Банкеръ Weekly

Съдби

АДВОКАТ Н. ОРЕШАРОВ: В ПРИСЪСТВИЕТО НА АНДРОПОВ МИ ВЪЗЛОЖИХА ДА РАЗСЛЕДВАМ ДЕЙНОСТТА НА ТЕКСИМ

АДВОКАТ НИКОЛАЙ ОРЕШАРОВ: В ПРИСЪСТВИЕТО НА АНДРОПОВ МИ ВЪЗЛОЖИХА ДА РАЗСЛЕДВАМ ДЕЙНОСТТА НА ТЕКСИМ


СЛЕД ДЕЛОТО, В КОЕТО НЕ СЕ СЪГЛАСИХ ДА ИЗПЪЛНЯ ПОРЪЧКА, ЖИВОТЪТ МИ ТРЪГНА В ДРУГА ПОСОКА


Ако Емил Боев, известният разузнавач от романите на Богомил Райнов, няма свой прототип, то такъв спокойно може да бъде адвокатът ветеран Николай Орешаров. Животът на 66-годишния юрист е низ от драматични събития, ключът към които е колкото популярната у нас, толкова и мистериозна дума - Тексим. С името на първата в България икономическа структура от капиталистически тип, създадена в най-неоспоримите години на социализма, той е свързан от самото начало на своята кариера като следовател към прокуратурата.


Тексим беше едно брилянтно замислено и разработено предприятие, което донесе на страната милиони долари печалба - връща се към онези години Орешаров. - Това бе структура, която действаше като истински западен търговски механизъм. Темповете му на растеж фактически доведоха и до неговата смърт. А създателят му Георги Найденов е истинско явление в историята на държавата ни и неговият живот тепърва ще е предмет на изследване и анализ.


Орешаров започва официално работата си с Тексим на 6 март 1969 година. Известно време преди това шефът на КГБ през 60-те години Юри Андропов и генерал-полковник Цвигун посещават България и заедно с Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Мирчо Спасов, Григор Шопов и Иван Палийски решават съдбата на икономическата групировка Български търговски флот (в която влиза и Тексим). В присъствие на руснаците Орешаров е натоварен със задачата да разследва в детайли цялата й дейност в страната и чужбина. Срещата е конфиденциална и се провежда в резиденцията в резервата Сребърна. Споменатите ръководни фигури се съмняват, че Български търговски флот и специално Тексим не са лоялни към държавата и че дейността им не носи печалба, а загуби.


Всъщност борбата за икономическа и политическа власт тогава приличаше на борбата в някои партии днес - смята Орешаров. - От едната страна бяха Пенчо Кубадински, Тано Цолов, Сава Дълбоков, Иван Палийски, Григор Шопов, а от другата - Лъчезар Аврамов, Живко Живков, Ангел Солаков. Процесът срещу Найденов бе аберацио иктус - отклонение на удара от главното направление, и на мен ми бе възложено да изпълня тази задача. По-късно прогнозата ми се сбъдна. След осъждането на Найденов извън борда се оказаха и Лъчезар Аврамов, Живко Живков и Ангел Солаков.


Според бившия следовател атаката срещу Тексим идва от две посоки - от СССР и от завистниците на Георги Найденов в българската държавна върхушка: Руснаците се уплашиха от независимостта, която фирми като Тексим носят на държавите сателити от СИВ. Подобни процеси имаше в Румъния, Унгария, Чехословакия... КГБ не искаше да изпуска братските държави от контрол и затова приемаше успехите на Найденов като сериозна заплаха. Иначе как да си обясня, че разследването ми бе възложено в присъствието на Андропов?


Но дори и вездесъщото КГБ и неговият шеф не знаят, че председателят на Комитета за държавна сигурност, а по-късно и министър на вътрешните работи, Ангел Солаков е наредил на Орешаров да следи за лоялността на Найденов далеч преди руското поръчение. Първоначално Найденов реагирал остро срещу нареждането на Солаков. Той не искал никакви политкомисари над главата си. Впоследствие обаче двамата направихме отличен екип - казва Орешаров - а аз имах възможност да се убедя, че става въпрос за икономическа групировка, създадена за успеха на държавата.


Съдейки по документите от разследването, публикувани в книгата Аферата Тексим, основите на дружеството са положени през декември 1960 г., с капитал от 2314 щатски долара на партньора на Георги Найденов Мабет Шареф - специален пълномощник на ръководителите на Алжирската революция. Започва изграждането на сложна мрежа от смесени външнотърговски фирми и предприятия в Швейцария, Австрия, Германия, Судан, Ливан..., чрез които България успява да заеме сериозен дял от пазарите в Европа и на други континенти. У нас са създадени редица комплекси за селскостопанска продукция, заводи за газирани напитки, предприятия за химическо чистене, специални търговски магазини... Тексим се сдобива с най-големия тежкотоварен транспортен парк в Европа. Държавната авиокомпания Балкан тогава има шест самолета, а Тексим разполага с пет. Когато държавата няма нито един самолет за селскостопански нужди, Тексим работи с 80 в Судан. Правят се инвестиции за развитието на корабоплаването и в изграждането на пристанище Варна-запад. За съвсем кратко време Български търговски флот достига невероятно по обем развитие от един милион тона дедуейт (товароподемност). За осем години работа, или до разформироването им, БТФ и Тексим притежават активи за 136 млн. лв. и независимо от резултатите си внасят годишно по 2.5 млн. долара в държавния бюджет.


Това, което нашите фирми и сега се стремят да направят безуспешно - да завладеят пазари, Тексим го направи отлично през годините на желязната завеса - обяснява Орешаров. - Схемите, които днешните бизнесмени мислят и експериментират, ние сме ги измислили преди 30 и повече години. Ще дам само един пример. И тогава за фирми като Булет, Разноизнос, Родопа имаше квоти за износ на продукция в страните от Общия пазар. Найденов реализира идеята Тексим да притежава шест т.нар. дози. Камионите караха продукцията за Залцбург. От Германия до Залцбург влекачите пристигаха с празни ремаркета и потегляха с пълни. Така че много от сегашните трикове просто несръчно повтарят нашите. Историята на Тексим в това отношение е наистина невероятна, но целта винаги е била да се докарат парите в държавата.


Въпреки всичко интересите на част от висшите функционери в БКП са засегнати и срещу Георги Найденов и приближените му започват атаки. Те не са за сплашване, а имат характера на наказателни акции.


След като е натоварен с разследването на Тексим, Орешаров събира данни за всяко едно дружество на групировката. Стигнах до извода - споделя той - че има извършени престъпления от Костадин Асенов Власев - директор на ООД Деманд, Виена, срещу когото приключих дело за присвояване. Тогавашният прокурор Чанко Апостолов написа и обвинителен акт, но вместо в съда, то отиде в касата на главния прокурор Иван Вачков, за да бъде намерено 15 години след смъртта му. Приключих дело за присвояване и срещу Христо Найденов Трилов, което отиде по компетентност във Военна прокуратура, но и то не видя бял свят. Приключих трето дело с мнение за прекратяване срещу Христо Асенов. Приех, че ако има щета, тя не касае България, а фирмата Имекстраком - Вадуц, Лихтенщайн. Водих разследване и срещу Иван Илиев Спасов, един от директорите на външнотърговска фирма. Касаеше се за евентуално присвояване на 26 000 шилинга, с подправена 0, но по никакъв метод в криминалистиката не можеше да се установи кой е направил това. Беше невероятно Спасов, който разполагаше с достатъчно безотчетни средства, да се занимава с подправянето на отчетни документи заради такава сума. Прекратих следствието поради недоказаност на авторството. Но професорът по криминалистика Вакарелски, въпреки съдебната практика, даде пред съда заключение, че Спасов е автор на подправянето и той бе осъден.


Резултатът от разследването обаче не се харесва на шефовете на Орешаров. През 1971 г. му изземват делото, след което го уволняват. Обвинението срещу ръководството на Тексим е изградено върху тезата, че макар във фирмите на групировката да има чуждестранно участие и да са регистрирани в чужбина, те са български и срещу тях се прилага българското законодателство. Срещу Найденов е възбудено дело, но съдията от СГС Илия Байчев го оправдава. Веднага след оправдателната присъда и той е уволнен, а делото е пратено във Върховния съд. В крайна сметка целта е постигната - Георги Найденов е осъден на 20 години затвор, от които лежи повече от пет.


На самия Орешаров също не му се разминава. Днес той не желае да коментира униженията и гаврите по време на задържането му. При една очна ставка между мен и Найденов ни избиха зъбите, но не всичките, смее се адвокатът. Дълго време е без работа. След присъдите по делото Тексим като адвокати са заличени и защитниците на Георги Найденов - д-р Алексиев и Любомир Ангелов.


В онези години непрекъснато ми обясняваха, че Тодор Живков е много изненадан от информацията за злоупотребите на шефовете на групировката и затова е твърдо решен да се разправи с тях - изтъква бившият следовател. - Но в конспиративна квартира на Тексим аз открих две шведски каси. Отвориха ги специалисти от МВР в присъствието на много тесен кръг от хора - прокурора на въоръжените сили генерал Капитанов, заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, шефа на ДС в столицата. В касите бяха намерени строго секретни доклади в екземпляр единствен, изготвени от Найденов за Тодор Живков. По документите имаше бележки от ръката на Живков: Разрешавам или Да. И всеки, който смята, че е имало нещо скрито от неговите очи, е наивник и глупак. Сред книжата се намираха светкавични изложения на Найденов до Първия с мнение, че например трябва да се даде еди-какъв си подкуп на еди-кой си служител от чужда държава. Чрез този подкуп ще могат да се изнесат 500 тежкотоварни автомобила от определен завод. При очакваното дестабилизиране на местната валута се смята, че печалбата ще е еди-каква си сума в наша полза. На този секретен документ стои личното разрешение на Тодор Живков. Той знаеше всичко, но в определен момент бе принуден да пожертва Найденов.


След излизането от затвора, на 1 декември 1975 г., на Георги Найденов не му остават много възможности. Той разпродаваше свои скъпи вещи, за да преживява - спомня си Орешаров. - Предложи например много скъп часовник, подарен му от швейцарската банка UBS, на актьора Стефан Гецов за десет пъти по-ниска цена. Отглеждаше лалета, кошери, гъби... Продавал е лимонада и кока-кола на сергия. През есента на 1988 г. успя да излезе във Виена и със свои бивши колеги от ДС, които осигуриха капитала, създаде фирмата Етко, регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн. Но съдружниците проявиха лакомия, искаха да използват връзките му, той да работи, а те само да получават. Наложи се да изкупи дяловете им. Двама от бившите му партньори правиха безуспешна комбинация да го отвлекат и върнат в България. След като Георги Найденов възстанови старите си връзки в чужбина, работата му постепенно тръгна.


След 10 ноември Гражданският комитет за борба срещу корупцията и злоупотреба с власт прави предложение до президента Желю Желев Орешаров да бъде назначен за главен прокурор. Адвокатът е склонен да заеме този пост не за седем години, а само за сто дни. Колегите му и политиците смятат, че ще търси лична разправа с бившия комунистически лидер заради съсипаната си кариера. Но Орешаров отрича да е имал такова намерение: В интервю за несъществуващия вече вестник Диалог още през 1991 г. казах, че Живков не бива да бъде съден за това, че е давал право да се купуват коли и апартаменти без ред, след като и един прост шеф на Мототехника или кмет можеше да го прави. Има други въпроси, много по-важни, за които той трябваше да дава обяснения на обществото. Всъщност за редица неща отговорността носи кликата около него и тя може да се установи поименно. Дванадесет милиарда долара български дълг остана да лежи на плещите на целия народ. Всички говорят и пишат, че ние дължим. Няколко бели книги се писаха през най-новата ни история къде са отишли парите, но нито една от тях не видя бял свят.


В същото интервю Орешаров доста точно предрича броя на правителствените, президентските и парламентарните кризи в страната и заявява, че и непредвиденото е предвидено, за да бъде разграбена България.


Според опитния адвокат именно в събитията около мораториума по външния дълг се крие голяма мистерия. Преговорите за обратното му изкупуване от западните кредитори само усилват ефекта. При правителството на Луканов, когато бе обявен мораториумът по плащанията към Лондонския и Парижкия клуб, Найденов - вече създал частната банка Тексим, влязъл в контакт с някои от външните кредитори и почти уговорил откупуването на български задължения срещу 15 цента за долар. Идеята беше да се намерят около 3-4 млрд. долара и България да се откупи. Тогава обаче ни попречиха вътре в страната, а по-късно бе постигната договорка (б.р. през 1994 г. бе сключено споразумението с банките кредиторки от Лондонския клуб) за около 57 цента за долар. Разликата е впечатляваща и се питам кой за пореден път предаде България и й постави финансов хомот? Аз съм дълбок песимист за бъдещето на сътрудничеството ни с МВФ. Няма държава, която се е свързала с него и се е спасила от бедността - смята Орешаров.


Адвокатът е скептик и по отношение на независимостта на съдебната власт, която законодателството направило зависима от финансовата политика на правителството: Щом като парите се отпускат от друго място, тежко и горко на тази независима съдебна система.


Николай Орешаров е готов с биографична книга за живота и кариерата си, която чака своя час в банков сейф във Виена. Бях написал над 1000 страници - казва той, - но една среща с Тодор Живков месец преди смъртта му промени много от възгледите ми и после се наложи да преработвам текста. Всички най-драматични моменти, както от съдбата на Тексим преди 30 години, така и от съвременния път на това име, са разказани най-подробно. Дано до края на годината някои от най-големите ми приятели да я получат като коледен подарък. За съжаление, нямам живи врагове. По ирония на съдбата, един по един си отидоха. Без врагове е някак тихо и скучно. И още нещо. Човек трябва да приеме, че е смъртен. Така се живее по-леко и не ти пука от нищо. Но след смъртта ми, ако попадна случайно в рая и видя някои от тези, които се гавриха с мен, мигновено ще избягам в ада. И това е напълно обяснимо - сто години можеш да изтърпиш и най-непоносимите неща, но не и цяла вечност.


Орешаров признава, че притежава доказателства за изключителната находчивост на един човек, който още през 1963 г. регистрира във Вадуц, Лихтенщайн, офшорната фирма Патон Анщалт и я активизира на 7 септември 1989 г., само 62 дни преди 10 ноември. Тази фирма е сред акционерите на ТЕКСИМБАНК и притежава около 1/4 от нейния капитал. Найденов става председател на УС на кредитната институция, а Орешаров - член на надзорния й съвет. Банката открива 103 клона и назначава на работа над 700 души. След смъртта на Георги Найденова през 1998 г. и адвокатът напуска поста си в нея.


Преди втория си арест Георги Найденов е принуден в заседателната зала на Министерския съвет, пред погледите на членове на правителството, да подпише цесия, по силата на която прехвърля собствеността и правата си на всички фирми в страната и чужбина на Стойне Николчов, шеф на Интеркомерс. Аз обаче бях подготвен за този удар и поставих няколко юридически клопки при оформянето на документите - разкрива Николай Орешаров. - Преди всичко Найденов подписа цесия на френски език. А според нашите закони заверката на чужд език от нашия нотариус води до нищожност на действието. Освен това нотариусът може да извърши нотариално действие извън канцеларията си само в изрично посочените от закона случаи. А заверката се извърши в заседателната зала на правителството.


Интересно е също така, че преди ареста на Найденов двамата с Орешаров се снабдяват с еднакви ръчни чантички, в които носят някои документи. По време на ареста, като във филм, ги разменят и така адвокатът успява да спаси важни книжа.


По ирония на съдбата - продължава той - когато състав на Върховния съд разглеждаше в 24 зала молбата на Георги Найденов и на някои от останалите живи ръководители на Български търговски флот и Тексим за реабилитация, в същия момент, в 15 зала, съдия Стефка Стоянова четеше осъдителната присъда срещу Тодор Живков. Като адвокат на Найденов тогава се яви бившият заместник-председател на ВС Иван Палазов. Един от доводите му бе, че Найденов е бил кадрови офицер, заместник-началник на Първо главно управление на ДС и делото е следвало да се гледа от Военен съд. Аз присъствах в залата и чух защитата. На излизане попитах Найденов вярно ли е това, което каза Палазов? Той ме погледна с ирония и отговори: А ти не знаеше ли?.


Каквото и да се каже за Георги Найденов, като интелект, възпитание, комбинативност, култура, просто ще звучи като изреждане на клишета. Той бе сложна, изградена от противоречия личност. Можеше да слуша и най-досадния събеседник, но винаги обмисляше и вземаше собствено решение. Опитът му като банкер нито започва, нито свършва с ТЕКСИМБАНК. Преди повече от 30 години Найденов е един от създателите на Панамабанк, на Литекс, Бейрут, на Морска Търговска банка. Изпълнявал е специални мисии в Алжир, бил е на дипломатическа работа в Египет, Турция...


Може да изглежда странно, но преди да се насочи към правото, Николай Орешаров започва да следва медицина. Когато обаче му се наложило да прави дисекция на починал стар и дебел поп, разбрал, че медицината не е за него, и напуска. На следващата година е приет да учи право. Шансът ми бе, че се срещнах с много ерудирани и умни хора, от които откраднах занаята - заявява той. - Адвокатът е вид наемен войник на хората, които му плащат. Той трябва да се бие за тях, но и винаги да е готов да бъде сменен от своя работодател. Можеш да вървиш цял живот напред и нагоре в кариерата и само с едно дело да се сринеш. Аз имах такова дело - Тексим, в което не се съгласих да изпълня поръчка, и животът ми тръгна в друга посока. Отдавам го и на лоша черта в характера си - правех обратното на нарежданията на прокурора, в които не вярвах. Бях безкомпромисен към себе си, но и към останалите.


Сега, както сам казва, Николай Орешаров е свел адвокатската си практика до необходимия минимум. Ползва обаче всички нововъведения в областта на телекомуникациите и чрез ИНТЕРНЕТ поддържа връзка с приятели по целия свят. Независимо от понатрупаните години, пътува - за своя, а не за чужда сметка, интересува се от нови книги, музика и техника...

Четете още

Банкеръ Weekly

Това държава ли е? Или мутрокрация?

Възможно ли е в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който прави брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства,... Още »
Банкеръ Daily

"Газпром" разтрогна договора за "Южен поток"

Това се казва в официално съобщение на руската компания Още »
Банкеръ Daily

Затварят за ремонт чисто новата магистрала "Марица"

Тя бе открита на 29 октомври миналата година Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във