Банкеръ Weekly

Съдби

АГРЕСИВНИЯТ БЛАГОДЕТЕЛ

НАСЛЕДНИКЪТ НА ФОНДАЦИЯ РОБЪРТСЪН СЪДИ УНИВЕРСИТЕТА ПРИНСТЪН ЗА ПОЛОВИН МИЛИАРД ДОЛАРА Щом погледне портрета на родителите си, Уилям Робъртсън смръщва вежди. Снимката на Чарлс и Мери Робъртсън е окачена в сградата, която носи тяхното име и в която се помещава факултетът за обществени и международни науки Удроу Уилсън към престижния университет Принстън. На 17 юли 53-годишният Уилям заведе иск във Върховния съд на щата Ню Джърси срещу ръководството на университета, обвинявайки го, че злоупотребява с парите от фондация Робъртсън, основана от родителите му преди 42 години. Три месеца по-късно - през октомври, Уилям настоя университетът да му върне контрола върху всичките 525 млн. щ. долара, притежавани от фондацията. Така парите щели да бъдат раздадени на учебни заведения, които наистина ще ги използват по предназначение. Причина за решението му е фактът, че Принстън използва Робъртсън като своя лична касичка, въпреки изричното желание на неговото семейство фондацията да подпомага факултета Удроу Уилсън и да подготвя студенти за бъдещата им служба в американското правителство.Ако баща ми знаеше какво става, щеше да побеснее - категоричен е Уилям, който през 1972 г. се дипломира в университета Принстън и от 1974 г. е член на фондация Робъртсън. - А майка ми щеше да получи удар. Не мога да понеса мисълта, че се подиграват с мечтата и щедростта на родителите ми по този начин.През 1961 г. възпитаникът на Принстън Чарлс Робъртсън, заедно със съпругата си Мери - наследничка на веригата супермаркети Грейт Атлантик енд Пасифик Тий Къмпани (Great Atlantic Pacific Tea Co.), решил да направи анонимно дарение от 35 млн. щ. долара. Целта на благородната инициатива била основаването на фондация, която да помогне на факултета Удроу Уилсън (в структурата на университета Принстън) да обучава студентите как да служат на американското правителство и да защитават свободата навсякъде по света. Постепенно фондацията се разраснала и помогнала на университета да привлече в училището преподаватели за магистърска програма, да открие програма за докторанти, както и да се превърне във важен международен център за обучение и изследвания в областта на обществените науки. Сред най-прочутите възпитаници на Удроу Уилсън са вицепрезидентът на Ситигруп прайвит бенк (Citigroup Private Bank) Питър Доукинс, бившият съветник по националната сигурност на САЩ Антъни Лейк, бившият управител на Федералния резерв Пол Волкър и Елиът Шпитцер - главен прокурор на щата Ню Йорк. През 1972 г. починала майката на Уилям - Мери. Една година след смъртта й Чарлс Робъртсън - председател на фондацията в продължение на 19 години, съобщил публично, че той и съпругата му са дарили първоначалните 35 милиона долара. Причината да огласи името си било желанието да потуши слуховете, плъзнали из университета, че парите са осигурени от ЦРУ. През същата 1973 г. Чарлс написал писмо на сина си Уилям - тогава 22-годишен, в което изразявал надежда, че той ще продължи да се занимава с факултета Уилсън и с инвестициите на фондацията. До този момент възрастният Робъртсън вече имал конфликт с попечителите й. В писма до служители на Принстън той се оплаквал, че прекалено малко възпитаници на училището постъпват на работа в правителството, а това противоречало на целите на дарението. През 1988 г., седем години след смъртта на дарителя, управата на университета нарекла една от сградите си Робъртсън Хол. Наподобяваща съвременен гръцки храм, тя е проектирана от архитекта на Световния търговски център Минору Ямасаки. Именно във фоайето й е окачена и снимката на семейството, чиято фондация днес осигурява 75% от бюджета на Удроу Уилсън (за периода от 1 юли 2002 до 30 юни 2003 г. сумата възлиза на 27 млн. щ. долара).След като починал баща му, Уилям също заподозрял, че университетът не спазва стриктно желанието на родителите му. През 1997 г. той разбрал, че Принстън планира да построи залата Уолъс, където да се изучават социални науки. Никой обаче не го уведомил, че за проекта ще се използват пари от фондация Робъртсън. Без да информира официално семейство Робъртсън, Принстън изтеглил 40.1 млн. щ. долара от фондацията и похарчил 22 милиона за построяването на Уолъс Хол и за обновяване на Робъртсън Хол.Необходимостта от новата сграда била породена от разрастването на факултета Удроу Уилсън, твърдят адвокатите на университета. Според тях управата информирала Уилям, че ще се търсят средства от нови дарители, но ако кампанията не донесе достатъчно пари, фондацията ще бъде помолена да помогне за покриването на разходите. Уилям Робъртсън обаче е непреклонен, че Уолъс Хол няма нищо общо с мисията на фондацията. Нейната идея беше с парите да се обучават бъдещите най-способни лидери на Америка, а това не се случва, изтъква той в писмо до директорката на Принстън Шърли Тилгман през 2002 година. - Ако родителите ми искаха университетът да разполага без ограничения със средствата, те щяха да ги предоставят директно на него, ядосва се наследникът на дарителите. Още повече че според Уилям Принстън се радва на достатъчно солидни спонсори - той е на трето място сред всички американски университети по размера на частните дарения с общо 8.3 млрд. щ. долара. По-солиден финансов гръб имат единствено Харвард със 17.5 млрд. щ. долара и Йейл - с 10.5 млрд. щ. долара. Днес Уилям живее в град Нейпълс, щата Флорида. Занимава се предимно с управлението на фамилните активи, които възлизат на стотици милиони долари. На съдебния спор с Принстън посвещава по 10-15 часа на седмица, като не пропуска да провери как се използват и останалите семейни дарения. За да се пребори с управата на Принстън, е наел две адвокатски фирми, екип от PR-специалисти и вече е похарчил 1.1 млн. долара за съдебни разноски. Въпреки всичко е категоричен, че ще се бори за каузата си толкова дълго, колкото е необходимо.НАЙ-ГРЪМКИТЕ ПРОВАЛИСъдебният спор за контрола върху едно от най-големите частни дарения в историята на американското висше образование не е нито първият, нито най-конфузният пример за неуспешен опит за благотворителност. Напоследък все по-често се случва недоволни дарители да се отричат от проявената щедрост към университети, болници и други нестопански организации, ако не получат право на решаващ глас в разпределянето на парите. Малко преди Уилям Робъртсън да обяви война на управата на Принстън, друг подобен спор беше разрешен в полза на разочарования благодетел. През 2002 г. нюйоркската болница Сейнт Люкс-Рузвелт бе осъдена да върне почти 5 млн. щ. долара от 10-те милиона, които получила като дарение, за да усъвършенства програмата си за лечение на алкохолизма. Оказало се, че сериозна част от парите са отклонени за други цели. Анулирането на даренията понякога става и без намесата на съда. През февруари 2003 г. например актрисата Джейн Фонда оттегли своите 12.5 млн. щ. долара, които трябваше да спонсорират създаването на изследователски институт към университета Харвард. Най-голямото частно дарение в 83-годишната история на университета не се осъществило заради разочарованието на Фонда, че прекалено много се забавило наемането на необходимите специалисти. През миналата година Бостънският университет се съгласи да върне трите милиона долара, дарени през 1988 г. от наследника на верига супермаркети Дейвид Мъгър. Парите били предназначени за обновяване на библиотека, носеща името на неговите баба и дядо, но отново възникнал спор за срока на усвояването им. През 1995 г. пък университетът Йейл върна 20 млн. щ. долара на милиардера Лий Бас, след като не прие условието му да одобрява всяка програма, която ще се финансира с тях. Роднините на починалата през 1998 г. Сибил Харингтън, наследничка на петролна компания от Тексас, също се опитват да си върнат вече подарени пари. През юли 2003 г. семейството заведе иск срещу нюйоркската опера Метрополитън, обвинявайки я в злоупотреба с дарените от покойната Сибил 5 млн. щ. долара. Те били предназначени за постановки на традиционни опери, а в действителност отивали за други продукции и съвсем различни разходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във