Банкеръ Weekly

Съдби

А СЕГА - С ПОГЛЕД КЪМ ВЪТРЕШНОТО ПЪРВЕНСТВО

ПРОСПАХМЕ ШАНСА ЗА ВТОРА КВОТА В ШАМПИОНСКАТА ЛИГА. ХУБАВОТО Е, ЧЕ ПРИ ТАЗИ ИГРА ТЯ НЕ НИ И ТРЯБВАПо традиция първата ни работа след отпадането на българските отбори от евротурнирите е да се захванем с изчисляване на коефициенти и позиции в ранглистата на УЕФА. Само че тази година се отличава доста от предишните в две отношения. Първо, за разлика от миналия сезон, времето за тези сметки не дойде в началото на март, а на октомври. И, второ, ако досега пресмятахме с надеждата да спечелим и после да запазим четвъртата си квота в Европа, то сега мнозина си мислят, че май ще е по-добре да се отървем от нея колкото може по-бързо. Четвъртият ни участник в турнирите е сигурен за следващия сезон. Може би и за по-следващия, стига Динамо (Загреб) да спечели по-малко от пет точки при участието си в груповата фаза за Купата на УЕФА (там съперници са му Щутгарт, Беверен, Бенфика и Хееренвеен). Въпросът е само дали трябва да се молим за провала на хърватите, или за успеха им? Ако предсрочно приключилият евросезон доказа нещо, то е, че в България и с лупа не могат да се намерят четири отбора, годни да играят международни мачове. Мимолетният допир на Локомотив с Шампионската лига го потвърждава напълно (за пръв път в историята на турнира българският представител отпадна не само без да спечели точка, но и без да отбележи гол). Единственият ефект от европейското участие на пловдивчани, ако не смятаме двайсетината минути емоции за привържениците им в Бургас, е рязко влошеният национален коефициент на БългарияКолкото и жалко да бе представянето на Левски, ЦСКА и Литекс този сезон, натрупаните от тях точки щяха да ни донесат коефициент 3.167 - стига да се деляха на три, а не на четири. Сега активът ни е 2.375, най-ниският от 1997-а насам. При това сривът идва във възможно най-неподходящия момент - тъкмо когато имахме реален шанс да спечелим втора квота за Шампионската лига и да класираме първенеца си директно за третия предварителен кръг. Ако и този сезон бяхме повторили актива си от предишния (4.166), през 2006-2007 тази втора квота, изглежда, щеше да е факт. Днес вратичката е съвсем притворена. Впрочем подобни съжаления най-вероятно ще накарат хората, наблюдавали есенните изяви на ЦСКА, Левски и Литекс, да се изсмеят. Тези изяви би трябвало да са убедили и най-големите оптимисти, че с времето българските отбори само се отдалечават от модерния футбол. Най-лесно забележимо е това при сините, които в предишните няколко години имаха най-прилични изяви в Европа. Очевидно е време за сериозна промяна в начина ни на игра и в начина на мислене, заключи Станимир Стоилов след отпадането от Беверен. Мъри обещава въпросната промяна още от пролетта, когато пое отбора. В известен смисъл тя вече е факт - срещу белгийците Левски показа, че няма нищо общо с тима от предишните няколко сезона, елиминирал Хайдук, Бран, Брьондби и Славия (Прага). Организирана игра, комбинации, създаване на положения - не че те бяха дълбоко залегнали добродетели у сините, но поне от време на време ги виждахме. В Левски на Стоилов от тях няма и помен. И по всичко личи, че треньорът няма никаква идея как да коригира товаЗнаменитият План 2007, който Мъри размаха като знаме при връщането си в Левски, предвиждаше тотално подмладяване на отбора, налагане на собствени юноши и големи успехи някъде след три-четири години. По неясни причини у нас думите собствени юноши разтапят и специалистите, и запалянковците, макар че всеки, който е изгледал поне един мач от юношеските първенства на България, едва ли би изгарял от желание да види същите младежи в А група. Колкото до датата 2007-а, самото наличие на толкова дългосрочни планове се стори приятна промяна на сините привърженици, навикнали на по три-четири треньорски смени на сезон. Нищо че футболът се играе тук и сега, а пък утре нас може и да ни няма, както казваше Ариго Саки. Само четири месеца по-късно грандиозният план се оказа най-обикновено чесане на езиците. Налагането на юноши приключи с края на предсезонните контроли; единственият подобен юноша в състава сега е Живко Миланов, който бе лансиран още при Муслин и за чието присъствие сред титулярите повечето зрители до момента не могат да намерят обяснение. Самата дума подмладяване звучи смешно с оглед на факта, че най-силно играещите футболисти на Левски тази есен са двамата най-възрастни - Даниел Боримиров и Георги Марков. На 35 години Боримиров е и човекът с най-добри физически показатели в целия състав - неособено весела констатация. В интерес на истината самите Стоилов и Сираков отдавна са зарязали лятната си стратегия. След фиаското в Белгия Наско призна, че през зимата Левски ще търси нови играчи във всички линии (каква промяна в сравнение с юни, когато лозунгът бе имаме повече от достатъчно футболисти). А Мъри даже си хареса четирима-петима от младите таланти на Беверен. Очевидно е, че в синия клуб вече са готови на известни компромиси с политиката на пълни икономиикоято бе истинската причина за лятната трансферна пасивност на клуба. Въпросът е дали тези компромиси не са твърде закъснели, след като от пестеливост Левски изпусна най-полезния си играч (Константин Головской) и най-обещаващия (Омониго Темиле). Като главна цел в зимната селекция на сините се споменава Миодраг Пантелич, което само по себе си е леко тревожно. Сърбинът подчертано не е футболистът, който може да подобри организацията на играта, нито ще намали особено средната възраст в отбора със своите 31 години. Но пък в Левски отдавна са усъвършенствали изкуството да привличат ненужни играчи и да гонят необходимите. За привържениците на ЦСКА вторият пореден шамар от Стяуа несъмнено бе неприятен, но в действителност в Борисовата градина поводите за песимизъм са по-малко, отколкото на Герена. Спорно е дали тази есен червените се представиха по-добре от миналата, но със сигурност не се представиха и по-злеПокрай детинските си грешки и безобразната игра в защита тимът на Ферарио Спасов се опита на моменти да покаже и приятен футбол. Забавник и особено Сакалиев се очертават като далеч по-полезни попълнения от Лима, Соуза или Алтин Хаджи. След три години без особени успехи в евротурнирите и публиката вече има по-реалистични очаквания, така че на Армията е сравнително спокойно. Задаващата се тежка серия във вътрешното първенство може и да смути това спокойствие, но едва ли в особено голяма степен. Собственикът Васил Божков най-сетне спечели дългогодишната битка с МО за спортната база и сега определено не се нуждае от нови трусове в отбора. Колкото до Литекс, отпадането от ГАК не може да се нарече изненада. Дори и загубата 0:5 в първия мач не бе нещо неочаквано и някак естествено влезе в статистиката редом с резултатите на ловчанлии срещу Видзев, Спартак (Москва), Зимбру... Треньорът Стойчо Младенов с право отбеляза, че на всеки се случва да загуби с такава разлика. Необходимо е да се добави само, че на някои им се случва по-често, отколкото на други. Но и при Литекс има поне един светъл лъч, някакъв намек, че провинциалните комплекси може би постепенно започват да отстъпват. Става дума за победата с 1:0 в реванша, победа минимална и без значение за хода на турнира, но със съвсем определен смисъл в контекста на коефициентите и ранглистите. Единственият проблем е, че и оптимистичните нотки, и поуките от това безславно участие могат многократно да бъдат забравени в десетте месеца, които делят българските отбори от следващата им поява в Европа. И ако съдим по досегашния си опит, със сигурност ще бъдат. А дотогава не ни остава нищо друго, освен да насочим поглед към вътрешното първенство, както неизменно призоваваше всяка есен покойният вече вестник Народен спорт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във