме идентичността си. И да знаем, че нещата се повтарят. Ние не откриваме нищо ново. Кое ни разрушава като нация?- Ще се опитам да се изразя в преносен смисъл. Външни интереси и особености на характера не са ни разрешавали, когато се натрупва капитал, да съберем лихвите от него. И това от векове. Това вероятно поражда и скептицизма, и нихилизма ни. Вечно започваме от нулата. Вижте какво става около нас! Битът ни става страшно грозен още в момента, в който напуснем собствения си дом. Какво остана от високото ни средно равнище на знание за света, което имахме благодарение на добрата образователна система до неотдавна и което стремително намалява? Мъчно ми е, че не можахме да проявим култура на общество, което да не позволи разрушителната сила и разделението да завладеят развитието ни. Имахме шанса с приемственост да вървим напред, но отново го проиграхме. За този несвършил преход сме виновни всички - и тези, които замислиха промените, и обществото, което не можа да играе през годините ролята на коректив.Не е ли неистово желанието ни да влезем в Европейския съюз, независимо какво ще ни струва това? - В това няма нищо лошо, още повече че в духовен план ние винаги сме присъствали в Европа. Трябва обаче да се помисли каква цена ще платим. Европа не може да оцелее икономически, без да се разшири, и в нейните планове естествено влизат Балканите. Дано обаче в тези сметки да не сме влезли само като територия за пазари и обслужващ персонал. Виждате как се експериментира, да не кажа руши, образователната ни система, под претекста да се ориентира към европейската, а всъщност това доведе до падане на нивото й. След две-три поколения, ако така продължаваме, самите ние ще се превърнем в обслужващ персонал. Струва ми се, че в последно време в обществото се появяват симптоми на осъзнаване на тези тенденции и не знам каква ще е реакцията. Политиците трябва много да внимават. Има един момент, от който винаги ме е било много страх. Българинът е безкрайно търпелив, но когато избухне, гневът му е страшен. Доказателство за това са събитията през 1989 и 1997 година.Ако се върнете към вашите корени, какви черти ще откриете и у себе си?- Аз мисля, че натрупванията по рождение са много важни за изграждането на личността. Важното е как ще ги култивираш после. Родът на майка ми е от Кукуш (сега Килкис), т.е. от Северна Гърция. Баба ми е Дървингова. Тя беше много силна жена. На 24 години е останала с четири деца без мъж. Успя да ги отгледа и винаги запази достойнството и красотата си. До последно се грижеше за външността си, не можеше например да приеме, че ние обличаме памучни тениски под пуловер. Тя винаги си слагаше копринено бельо. Въпреки че е бежанка от 1912 г., тя успява с помощта на брат си да открие гладачница на ул. Цар Шишман срещу сегашното 8-о училище. Нейни клиентки са били актриси, певици, художници, сред които и великата Христина Морфова, и художниците Борис Иванов, Васил Гюдженов, Стоян Сотиров. Баба винаги смяташе, че аз донякъде вървя по стъпките на Петър Дървингов - нейния чичо. Той е завършил Военна академия през 1906 г. в Торино и освен офицер от царската армия е бил и член-кореспондент на БАН. Майка ми е завършила полувисшия техникум по тестилно декораторство и тя е големият естет в семейството. Никога не мога да я стигна. Другата ми баба също беше много достойна и преживяла жена. И тримата й мъже умират, от тях има четири деца и още шест доведени. Нейният брат Гергинов е основател на Компартията в Аржентина, предводител на работническите движения и убит там при стачките по време на Първата световна война. Негов паметник има в Буенос Айрес. Родният ми дядо по таткова линия е имал книжарница в Ню Йорк. Какво отношение имат родителите ви в избора на вашата професия и житейския ви път?- С мен се занимаваше майка ми. Татко бе много зает, рядко го виждахме и, въпреки интересите му към историята, предпочиташе аз да стана инженер, да се занимавам с модерни специалности. Ориентирах се към българска филология благодарение на майка, но по време на следването си вече бях категорична, че ще се занимавам с изкуство.Кой е най-големият комплимент, който сте получавали?- Свързан е с много тъжен спомен. През 1986 г. проф. Дуйчев получи инфаркт и когато отидох да го видя, го заварих да рецензира Каталога на славянските ръкописи от Ватиканската библиотека. И на този каталог той написа Аксиния, ти стана учена жена! Той беше много строг, отношенията ни не бяха гладки. Никога не беше казвал какво мисли за мен. И тази му оценка означаваше много за мен. След два дни почина.Вие му се отплащате достойно, като продължавате неговото дело със създаването на центъра Дуйчев.- Това ще покаже бъдещето и колегите, с които заедно работим. Хубавото е, че екипът на центъра е много млад - повечето ми сътрудници нямат 30 години. Ако професорът ни гледа отгоре, ще бъде много щастлив. Обичаше много децата, а нямаше свои. А сега има негови следовници. Но центърът не би могъл да просъществува, ако не беше втората му съпруга Нонка Бракалова, най-голямата ни подкрепа в тези тежки години. Проф. Дуйчев е поддържал връзки и кореспонденция и приятелство с Петър Дървингов. Може би няма нищо случайно в живота.И вие, и съпругът ви сте публични личности. Ревнувате ли се от успехите си, от мъжете или жените около вас?/b>- Красивият човек вкъщи беше мъжът ми. На всичкото отгоре беше и един от големите гимнастици на България. Направил е за първи път в света двойно салто на световно първенство в Прага през 1962 година. После се посвети на науката, дълги години беше председател на ЦСКА. Но човешките му качества надвишават физическите. Като се оженихме, татко ми каза, че когато човек сключва брак, той прави най-големия компромис в живота си. Затова ние решихме, че търпимостта и взаимното доверие са най-важни. Да спазваш това правило никак не е лесно, но като че ли е най-точното при един необходим консенсус. Останалото са клюки, натрупвания, интриги. Вероятно всеки от нас по своему е ревнувал, но не мога да кажа, че това е било нещо, което ни е ръководило и пречило в съвместния ни живот.Мислите ли, че децата ви са вашето най-добро продължение?- Когато бях млада, си мислех, че домашното възпитание не играе толкова голяма роля. Децата си имат свое развитие, както и да ги възпитаваш. Разбрах обаче, че не е така. Манталитетът се изгражда вкъщи още от най-ранни години. Човешките качества, които родителите ми внушаваха като дете, ми помогнаха да стана това, което съм. Научих, че високите постове, издигането в обществената йерархия нямат нищо общо с приятелството. Това се опитах да предам и на децата си. Те вече са женени, имам и две внучки. Дъщеря ми живее в Рим и носталгията може би я накара да кръсти детето си София. А другата е Мелина, кръстена на Мелина Меркури, голяма личност и забележителна жена на Балканите. Щастлива съм, че те също се възпитават в този дух. Баща ви Добри Джуров е истинска история. Пише ли нещо в момента?- Мисля, че да. Той е много дисциплиниран, спартански устроен човек. В моменти на изпитание тези качества са изключително полезни. Доста от хората, с които бях близка, днес не са сред приятелите ми. Сега знам, че в днешно време, ако можеш да преброиш приятелите си на пръстите на едната ръка е вече постижение. Много от тях за съжаление са покойници като Дечко Узунов, Христо Нейков и Златка Дъбова, които бяха и мои приятели и учители. Сред приятелите ми останаха Величко Минеков, Димитър Киров и неговата съпруга, Милка Пейкова, и Гришата Ковачев, Емил Стойчев, Румен Скорчев, Вежди Рашидов, Сава Савов, Сули Сеферов. Ето, видяхте ли, станаха повече от пръстите на едната ръка, а аз не изредих всичките. Благодаря, че ги има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във